Решение № 9917 от 21.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10533/2016 г.

Решение № 9917 от 21.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10533/2016 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 58, ал. 3 от Изборния кодекс /ИК/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Коалиция от партии "Реформаторски блок" и от Политическа партия "Д. Б. на гражданите", подадена против решение № 3496-ПВР/НР от 15.09.2016 г., постановено от Централната избирателна комисия, с което е назначена Районна избирателна комисия в Осми район - Д., в състав от 13 членове, за изборите за президент и вицепрезидент на републиката и за национален референдум на 6 ноември 2016 г. С жалбата и в съдебно заседание чрез упълномощен адв. Вълков се релевират доводи за нищожност и за незаконосъобразност на процесното решение - отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК. Жалбоподателите молят Върховния административен съд да отмени обжалвания акт като незаконосъобразен, съответно да прогласи неговата нищожност и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Централна избирателна комисия /ЦИК/ оспорва жалбата чрез упълномощен чл. на комисията М. Б. /съобразно решение № 9 от 23.03.2014 г. на ЦИК/, която изразява становище за недопустимост на жалбата на Политическа партия "Д. Б. на гражданите" и за неоснователност на предявената жалба от Коалиция от партии "Реформаторски блок". Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира жалбата на Коалиция от партии "Реформаторски блок" за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 58, ал. 1 от ИК и подписана от всички лица, представляващи коалицията. По отношение на жалбата в частта й, предявена от Политическа партия "Д. Б. на гражданите", съдът счита, че е ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА, тъй като този жалбоподател не е активно легитимирана страна да подаде жалба срещу решение № 3496-ПВР/НР от 15.09.2016 г. на ЦИК. Това е така, защото представител на горепосочената политическа партия не е взел участие в консултациите, проведени по реда на чл. 60, ал. 2 и 3 от ИК и не е представил предложение пред областния управител на област Д. за председател, зам. председатели, секретар и членове на Районна избирателна комисия в процесния Осми избирателен район - Д.. Това обстоятелство налага оставяне жалбата в тази й част без разглежгдане на основание чл. 159, т. 4 от АПК и прекратяване на съдебното производство в посочената част. Разгледана по същество жалбата на Коалиция от партии "Реформаторски блок" е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С оспореното решение № 3496-ПВР/НР от 15.09.2016 г. на ЦИК на основание чл. 57, ал. 1, т. 5 и чл. 60, ал. 9 и 11 във вр. с чл. 61, ал. 3, 4, 5 и 6 от ИК и решение № 3427-ПВР/НР/26.08.2016 г. на ЦИК, е назначена Районна избирателна комисия /РИК/ в Осми район - Д., в състав от 13 членове, за изборите за президент и вицепрезидент на републиката и за национален референдум на 6 ноември 2016 г. Според решаващия съдебен състав атакуваното решение на ЦИК е валиден акт, тъй като е приет от компетентния за това административен орган в рамките на правомощията, регламентирани в чл. 57, ал. 1, т. 5 и чл. 60, ал. 11 от ИК. Процесното решение е постановено при спазване на законовите изисквания за кворум и за мнозинство, предвидени в чл. 53, ал. 3 и 4 от ИК. Съдът не споделя тезата, развита в жалбата, че оспореният акт е нищожен, поради остро противоречие със закона. Ж. К. от партии "Реформаторски блок" релевира възражение, че при проведените консултации при областния управител на област Д. е постигнато съгласие по реда на чл. 60, ал. 7 от ИК и същият е изпратил в ЦИК предложение за състава на процесната РИК, който факт изисква постановяване на решение по чл. 60, ал. 10 от ИК, а не произнасяне на ЦИК в хипотезата на чл. 60, ал. 11 от ИК. Решаващият съдебен състав не възприема това становище, защото то не съответства на установените факти по делото. От текста на получения в ЦИК протокол от 08.09.2016 г., обективиращ проведените при областния управител на област Д. консултации с ръководствата на парламентарно представените партии и коалиции е видно, че той е подписан с особено мнение от представителя на ПП "ДПС", като е приложено писмено изложеното особено мнение относно предложения секретар на процесния РИК, спрямо който, според представителя нагорепосочената партия, не е спазено съотношението между парламентарно представените партии и коалиции. При тези данни, съдът счита, че при визираните консултации не е формирано съгласие, предвид наличието на особено мнение на един от участващите в консултациите. Думата "Съгласие" е съществително нарицателно име от среден род, което се употребява в смисъл на единодушие, единомислие, разбирателство, споразумение, спогодба, пакт, контракт, единение, уговорка. В конкретната хипотеза очевидно не е постигнето изискуемото от чл. 60, ал. 7 от ИК съгласие от всички участнаци лица в консултациите, с оглед изложеното особено мнение от страна на единия от участващите в преговорите, проведени при областния управител. Съдът счита, че визираното особено мнение, което е изложено по отношение секретаря на РИК препятства постигането на съгласие относно целия състав на РИК и съответно изключва възможността за представяве на предложение от областния управител по реда на чл. 60, ал. 7 от ИК. Следователно в случая ЦИК е действала в границите на регламентиратата от чл. 60, ал. 11 от ИК компетентност да назначи РИК при липса на годно предложение от страна на областния управител, съответно при непостигнато съгласие от проведените консултации при горепосочения областен управител. Ето защо решаващият съдебен състав намира, че инвокираното в жалбата твърдение за нищожност на обжалваното решение е неоснователно. Съдът счита обаче, че при произнасяне на процесния административен акт са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които са съществени. Настоящият съдебен състав констатира, че като правно основание за издаване на оспореното решение е посочена нормата на чл. 60, ал. 11 от ИК, а като фактическо основание е вписано: "Постигнато е съгласие между участниците по отношение на състава, като е подписано с особено мнение от представителя на ПП ДПС..." Ф. по този начин решението е неясно, двусмислено и съдържащо вътрешно противорече. Както бе отразено по- горе в случая не е постигнато съгласие относно състава на РИК в Осми район - Д. и ЦИК неправилно е вписала като мотиви за постановеното решение постигнато съгласие, което не е налице. Така изложеното фактическо основание създава заблуждение в адресатите на процесното решение и ги лишава от възможността да извлекат действителната воля на ЦИК и да организират защитата си. Следва да се има предвид и факта, че областният управител на област Д. с писмо изх. № ОИ-01-1 от 10.09.2016 г. във второто изречение погрешно е посочил, че на основание чл. 60, ал. 7, т. 1 от ИК представя писмено предложение за състав на РИК на избирателен район Д., а такова всъщност не се прилага, защото съгласие не е постигнато и съответно не се представя и писмено предложение от страна на областния управител. Това обстоятелство създава допълнително объркване и противоречие по отношение на основанието, на което се е произнесла ЦИК при постановяване на обжалваното решение. Освен това решаващият съдебен състав установи, че в протокол № 393 от 15.09.2016 г. от заседанието на ЦИК, обективиращ проведените обсъждания и гласувания, е вписано, че докладчикът М. Р., представящ проект за решение е заявил: "Идеята е, че човекът, който е предложен от ПП"Атака" има юридическо образование, докато лицето, което е предложено за секретар от ПП "ДПС" е с висше педагогическо образование и моето предложение поради съображенията, че е юрист, да остане предложението на "Атака". От текста на горепосочения протокол се установява, че впоследствие са постъпили още две предложения - от страна на г -н Е. Ч., който е предложил за секретар представителя на ПП "ДПС" и от г-жа Й. Г., която е направила предложение за нов ръководен състав на РИК - избирателен район Д., вкл. за нов зам. председател и секретар. Съдът констатира, че в горепосочения протокол е отразено, че председателят на ЦИК е заявила, че започва да подлага на гласуване предложенията, съобразно реда на тяхното постъпване, като е подложила на гласуване "първото предложение", което е само относно "секретар", а именно секретарят да е предложен от ПП"ДПС". Проведено е гласуване, постигнато е мнозинство, след което е подложено на гласуването и предложението на г - жа Ганчева и също е постигнато мнозинство. Тоест в случая председателят на ЦИК е пропуснала или изключила от гласуването първото постъпило предложение, което е от страна на докладчика г - н Райков, а е счела, че са постълили само две, а не три предложения. Следователно при гласуването е допуснато нарушение на изискванията на чл. 20, ал. 1 и чл. 27, ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 2 от Правилника за организацията на дейността на Централната избирателна комисия, структурата и функциите на нейната администрация. Визираните разпоредби изискват първо обсъждане и гласуване проектът за решение на докладчика, който е представил основното предложение, което в хронологичен ред е първо по ред и едва след него обсъждане и гласуване на последващите предложения и накрая новото предложение по същество, представено в случая от г-жа Ганчева. При това положение се е достигнало до неподлагане на негласуване на първото постъпило предложение - това на докладчика г-н Райков, а са гласувани останалите последващи две предложения, по които е прието обжалваното решение на ЦИК. Съдът намира, че гореописаните нарушения са съществени, защото се отразяват на материалната законосъобразност на процесния административен акт и същите съставляват отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е незаконосъобразно постановено, което обстоятелство налага отмяната му и връщане делото като преписка на ЦИК с указания за ново произнасяне при спазване на законовите изисквания за посочване на ясно и безпротиворечиво правно основание и за подлагане на гласуване на първото постъпило предложение, а именно на предложението на докладчика г-н Райков. С оглед изхода на спора претенцията на процесуалния представител на Политическа партия "Д. Б. на гражданите" за присъждане на разноски е неоснователна, доколкото жалбата на този оспорващ се оставя без разглеждане. Представената по делото фактура за заплащане на адвокатско възнаграждение на адв. Вълков е издадена само от страна на Политическа партия "Д. Б. на гражданите", поради което на жалбоподателя Коалиция от партии "Реформаторски блок" не се дължи присъждане на разноски. На основание на горното и на чл. 58, ал. 3 от ИК във връзка с чл. 172, ал. 2, предложение второ и чл. 173, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение