Решение № 10623 от 20.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4183/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Невестино срещу Решение 50/18.02.2021 г., постановено по адм. дело 493/ 2020 г. на Административен съд - Кюстендил (АС Кюстендил), с което е ОТМЕНЕНО Решение 90 по Протокол 8/ 28.09.2020 г. на Общински съвет- Невестино.. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът излага доводи, че съдът не е обсъдил релевантни за спора факти и обстоятелства, за които по делото се съдържат безспорни доказателства, а именно, че оспореното решение на ОбС Невестино е взето при наличието на мотиви, каквито са изискванията на чл.59, ал.1 АПК. Счита, че по делото не са поискани и събрани доказателства, поради което намира, че решението по делото е постановено при неизяснена фактическа обстановка и при нарушение на съдопроизводствените правила. Моли за отмяна на обжалваното решение на АС Кюстендил и за отхвърляне на оспорването на Областният управител на област Кюстендил против решението на Общински съвет Невестино. Претендира да се присъдят разноски по делото. Ответникът- Областен управител на Област Кюстендил в подадения писмен отговор намира касационната жалба за неоснователна и необоснована. Ответникът в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Радославова моли да се остави без уважение касационната жалба и се потвърди изцяло Решение 50/ 18.02.2021 г. по адм. дело 493/ 2020 г. на АС- Кюстендил, като правилно и законосъобразно. Моли на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, да се присъди възнаграждение за юрисконсулт. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е постановил правилно решение, за което не се обективира наличие на касационни основания за отмяна от посочените в чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалваното решение на Административен съд- Кюстендил е било ОТМЕНЕНО по оспорване на Областния управител на област Кюстендил, обективирано в Заповед РД-30-253/29.10.2020 г., Решение 90 по Протокол 8/ 28.09.2020 г. на Общински съвет Невестино. Освен това е била ОСЪДЕНА Община Невестино, с адрес: с. Невестино, ул. Владимир Поптомов 17, да заплати на Областна администрация с административен център Кюстендил, с адрес: гр. Кюстендил, ул. Демокрация 44, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 (сто) лева. За да приеме този резултат решаващият съд е посочил, че оспореното решение е било прието в нарушение на изискването за посочване на мотиви. В същото, липсвали фактически основания за отпускане на еднократни парични помощи на девет от десетте подали молби лица, и за определения размер на всяка помощ. Обсъдил е това, че в докладната записка от председателя на ОбС Невестино с рег. 2631/ 16.09.2020 г. също не са изложени мотиви. Наред с това е посочил, че Проектът за решение по докладната записка е разгледан на заседание на Постоянната комисия по хуманитарни дейности и макар да има произнасяне на същата, в решението ѝ също не се съдържат фактически основания за отпускане на помощи на девет от десетте подали молби лица, и за определения размер на всяка помощ. Обсъдил е това, че липсва и финансова обосновка на оспореното решение, в противоречие с изискването на чл. 22, ал. 3 от Закона за публичните финанси (ЗПФ) за спазване на фискалните правила на закона. Допълнително е отчел, че в оспореното решение не е посочено какъв е предвиденият размер на разходите по конкретното перо разходи за обезщетения и помощи по решение на общинския съвет, и дали към датата на приемането му 28.09.2020 г., е останала налична сума в размер на 630,00 лева по това перо. В заключение е обобщил, че Решение 90 по Протокол 8/ 28.09.2020г. на ОбС Невестино е незаконосъобразно и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, същото е било отменено. Счел е за основателно искането на оспорващия за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Отчел е фактическата и правна сложност на делото, като е намерил, че в случая дължимото възнаграждение следва да бъде определено в размер на 100,00 лева. Настоящият състав на ВАС трето отделение счита, че решението на адм. съд е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Произнасянето е по жалба на лице имащо правен интерес от оспорването, срещу акт подлежащ на съдебен контрол, поради което е налице постановяване на допустимо съдебно решение. Общинските съвети са органи на местното самоуправление, с правомощия за вземане на самостоятелни решения по въпроси от местен интерес, касаещи отношенията и потребностите на местните общности и управляващи имуществото на общините (чл. 138 и чл. 140 от Конституцията на Република България). Те, за да осъществяват своята дейност на основание чл. 17 ЗМСМА и чл. 21 ЗМСМА, разполагат със законова възможност да издават административни актове, които се изпълняват от кмета на общината и общинската администрация. Основателно адм. съд е приел извод за незаконосъобразност на Решение 90 по Протокол 8 от 28.09.2020 г., прието от Общински съвет Невестино. Несъмнено то има характер на индивидуален адм. акт- чл.21, ал.1 АПК. Съгласно, послужилата за правно основание за издаване на обжалваното решение на ОбС разпоредба на чл. 21, ал. 1, т. 6 от Закона за местното самоуправление и местната администрация общинският съвет, приема и изменя годишния бюджет на общината, включително и показателите по чл. 45, ал. 1, т. 2 от Закона за публичните финанси за районите, кметствата и населените места с кметски наместници, с изключение на тези, които са определени като второстепенни разпоредители с бюджет по реда на чл. 11, ал. 10 от Закона за публичните финанси, осъществява контрол и приема отчета за изпълнението му. Същата норма не кореспондира с диспозитива на административния акт, където е извършена не бюджетна актуализация, а финансов разход, който е определен с конкретни суми и лица, които ще ги използват. В правомощието на общинския съвет по чл. 21, т. 6 ЗМСМА е само да приеме или измени бюджета на общината, а кметът на общината, като първостепенен разпоредител е длъжен да го изпълни. Единствено кметът носи отговорност и организира изпълнението на общинския бюджет, съгласно чл. 44, ал. 1, т. 5 ЗМСМА. Обосновано адм. съд е преценил, че оспореното решение е прието в нарушение на изискването за посочване на мотиви. Обжалваният адм. акт в противоречие с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК не съдържа фактически основания за приемането му и с това не отговаря на изискванията за съдържание на административния акт. В самото решение и постъпилата докладна записка не се съдържат конкретни мотиви за неговото приемане. Липсват съображения за изграждането на административната воля и за целения резултат, вкл. за неговата икономическа обосновка. Този порок по чл.146, т.2 АПК, обуславя отмяна на административния акт- чл.173, ал.2 АПК. Според Решение 12511 от 21.10.2014 г. по адм. дело 877/ 2014 г., на ВАС III отделение константната съдебна практика приема, че само неизлагането на мотиви относно фактическите основания за издаване на акта е съществено нарушение и е самостоятелно основание за неговата отмяна. Волята на съвета може да бъде реализирана само в адм. производство, при спазване на изискванията на закона, включително за форма на адм. акт по чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от АПК. В същият е следвало да се посочи- кои конкретни факти и обстоятелства и приложимото спрямо тях правно основание, мотивират органа да приеме обжалваното решение. При това положение Административен съд Кюстендил, като е отменил обжалваното решение, е постановил съдебен акт в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила. Пред ВАС не се представят нови доказателства по чл.219, ал.1 АПК, които да налагат изводи, различни от тези на първоинстанционния съд и не се обосновава отмяна на обжалваното съдебно решение. С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс и чл.143, ал.4, във вр. с чл.228 от АПК, на ответника се следва присъждане на сторените в касационното производство разноски. Същите следва да бъдат определени по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100,00 лева. Водим от изложеното Върховен административен съд, Трето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК