Решение № 9051 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7145/2013 г.

Решение № 9051 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7145/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Чанко Петков Петков, административен ръководител на Районен съд, гр. Карнобат, адрес гр. Карнобат, ул. "Г. Димитров" № 2, срещу решение № 5856 от 25.04.2013 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело № 2559/2013 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на административния ръководител на Районен съд, гр. Карнобат, срещу решение по т. 39 на Висшия съдебен съвет по протокол № 5 от 7.02.2013 г., с което е отхвърлено предложението му за налагане на дисциплинарно наказание на Златко Колев Костадинов, съдия в Районен съд, гр. Карнобат.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно и необосновано поради нарушение на материалния закон. Моли съда да отмени обжалваното решение по съображения изложени в жалбата, въз основа на която е образувано първоинстанционното съдебно производство. В първоинстанционната жалба касаторът излага фактите относно постъпването в съда на жалбата на кмета на община Карнобат от 17.04.2012 г. и тази от 29.12.2012 г. като въз основа на това прави извод за датата, на която му е станало известно нарушението на съдия Костадинов.

Ответникът по касационната жалба - Висшият съдебен свет, не взема становище.

Ответникът по касационната жалба - Златко Колев Костадинов, счита същата за неоснователна. Съдът обсъдил всички доводи на касатора, задълбочено изследвал въпроса със законосъобразността на решение по т. 39 на Висшия съдебен съвет, осъдил всички относими към спора данни и направил обосновани изводи. Претендира направените по делото разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът обосновано приел, че сроковете по чл. 310, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) са преклузивни. Административният ръководител обективно узнал съществените признаци на деянието към датата на входиране на жалбата и администриране на преписката. От този момент за него възникват предпоставките да отпочване на процедурата по ангажиране на дисциплинарната отговорност на магистрата. При посочените обстоятелства Висшият съдебен съвет не е следвало да образува дисциплинарно производство. Неоснователен счита довода, че срока по чл. 310, ал. 1, предложение първо ЗСВ изтича едва с изтичането на тригодишния срок от извършване на нарушението.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. На 22.11.2012 г. председателят на Районен съд, гр. Карнобат, сезирал Висшия съдебен съвет с предложение за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) на съдия Златко Колев Костадинов за извършени от него нарушения по:

а) чл. 307, ал. 4, т. 2 ЗСВ - изразяващо се в непознаване на разпоредбите на Гражданско-процесуалния кодекс и издаване на изпълнителен лист, без да е налице необходимото правно основание, с което неоправдано се забавя съдебното производство и се нанасят непоправими вреди на община Карнобат;

б) чл. 307, ал. 4, т. 3 ЗСВ във вр. с т. 2.4 от Кодекса за етичното поведение на българските магистрати - изразяващо се в немотивирани отводи, направени избирателно;

в) чл. 307, ал. 4, т. 4 ЗСВ - чрез горните действия създал в обществото (цяла една община) отрицателна нагласа за поведението на съдебната власт като по този начин в обществото се създава нагласа за една неработеща съдебна власт;

2. По предложението Висшия съдебен съвет образувал дисциплинарно дело № 13/2012 г. В хода на дисциплинарното производство били събрани доказателствата от значение за случая и приети писмените обяснения на съдия Костадинов.

3. С решение № 10-00-003 от 31.01.2013 г. дисциплинарният състав решил да предложи на Висшия съдебен съвет да отхвърли предложението за наказание. Дисциплинарният състав приел, че:

а) досежно твърдяно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 2 ЗВС е налице изтекла давност по чл. 310, ал. 1, предложение първо ЗСВ, тъй като адресираната до ръководителя жалба на кмета на община Карнобат е от 17.04.2012 г., а предложението за наказание - от 21.11.2012 г.

б) досежно твърдяното нарушение - немотивирани отводи, същото е необосновано, тъй като отводът е задължение на съдията, което той трябва сам да изпълни, дори и без направено искане от страните, а разглеждането му като "право", с което може да се злоупотреби е новост, която предполага много сериозни морални съмнения каквито доказателствата по делото не обосновават - направени са десет отвода, подробно мотивирани, като в същото време натовареността на съдията, при установени здравословни проблеми, е над средната за съда.

4. С решение по т. 39 Висшият съдебен съвет, протокол № 5 от 7.02.2013 г., отхвърлил предложението на административния ръководител на Районен съд, гр. Карнобат, за налагане на дисциплинарно наказание на съдия Костадинов.

Съдът, с оглед на доводите в жалбата приел, че решението на Висшия съдебен съвет е обжалвано само в частта досежно отхвърленото предложение за налагане на дисциплинарно наказание за нарушението по чл. 307, ал. 4, т. 2 ЗСВ.

Въз основа на така установеното съдът приел, че спорът по делото е само досежно началния момент на отчитане на давностния срок по чл. 310, ал. 1 ЗСВ. Приел за обоснован извода, че адресираната до съда и с обръщение до председателя му жалба на кмета на общината от 17.04.2012 г. с искане за проверка и търсене на отговорност от съдията за издадения изпълнителен лист не оставя никакво съмнение, че същата е следвало да бъде докладвана на административния ръководител, поради което не съществува извинителна причина за него, че не узнал за визираните в нея обстоятелства. Въз основа на това направил извод за обоснованост на извода за изтичане на давностния срок и с оглед на това за законосъобразност на решението на Висшия съдебен съвет в обжалваната част.

Този извод на съда е правилен.

По делото няма спор за факти. Съдът установил релевантните за предмета на спора факти и касационната инстанция ги приема за правилно и пълно доказани така, както са изложени по-горе. Спорът, изведен от изключително лаконичната касационна жалба, е за оценката на съда на тези факти и въз основа на това за приложението на материалния закон.

Единственият довод на касатора за необоснованост на фактическите констатации на съда е свързан с датата, на която узнал за извършеното нарушение. Касаторът твърди, че жалбата на кмета на общината от 17.04.2013 г., адресирана до районен съд, гр. Карнобат, не му е докладвана. Докладвана му била втората жалба на кмета от 29.10.2012 г., от която дата счита, че следва да бъде отчитан срока по чл. 310, ал. 1 ЗСВ. Това негово твърдение не съответства на доказателствата по делото. Действително, както твърди касаторът, жалбата на кмета на община Карнобат е адресирана до Районен съд, гр. Карнобат, не до председателя на районния съд. Но видно от самата жалба, тя не е становище на страна по дело, в случая по частно гражданско дело № 156/2012 г., за да бъде приложена направо след постъпването си по делото и докладвана на съдията-докладчик. Тя е с пряко обръщение към председателя на районния съд и в нея подробно се излагат фактите по делото и се иска проверка и търсене на отговорност. По делото няма доказателства, че жалбата е била администрирана по реда на чл. 45 от Правилника за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища (Правилника) . А от факта, че председателят на съда не положил каквато и да било резолюция върху молбата, при липса по делото на доказателства за неизпълнение от страна на отговорното длъжностно лице - административния секретар, на задължението му по чл. 11 от Правилника, не може да се обоснове извод за неинформираност на председателя за постъпилата жалба. Нещо повече. По делото съществуват доказателства, от които е видно, че председателят на съда е бил информиран за възникналия по дело № 156/2012 г. проблем към дата 17.04.2012 г. Първо, на 12.04.2012 г. на молбата на пълномощника на община Карнобат за получаване на копие от всички документи по дело № 156/2012 г. именно председателят на съда поставил резолюция "Да". Второ. На 17.04.2012 г. с писмо именно на председателя на съда дело № 156/2012 г. е изпратено на окръжен съд, гр. Бургас. В писмото изрично е посочено, че делото се изпраща по повод възражение, вх. № 1750 от 11.04.2012 г., на община Карнобат. Във възражението изрично е посочено, че заповедта за изпълнение не е връчена на общината. И трето. На 21.04.2012 г. с резолюция именно на председателя на съда върнатото от окръжен съд, гр. Бургас, частно гражданско дело № 156/2012 г. е предадено на съдията-докладчик. Председателят на съда не твърди, че не е запознат с приложеното по дело № 145/2012 г. определение № 1013 от 18.04.2013 г. на окръжен съд, гр. Бургас, с което на съдията-докладчик е указано да обезсили издадения изпълнителен лист и да изпълни процедурата по чл. 414 ГПК.

Видно от изложеното довода на касатора за необоснованост на фактическия извод на съда относно датата, на която узнал за твърдяното нарушение е неоснователен. Анализа на доказателствата по делото безспорно установява, че към 17.04.2012 г. председателят на съда е бил информиран за допуснатото от съдия Костадинов нарушение на чл. 414, ал. 1 ГПК. С оглед на това обоснован е извода на съда, че това е началната дата, от която започва да тече срока по чл. 310, ал. 1 ЗСВ. Срока по чл. 310, ал. 1 ЗСВ има два кумулативни елемента - шест месеца от откриването, но не по-късно от три години от извършването на нарушението. Изтичането на шестмесечния срок води до погасяване на правото на дисциплинарно наказващия орган да наложи наказание. Той не може да упражни дисциплинарната си власт, поради което съдът като приел за законосъобразно решението на Висшия съдебен съвет, с което е отхвърлено предложението на касатора, на основата на обоснован фактически извод приложил правилно материалния закон.

С оглед на гореизложеното релевираните от касатора отменителни касационни основания са неоснователни. Решението на съда е обосновано и в съответствие с материалния закон. При извършена, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, служебно проверка на валидността и допустимостта на съдебното решение съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и с оглед на установеното му съответствие с материалния закон следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от спора, направено от ответника Костадинов искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК съдът следва да осъди касатора да заплати на Костадинов направените по делото разноски. Доказателства за реално направени такива по делото не са ангажирани, поради което съдът не следва да присъжда разноски.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд