Решение № 13178 от 22.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8301/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от К Ботаника ЕООД, чрез адв. Х. Миленкова, срещу Решение 2903/04.05.2021 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело 107/2021 г., с което е отхвърлена жалбата му против Експертно решение на Национална експертна лекарска комисия (ЕР на НЕЛК) 1953 от зас. 189 от 26.09.2019 година. Касационният жалбоподател счита, че решението е недопустимо, а евентуално и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, които са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна. Поддържа, че неправилно е прието от съда наличието на основания за издаване на болничен лист на С. Янакиева, като процесното ЕР на НЕЛК и потвърденото с него решение на ТЕЛК са постановени в нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Моли касационната инстанция да отмени решението на административния съд и да реши спора по същество. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответниците Национална експертна лекарска комисия, ТЕЛК Общи заболявания към МОБАЛ Д-р Стефан Черкезов, Агенцията за хора с увреждания, РА/К Ботаника ЕООД, ЛКК ИППМП д-р Банкова ЕООД, РД Социално подпомагане, Териториално поделение на Националния осигурителен институт Велико Търново и С. Янакиева не изразяват становища по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Като извърши проверка на основание чл. 218 АПК въз основа на фактите, установени от Административен съд София-град, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град е било ЕР на НЕЛК 1953 от зас. 189 от 26.09.2019 г., с което е потвърдено ЕР на ТЕЛК 1833 от 21.05.2019 г., с което съответно е потвърден болничен лист (БЛ) Е20182917756 издаден на С. Янакиева. За да постанови решението си в посочения смисъл съдът е извършил задължителния контрол за законосъобразност на акта по реда на чл. 168, ал. 1 АПК и на основанията по чл. 146 АПК. Изложил е аргументи, като е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съобразен е с относимите материалноправни разпоредби и целта на закона. Формираните изводи относно фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, са изведени от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. Пред първоинстанционния съд е установено, че на С. Янакиева е издаден БЛ за временна нетрудоспособност Е 2018 2917756 за отпуск по болест за периода от 10.01.2019 г. до 16.01.2019 година. По жалба на настоящия касатор, К Ботаника ЕООД, болничният лист е бил отменен с Решение 73 от 7.02.2019 г. на ЛКК. Решението на ЛКК е оспорено от С. Янакиева пред ТЕЛК, която със свое ЕР 1833 от зас. 189 от 21.05.2019 г. изразява становище относно здравословното състояние на лицето. К Ботаника ЕООД обжалва ЕР на ТЕЛК пред НЕЛК, която потвърждава решението на ТЕЛК и болничния лист като правомерно издаден. Решението е правилно. Твърденията и оплакванията на жалбоподателя за наличие на касационното отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, настоящият съдебен състав намира за неоснователни. Правилно първоинстанционният съд е очертал спорния по делото въпрос, който е свързан с обстоятелството коя е началната дата на отпуска за временна неработоспособност 10.01.2019 г. когато е издаден БЛ или от 12.01.2019 г.- откогато са налични категорични доказателства, че С. Янакиева е била на работното си място на 10.01.2019 г. и 11.01.2019 година. Според чл. 9 ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) болничният лист се издава в деня, в който се установи временната неработоспособност. Не се допуска издаване на болничен лист, в който датата на започването на отпуска е по-късна от датата на издаването му. Нормата сочи, че изключение се допуска само в случаите, когато временната неработоспособност е констатирана в деня, в който лицето е било на работа, независимо от отработените часове, или след изтичане на работното му време. В тези случаи отпускът, даден за временна неработоспособност, започва задължително от следващия календарен ден, независимо, че той може да е неработен за лицето. Не е спорно, че на 10.01.2019 г. и 11.01.2019 г. С. Янакиева е била на работното си място. Налице е също така амбулаторен лист 45 от 07.01.2019 г., когато тя е диагностицирана с остра инфекция на горните дихателни пътища с множествена локализация. И макар тогава да не е бил издаден болничен лист на 10.01.2019 г., й прилошава на работното й място, и е отведена за преглед при фелдшера на [населено място]. Последният установява в издаденото от него медицинско направление (консултация) - [диагноза]. Също така е констатирано от фактическа страна, че не е извършван преглед от личния лекар, доктор Банкова (проведен е телефонен разговор), понеже по времето на посочения в амбулаторния лист час С. Янакиева е била на работното си място. Въпреки това съдът правилно е приел, с оглед на всички доказателства по делото, ценени поотделно и в своята съвкупност, че това не е довело до погрешно установяване обективното състояние на С. Янакиева, което е меродавният момент за установяване на временната неработоспособност. Обоснован е изводът относно обстоятелството, че явяването на работното място на 10.01.2019 г. и 11.01.2019 г., е нарушение на болничния режим, но това не опровергава посочената дата на издаване на болничния лист. Правилен е и изводът на съда, че осигуреното лице не следва да търпи неблагоприятни правни последици от погрешното вписване на неизвършен преглед в амбулаторния лист, поради липсата на виновно поведение от негова страна и по този начин да бъде лишено от ползване на осигурителни права. Това би било основание за ангажиране на административната отговорност на издателя му по чл. 225 от Закона за здравето, но не и да препятства установяване на обективното здравословно състояние на здравноосигуреното лице. Предвид изложеното, като е отхвърлил жалбата съдът е постановил законосъобразно решение, което следва да се остави в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение