Решение № 6238 от 14.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14300/2017 г.

Решение № 6238 от 14.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14300/2017 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Кмета на община Х. срещу решение № 351 от 11.08.2017 г., по адм. д. № 434/2016 г. на Административен съд - гр. Х., с което е отменена Заповед № 806 от 05.07.2016 г. на Кмета на община Х., в частта, с която на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 и § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ е одобрено изменение на план за регулация на УПИ IХ - 202 и УПИ VII - 203, кв. 24, с. В., общ. Х., по отношение на поставянето на източната регулационна линия на УПИ IX - 202 в съответствие с имотната му граница и по отношение на промяната в очертанията и площта на УПИ IV - 201 по жалбата на С. А. Г. от с. В.. В касационната жалба жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспореното решение като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в несъответствие с материалния закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, без да излага подробни аргументи. О. С. А. Гюлюджиев чрез процесуалния си представител с представен писмен отговор на касационната жалба и писмени бележки изразява становище за неоснователност на същата и правилност на оспореното съдебно решение. Претендира разноски. О. М. С. Ю., Д. П. Г., Т. П. А., Ю. Р. О., Х. А. В., не се явяват и не се представляват в открито съдебно заседание и не изразяват становище по касационната жалба. Представителя на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение на първо място, че касационната жалба е нередовна, поради което следва да се приложи чл. 158, ал. 3 от АПК, алтернативно изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от страна - адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима. С оспореното решение Административен съд - град Х. е отменил Заповед № 806 от 05.07.2016 г. на Кмета на община Х., в частта, с която на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 и § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ е одобрено изменение на план за регулация на УПИ IХ - 202 и УПИ VII - 203, кв. 24, с. В., общ. Х., по отношение на поставянето на източната регулационна линия на УПИ IX - 202 в съответствие с имотната му граница и по отношение на промяната в очертанията и площта на УПИ IV - 201, с. В.. С посочената заповед е одобрен ПУП - изменение на план за регулация за УПИ IX - 202 и VII - 203, кв. 24, с. В., като в следствие на изменението се променят очертанията и площите на VII - 203, IX - 202, IV - 201 и III - 198, кв. 24. За да постанови оспореното решение съставът на АС - Х. е приел, че от текстовата и графична част на оспорената заповед и от представената административна преписка не може да бъде установено коя част от одобрените изменения е одобрена на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ и коя на основание § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ, а посочените основания са отделни основания за изменение, изискващи различни материално правни предпоставки. Поради това е приел допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, препятстващо и съда да извърши преценка за наличието на предпоставките за процедираното изменение. Приел е и че административният орган не е издирил всички факти и обстоятелства от значение за спора, тъй като не е установил по отношение на коя граница на ПИ 201, собственост на Г., са налице неуредени сметки по регулация. Приел е, че в случая е установено, че не са налице неуредени сметки по регулация за УПИ IV - 201 и IX - 202, тъй като от представените по делото доказателства се е установило, че сметките по регулация за тези два имота са уредени. Поради това е приел, че не се установяват предпоставките по § 8, ал. 2, т. 3 от ЗУТ. Приел е и че след като регулационния план за УПИ IX - 202 и УПИ IV - 201 е приложена, вътрешната регулационна граница между тези два имота е станала имотна и изменението й е допустимо само при условията на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ. Приел е обаче, че в конкретния случай не са налице основанията и по посочената разпоредба, тъй като не е било налице съгласието на Гюлюджиев за процедираното изменение. Решението е правилно. На първо място неоснователно е възражението на касатора Кмет на община Х. за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на оспореното решение. Напротив при постановяването съдът е събрал и обсъдил всички относими към спора доказателства, не е допуснал нарушения на правото на защита и се е произнесъл съобразно изискванията на чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК. На второ място неоснователно е възражението за необоснованост на оспореното съдебно решение, тъй като същото съдържа подробни мотиви, правни изводи, основани на фактическите установявания в процеса. На трето място неоснователно е възражението за неправилност на оспореното решение. Същото е постановено в съответствие с материалния закон, като е обоснован извода на съда за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаване на оспорената заповед в отменена й и оспорена част. Законосъобразен е изводът, че от заповедта, както и от административната преписка не става ясно на кое от посочените основания в нея - § 8, ал. 2, т. 3 или чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ е допуснато изменение по отношение на имота на жалбоподателя в първата инстанция УПИ IV - 201 и изменението на границата му с УПИ IX - 202. Правилно съдът е приел, че тази неяснота препятства съда да извърши преценка за наличието на материално правните предпоставки за процедираното изменение. Въпреки това правилно съдът е изследвал и наличието и липсата на всички предпоставки по посочените разпоредби и е достигнал до обоснован извод за липсата им. Във връзка с изложеното законосъобразно АС - гр. Х. е отменил заповедта в оспорената й част, поради което оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Във връзка с изхода на спора е искането за присъждане на разноски от ответника С. А. Г. е основателно и като доказано, предвид представени по делото доказателства за направените разноски, следва да бъде уважено. Въз основа на горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение