Решение № 3717 от 6.4.2023 г. на ВАС, 5-членен състав

Производството е по реда на чл. 237 и следващите от АПК. Образувано е по искане на Е. Варадинов, за отмяна на влезли в сила Определение 10775/25.11.2022 г., постановено по административно дело 10611/2022 г. по описа на Върховния административен съд и на оставеното в сила с него Определение 243/11.10.2022 г., постановено по административно дело 239/2022 г. по описа на Административен съд Перник. Молителят сочи основанието по чл. 239, т. 5 АПК, като твърди, че Административен съд Перник е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, вследствие на което бил лишен от възможността да участва в делото, тъй като конституирал като ответник Министъра на правосъдието, вместо посочения от него ответник Министерство на правосъдието. Иска отмяна на съдебните определения и връщане на делото за разглеждането му от друг състав на Административен съд Перник. На проведеното открито съдебно заседание по делото, молителят, редовно призован, не се явява. Ответната страна Министър на правосъдието се представлява от юрисконсулт М. Василева, която изразява становище за неоснователност на искането за отмяна по съображения, изложени в писмено възражение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, след като взе предвид изложеното в искането и приложените по делото документи, достигна до следните правни изводи : Искането за отмяна е процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 240, ал. 3 АПК, от страна, за която съдебните актове, чиято отмяна се иска са неблагоприятни и които са от категорията на чл. 237, ал. 1 АПК. Разгледано по същество, искането е неоснователно. С определението на Административен съд Перник, чиято отмяна се иска, съдът е върнал исковата молба на Е. Варадинов с правно основание чл. 128а АПК, във връзка с чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК срещу Министерство на правосъдието, с искане за обявяване на нищожност на Решение 2976/03.05.2001 г., постановено по административно дело 8104/2000 г. по описа на Върховния административен съд, в частта, с която жалбата му срещу Заповед ЛС-03-1902/20.10.1999 г. на Министъра на правосъдието и правната евроинтеграция е оставена без разглеждане, и е прекратил производството по делото. Срещу Определение 243/11.10.2022 г. по административно дело 239/2022 г. на Административен съд Перник, е подадена частна жалба от Е. Варадинов, приподписана от адвокат пълномощник. Частната жалба е изпратена на Министъра на правосъдието като ответник, с мотива, че страните в исковото производство по чл. 128а АПК са тези, по отношение на които се простира силата на присъдено нещо на решението, чиято валидност се проверява, като в случая надлежен ответник е Министърът на правосъдието, а не Министерство на правосъдието, срещу което е бил насочен искът. Министърът на правосъдието не е изразил становище по частната жалба. С Определение 10775/25.11.2022 г., постановено по административно дело 10611/2022 г. по описа на Върховния административен съд, което също е предмет на искането за отмяна, определението на първостепенния съд е оставено в сила. Както в хода на първоинстанционното съдебно производство, така и в хода на касационното такова, не са провеждани открити съдебни заседания. Предвид описаните по-горе факти, настоящият съдебен състав счита, че не е налице соченото основание за отмяна на съдебните определения. Отмяната на влязъл в сила съдебен акт, представлява извънреден и извънинстанционен способ за защита, който се осъществява само на конкретно и изчерпателно посочените в закона основания. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 5 АПК актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Цитираната норма регламентира три отделни хипотези, при наличието на които, влезлият в сила съдебен акт се отменя, като в конкретния случай и предвид изложеното в искането се твърди наличието на първата хипотеза страната била лишена от възможността да участва в делото. Същевременно, в тази връзка не се сочат конкретни факти относими за молителя Варадинов, а се бранят чужди права, като се твърди, че нарушението, допуснато от съда се състои в конституиране на ненадлежен ответник - Министъра на правосъдието, вместо посочения от него ответник Министерство на правосъдието. Искане по чл. 239, т. 5 АПК би било основателно, само ако е отправено от страна по отношение на която е допуснато някое съществено процесуално нарушение от категорията на посочените в нормата, но не и по отношение на ответната страна в редовното съдебно производство. Отделен е въпросът, макар и извън предмета на настоящия правен спор, че частната жалба срещу определението на Административен съд Перник правилно е била изпратена на министъра като ответник, с оглед характера на съдебното производство по чл. 128а АПК. В хода и на двете съдебни производства, развили се пред Административен съд Перник и пред Върховния административен съд, не се установява спрямо молителя да е допуснато нарушаване на правила, довели до лишаване от възможността му да участва в делото, както и не се установява да не е бил надлежно представляван. Третата хипотеза на чл. 239, т. 5 АПК е неприложима в случая, доколкото не са били провеждани открити съдебни заседания в двете съдебни производства. По изложените съображения, искането за отмяна на влезлите в сила определения е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. При този изход на спора, в полза на Министерство на правосъдието следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,