Решение № 3603 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10807/2017 г.

Решение № 3603 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10807/2017 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, във редакцията на разпоредбите преди изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. Образувано е по касационна жалба, подадена от И. А., чрез процесуалния му представител адв. И. Г. срещу Решение № 1318 от 14.07.2017 г., постановено по адм. д. № 303 по описа на Административен съд - Варна (АС - Варна) за 2017 г. С него е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Заповед № 042 от 31.01.2017 г. и Заповед № 043 от 31.01.2017 г., издадени от кмета на район Приморски, Община Варна. Предвид изложеното в касационната жалба, твърди се постановяване на съдебното решение, предмет на контрол при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се становище, че съдът се е произнесъл без да съобрази релевантните факти и събраните по делото доказателства. Наред с това, неправилно е приел, че собственикът – Община Варна има право на лична преценка дали следва да се извърши ремонт или да се премахне сградата, като тази преценка не може да се променя без оглед правата на гражданите, които вече се ползват от предходни решения и преценки на органа. На следващо място се сочи, че съдът неправилно приел, че няма спор относно това, че жилището, в което бил настанен А. е опасно за обитаване, доколкото безспорна между страните била само необходимостта от извършване на ремонтни работи в сградата. В допълнение се твърди, че изводите на съда относно законосъобразността на Заповед № 043 от 31.01.2017 г. също били неправилни, тъй като при издаването й от административния орган не е спазен принципът за съразмерност. Неправилни са и изводите му относно актуалното здравословно състояние на Аврамов, като в тази връзка касационният жалбоподател обръща внимание на необсъдени в решението медицински документи, приети като доказателства по делото. Твърди, че при обобщаване на данните, които се съдържат в приетата по делото медицинска документация се налага извод, който не кореспондира с мотивите на съда за липса на медицински данни за трудности в придвижването на лицето. Позовава се на конкретни доказателства, приети по делото. Отделно, неправилно при преценка законосъобразността на оспорения административен акт съдът се е мотивирал и с възможността при освобождаване на друго по-подходящо жилище, Аврамов да бъде преместен. Предвид изложеното се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което първоинстанционната жалба да бъде уважена като оспорените заповеди бъдат отменени. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът - кметът на район "Приморски", Община Варна оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор. В писмено становище до настоящия съд излага доводи във връзка с нововъзникнали обстоятелства, а именно, че съгласно Констативен протокол от 26.02.2018 г. и Заповед № 1339 от 11.04.2018 г. на кмета на Община Варна, обитаваната от А. сграда е обявена за самосрутваща се, опасна за здравето и живота на преминаващите хора, вредна в санитарно-хигиенно отношение, негодна за ползване и създаваща условия за възникване на пожар; разпоредено било спиране на електрозахранването и прекъсване на захранването с вода на сградата, както и премахването й. Имотът бил доброволно освободен от А., а ключовете от него били предадени на представител на Община Варна на 27.04.2018 г. с приемо – предавателен протокол. А. бил настанен в Дом за стари хора [наименование]. В подкрепа на тези твърдения са представени доказателства. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касационната жалба не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение, на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Установено е от първоинстанционния съд и прието за безспорно между страните е, че А. отговаря на условията за настаняване в общинско жилище съгласно Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди на гражданите, настаняване и продажба на общински жилища (НУРУЖНГНПОЖ) на Община Варна. Същият живеел сам и бил настанен в жилището на адрес [адрес], състоящо се от две стаи и сервизно помещение, считано от 01.02.2017 г. Това жилище не било поддържано и било опасно за обитаване, като се нуждаело от основен ремонт, а сградата на ул. "Силистра" № 12 била предвидена за премахване, като на мястото, където е изградена било предвидено да преминава път съгласно РП на 6 м. р., одобрен със Заповед № Г-166/16.07.1980 г. Наред с това А. бил с влошено здравословно състояние. Към 2015 г. имал установени хронична исхемична болест на сърцето, смесено тревожно-депресивно разстройство със затегнато протичане и диабетна полиневропатия. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд е направил извод, че заповедите са издадени от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и не са налице основния за тяхната отмяна. Изложил е мотиви, че е налице основанието на чл. 21, ал. 1, т. 2 НУРУЖНГНПОЖ на Община Варна за прекратяване на наемното правоотношение с А. Приел, че Община Варна като собственик на сградата на ул. "Сливница" № 12 има правото да прецени дали да извърши ремонт на сградата или да я премахне, за да бъде реализиран предвидения път. Направил извод, че именно собственикът на сградата има правото да прецени дали да я отдава под наем по реда на НУРУЖНГНПОЖ на Община Варна при съобразяване на установеното, че сградата има теч на покрива, теч на втори етаж, който е станал необитаем, нарушени били подовите настилки на втори етаж, което кореспондира с твърдението на А. за течове в обитавания от него първи етаж. Съдът посочил, че тази преценка е от компетентността на собственика на сградата, като я намерил за правилна при установените по делото факти. Същият извод направил по отношение на преценката на органа, че имотът, за който е издадена Заповед № 043 от 31.01.2017 г. на кмета на район "Приморски", Община Варна, е подходящ за настаняване на А. Съобразил, че той се състои от една стая, балкон и сервизно помещение, с жилищна площ от 12, 70 кв. м. и полезна площ 19, 46 кв. м., а предвидената за настаняване на едночленно семейство по арг. от чл. 10, ал . 1, т. 1 НУРУЖНГНПОЖ на Община Варна площ е до 25 кв. м., предвид което намерил за изпълнено условието за предоставяне на жилищна площ на едночленно семейство. Доводите на А., че жилището, находящо се на етаж четвърти при липсата на асансьор не е подходящо за него предвид здравословното му състояние, съдът намерил за неоснователни, доколкото същото му предоставяло безопасност, условия без мухъл, влага и рушащи се елементи от сградата. Наред с това посочил, че за А. липсвали данни, съгласно представените медицински документи за трудности в придвижването и съобразил възможността при освобождаване на друго по-подходящо жилище същият да бъде преместен в него. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно. При постановяването му съдът е допуснал твърдяното съществено нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото въпреки приобщените по делото в първоинстанционното производство доказателства, на които се позовава А. в касационната си жалба, съставът на АС - Варна не ги е обсъдил при извършване на преценката досежно законосъобразността на Заповед № 043 от 31.01.2017 г. В допълнение на това, съдът е допуснал нарушение и на принципа на служебното начало в административното съдебно производство (чл. 9, ал. 3 АПК). Игнорирайки задълженията си по чл. 163, ал. 3 АПК съдът не е указал на Аврамов, че за изясняването на правния спор, предвид релевираните в първоинстанционната жалба доводи, е необходимо приобщаването към делото на специални знания на вещо лице с медицинско образование за установяване здравословното му състояние. Отделно от това, съдът е имал възможност да назначи служебно на основание чл. 171, ал. 2, изр. второ АПК вещо лице по въпроса, свързан със здравословното състояние на настоящия касационен жалбоподател. Като е предприел поведение в нарушение на посочените процесуални задължения и наред с това не е обсъдил приетите по делото на л. 9, л. 10, л. 96 и л. 116 доказателства поотделно и в съвкупност с останалите приети по делото доказателства (за обсъждането на които са били необходими експертни знания), съставът на АС - Варна е постановил съдебния акт, предмет на касационен контрол при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, което е основание за неговата отмяна. Нарушенията са съществени, тъй като в резултат на тях са останали неизяснени обстоятелства, които са от значение за правилното решаване на спора. Доколкото при издаването на заповедта по чл. 21, ал. 1, т. 2 НУРУЖНГНПОЖ, административният орган следва да издаде и такава по чл. 21, ал. 4 от същата наредба, и законосъобразността на първата е функция от законосъобразността на втората, решението следва да бъде отменено изцяло, а делото да се върне за ново разглеждане на друг състав на АС - Варна. При това съдът следва да изпълни процесуалните си задължения по чл. 163, ал. 3 АПК и чл. 171, ал. 4 АПК като даде подробни указания на страните по разпределението на доказателствената тежест. Съдът следва да има предвид и възможността, с която разполага по чл. 171, ал. 2, изр. второ АПК за назначаването на съдебно - медицинска експертиза, която се явява необходима с оглед обсъждане на възраженията на А. срещу Заповед № 043 от 31.01.2017 г. в контекста на твърденията му за влошено здравословно състояние, което се явява пречка за настаняването му в посоченото в тази заповед жилище. Предназначението на общинските жилища е да задоволят потребностите на граждани с установени жилищни нужди. Установено е по делото, че сградата, в която е жилището, в което е бил настанен А. и за което е прекратено наемното правоотношение е била в състояние, изискващо ремонт. Издаването на процесните заповеди, които не могат да бъдат разглеждани отделно е намеса в правото на личен живот на лицето. За да е пропорционална тази намеса, тя следва да е необходима и адекватна. В конкретния случай това означава да е установено, че жилището, в което А. е бил настанен е попадало в някоя от хипотезите на посочената правна норма - основание за издаването на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение, както и че жилището, предмет на заповедта за настаняване, е единственото възможно, което е могло да му се предложи, като адекватно на здравословното му състояние. Наред с горното, съдът следва да задължи административния орган да представи по делото доказателства за свободните жилища за настаняване към 31.01.2017 г., както и акт за общинска собственост на жилището, за което е издадена Заповед № 043 от 31.01.2017 г., които доказателства са част от административната преписка по издаването на тази спорна заповед. Като не е задължил органа да стори това в хода на първоинстанционното производство съдът е допуснал нарушение и на разпоредбата на чл. 152, ал. 4 АПК, тъй като представената по делото преписка се явява непълна. В допълнение, при новото разглеждане на делото съдът следва да съобрази и обсъди представените в настоящото касационно производство от кмета на район "Приморски", Община Варна, доказателства, приложени към молбата му от 04.06.2018 г., като задължи ответника да изясни въпроса относно влизането в сила на Заповед № 1339 от 11.04.2018 г., издадена от кмета на Община Варна и да представи доказателства в тази връзка, както и относно това дали същата е изпълнена. В зависимост от резултата от тази проверка, съдът следва да прецени необходимостта от назначаване на съдебно - техническа експертиза с оглед оспорването, направено от А., че имотът, в който той е бил настанен съгласно Заповед № 068 от 05.02.2016 г. не се засяга от мероприятията, дали основание за издаването на Заповед № 042 от 31.01.2017 г. Предвид основанията, на които са издадени процесните заповеди, по делото следва да бъде приобщена и Наредбата на Общински съвет - Варна за условията и реда за установяване на жилищни нужди на гражданите, настаняване и продажба на общински жилища в редакцията към момента на издаването на заповедите (31.01.2017 г.). Следва също така да се приобщи по делото административната преписка по Заявление с вх. № СУ/Д - В/188/13.04.2018 г., водена в Дирекция "Социално подпомагане" - Варна, във връзка с което е издадена Заповед № СУ/Д - В/188 - 1/18.04.2018 г. от директора на тази дирекция. По всички изложени съображения, решението, предмет на контрол следва да бъде отменено, а делото следва да се върне на друг състав от Административен съд - Варна, който да процедира съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение