Решение № 13942 от 24.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12081/2013 г.

Решение № 13942 от 24.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12081/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от министъра на правосъдието, чрез пълномощника му - гл. юрисконсулт Любомир Димов, против Решение № 9831/01.07.2013 г. по адм. дело № 2096/2013 г. на 3-тричленен състав на Върховен административен съд, V отделение, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата - Мария Тодорова Танкова, от гр. Бургас, чрез пълномощника й - адв. Еленски, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, 5-петчленен състав на втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение 3-тричленен състав на Върховен административен съд, пето отделение, по жалба на Мария Тодорова Танкова, е отменил Заповед рег. № ЧР-03-37/10.12.2012 г. на министъра на правосъдието, като незаконосъобразна. Със същата на Мария Танкова е наложено дисциплинарно наказание: " Недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една година", на основание чл. 228, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 227, ал. 1, т. 6 и т. 11 от ППЗМВР, затова, че в качеството си на нач. сектор "Изпълнение на наказанията" в Областна служба "Изпълнение на наказанията" /ОСИН/-гр. Бургас не е упражнила контрол над подчинени служители от надзорно-охранителния състав на арест-Бургас към сектор "Арести" при ОСИН-Бургас, представляващо неизпълнение на служебни задължения, чието неизпълнение има пряко отношение към смъртта на задържаното лице Ролф Греммлер на 31.08.2012 г. За да отмени заповедта съдът е приел, че същата е издадена в нарушение на предписаната от закона форма и на материалния закон, т. е при наличие на основания за отмяна по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Според съда заповедта не съдържа основни реквизити, по изискванията на приложимия специален закон - чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР, а именно в нея липсват място, време и обстоятелства при които е извършено нарушението, както и доказателствата, въз основа на които то е установено. За съда е налице и нарушение на материалния закон, тъй като в заповедта не са посочени кои задължения по длъжностна характеристика за длъжността "Началник сектор "ИН" в ОСИН-Бургас, е нарушила оспорващата, както и кои са конкретните действия или бездействия, с които са допуснати нарушенията по чл. 227, ал. 1, т. 6 и т. 11 от ППЗМВР. Бланкетното описание на процесното нарушение, като нарушение на задълженията, вменени с Раздел IV, т. 3 от длъжностната характеристика, според съда не е достатъчно за ангажиране дисциплинарната отговорност на наказаното лице. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е изложил законосъобразни и обосновани правни изводи за наличие на основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК за отмяна на оспорената заповед. От съдържанието й първоинстанционния съд правилно е установил, че същата не съдържа всички законно изискуеми реквизити по чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР, а именно мястото, времето и обстоятелствата при които е извършено нарушението от ответницата Тянкова, в качеството й на началник сектор "ИН" към ОСИН-гр. Бургас, както и не са посочени доказателствата, въз основа на които то е установено. В заповедта е налице подробно описание действията на полицай Димитров, на работа като дежурен наряд в ареста -Бургас, към момента на настъпилия инцидент със задържаното лице Ролф Греммлер, но липсва описание за действията /бездействията на наказаното лице - ответник към този инцидент, респ. обстоятелствата за участието й в него. Констатираните от съда пропуски в съдържанието на оспорения акт обуславят извод за неспазване на формата, поради липса на мотиви, която липса е съществен порок на акта, водещ до незаконосъобразността му, на основание чл. 146, т. 3 от АПК, тъй като представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Касационният съд споделя и другите изводи на съда за допуснато нарушение на материалния закон. По делото е установено, че дисциплинарното наказание е наложено заради допуснати от ответницата нарушения на служебни задължения по Раздел IV, т. 3 от одобрената длъжностна характеристика /от 26.09.2009 г./, изразяващи се в неупражнен контрол над подчинени от сектор "Арести" при ОСИН-Бургас. Към административната преписка, в заповедта, а и пред съда, не е установено в какво конкретно се изразяват тези служебни задължения по контролиране изпълнението на различните задачи от отделните екипи, респ. служители на ареста-Бургас, за да стане ясно в случая, с кое конкретно свое действие или бездействие и по отношение на какво или кого, ответника е нарушил това си задължение по длъжностна характеристика. При липса на конкретика за посочените обстоятелства не може да бъде направен и извод, че това неизпълнение или нарушение на задължения по Раздел IV, т. 3 от дл. характеристика е в пряка връзка с инцидента, настъпил на 31.08.2012 г. в арест-Бургас, с немския гражданин Греммел. Поради изложеното касационната жалба, с която се поддържа, че заповедта е отменена неправилно, поради наличието на всички реквизити по чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР и че ответника е извършил дисциплинарно нарушение по чл. 228, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 227, ал. 1, т. 6 и т. 11 от същия правилник, се явява неоснователна. Като валидно, допустимо и правилно обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, 5-петчленен състав на втора колегия