Решение № 12830 от 26.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5976/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационни жалби на Т. Т. М. и на Ф. Н. чрез техните пълномощници срещу решение 420/22.03.2024 г. по адм. д. 387/2022 г. на Административен съд Монтана. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба-Главният архитект на Община Монтана, Кметът на Община Монтана и "Кънстръкшън ГМБХ 57" ЕООД, чрез своите процесуални представители намират касационните жалби за неоснователни. Ответниците Агенция "Пътна инфраструктура " и Б. Ц. С., Н. Х. П., Л. Г. Н., С. Ц. Л., М. Ю. Л., Н. Т. А., С. П. Т., Я. И. Д., Ц. Х. Д., В. Б. П., О. Ц. С. и Т. С. С. не вземат становище по касационните жалби. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. За да се произнесе по съществото на касационните жалби, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторите срещу комплексен проект за инвестиционна инициатива /КПИИ/ във всичките му части-заповед 1936/03.08.2022г. на кмета на община Монтана за изменение на ПУП-план за регулация и план за застрояване /ПР и ПЗ/, инвестиционен проект и разрешение за строеж за "Многофамилна жилищна сграда с магазини и подземен гараж в УПИ X, кв.124 по действащия план на гр. Монтана. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбите. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: С обжалваната заповед за одобрение на изменение на ПУП-ПРЗ се променят регулационните линии на УПИ X към УПИ IX и УПИ IV, така че да съвпаднат с имотната граница на поземлен имот с идентификатор 48489.7.85 по кадастралната карта на гр. Монтана. С изменението на ПЗ се предвижда премахване на съществуващата сграда в УПИ X и ново застрояване с височина до 15 при запазване на свързаното застрояване между УПИ X и УПИ XI, свободно застрояване между УПИ X и УПИ IX, показано със задължтелни линии за застрояване и подземен гараж, показан с ограничителни линии. Жалбата на Т. М. е допустима, доколкото същата е собственик на 1/4 идеална част от УПИ IX в кв.124 по действащия perулационен план на гр. Монтана и с обжалваното изменение на ПУП-ПРЗ се променят регулационните граници на УПИ IX и УПИ X, така че да съвпадат с имотните граници, тоест променя се регулационната граница на имота, в който жалбоподателката е съсобственик, което я прави лице с правен от обжалване интерес. Според съда жалбата на Ф. Е. също е допустима като подадена от заинтересовано лице, тъй като същият е съсобственик в УПИ XI, а със заповедта за изменение на ПУП-ПРЗ се предвижда свързано застрояване с УПИ XI. По съществото на спора съдът е приел, че оспорените индивидуални административни актове са издадени от компетентни органи, изрично оправомощени за това с разпоредбите на чл.150, ал.1 ЗУТ във връзка с чл.135 ЗУТ и чл. 148, ал. 2 от ЗУТ, а именно за издаване на КПИИ. Заповедта за изменение на ПУП-ПРЗ е издадена от кмета на Община Монтана, а разрешението за строеж е издадено от главния архитект на Община Монтана в рамките на правомощията му по чл. 150, ал. 3 във връзка с чл. 148, ал. 2 от ЗУТ. Спазени са административно-производствените правила при издаването на обжалваните актове. Според съда е налице и съответствие с материалния приложим закон. Налице е основанието на чл. 134, ал. 2, т. 2 за изменение на регулационните граници между УПИ X и УПИ IX. В случая, макар и чисто формално задание по чл. 125 ЗУТ да няма, то мотивираното предложение, прилежащата скица и документи имат такъв характер. В конкретния казус съдът е приел, че дори да не е реализирана улицата в дъното на имота, то тя е предвидена и следва проектантите при изработването на ПУП да се съобразят с действащия план. Поради това не са налице намалени отстояния от предвидената застройка до страничните регулационни линии и / или сгради в съседните имоти. Съдът е счел, че оспорените части на комплексния проект за инвестиционна инициатива са надлежно мотивирани от правна и фактическа страна и са постановени и при спазване на целта на закона, която е свързана с регулиране на обществените отношения във връзка с устройство на територията. Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо. В този аспект правилно решаващият съд е взел предвид, че подадените жалби са процесуално допустими като подадени от заинтересовани лица. В случая обаче жалбата на Ф. Е. е допустима не защото с оспореното изменение на ПУП-ПРЗ се предвижда свързано застрояване между УПИ X и УПИ XI, в който той е съсобственик. Както се установява от обжалваната заповед за изменение на ПУП-ПРЗ, така и от заключението на вещото лице Д., свързаното застрояване между посочените имоти се запазва, но видно от приложената графична част на проекта за изменение и извадката от действащия ПУП от 1990 г. то е изменено, като е увеличен обема му, което прави жалбоподателят Е. заинтересовано лице, поради което обжалваното решение е допустимо. При постановяване на обжалваната заповед съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила и твърденията в касационните жалби в тази насока са неоснователни. Действително пълномощникът на жалбоподателя Е. е възразил с писмена молба срещу назначаването на вещото лице Т. /О./, а също и с молба от 11.03.2024 г. е поискал назначаването на разширена тройна експертиза. Според оплакванията в касационните жалби тази молба не е докладвана преди даване ход на делото в проведеното същия ден открито съдебно заседание. От протокола от открито съдебно заседание се установява, че тази молба е докладвана, по нея е взето становище от насрещните страни и молбата за назначаване на разширена тройна експертиза не е уважена. В тази насока настоящата инстанция намира, че неудовлетворяването на молба на страна за нова разширена експертиза не сочи на нарушение, още по-малко съществено на съдопроизводствените правила, тъй като преценката за това е само на решаващия съд, а и по делото са назначени достатъчно експертизи. На разглежданата плоскост правилно съдът не е счел представената заповед на стр. 341 за официален документ, тъй като не носи подписа на издателя и противоречи на заповедта на стр. 294, представена с административната преписка. Поради това настоящият съдебен състав счита,че решението е процесуално законосъобразно. По съответствието на обжалваното решение с материалния закон: Съгласно чл. 150, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ, КПИИ съдържа следните самостоятелни съставни части: 1/ Проект за ПУП, включително РУП, когато е необходим и 2/ Инвестиционен проект, като частите на КПИИ се одобряват едновременно с третия акт - разрешението за строеж /РС/. По същество всеки от посочените три акта има статут на самостоятелен индивидуален административен акт, но по силата на специалната норма на чл. 150, ал. 3 ЗУТ, те подлежат на обжалване в едно производство, като срока за оспорването им е идентичен-считано от издаване и съобщаване на последния издаден акт /РС/. Те се одобряват едновременно и няма пречка да се обжалва само един от тях, но това означава несъгласие и с останалите части на КПИИ, поради тяхната свързаност, което ангажира съда да извърши проверка за законосъобразност и на тях, както е постъпил и първостепенният съд. По отношение заповедта за изменение на ПУП-ПРЗ настоящият съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд за нейната материална законосъобразност. В случая е налице посоченото правно основание на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ за изменение на регулационните граници между на УПИ X към УПИ IX и УПИ IV. Законосъобразно решаващият съд е посочил, че единственото условие е кадастралната карта да е влязла в сила и да е налице разминаване между регулационните и кадастралните граници, което в случая е налице. В конкретния казус регулационните граници се привеждат съобразно кадастралните, поради което обжалваната заповед в частта за изменение на регулацията е материалнозаконосъобразна. Не съставлява и нарушение липсата на задание, което според заключението на вещите лица Д. и Г. е необходимо. В тази връзка правилно съдът е приел становището на вещото лице О., според което мотивираното предложене, прилежащата скица и документи имат характер на задание по чл. 125 ЗУТ. Липсата на задание е съществено изискване при процедиране на първоначалан план, докато при изменение на подробен устройствен план е необходимо скица с предложение за изменение на плана. Както се посочи, в случая е налице мотивирано предложение, скица и документи, включително обяснителна записка, които успешно заместват следващото се задание. Но липсата му не е съществено нарушение на изискванията за одобрение изменение на ПУП-в случая ПРЗ. Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, приемащ и заключението на вещото лице Т. /О./, че преценката за спазване на дължимите отстояния до регулационните линии на съседните имоти и сгради следва да се направи с оглед обстоятелството, че процесният урегулиран поземлен имот е с лице на две улици, по точно в случая няма дъно на урегулирания процесен имот, тъй като граници към улично пространство с паркинг по действащия план. Всъщност и трите вещи лица заявяват, че по действащия план от 1990 г. имотът граничи с две улици, но в случая е приложена само една от тях. Настоящата инстанция счита, че след като не е отпаднало нереализираното мероприятие по действащия план-вътрешноквартално улично пространство с паркинг по действащия ПУП, то следва да се приеме, че процесният имот има лице към две улици. След като е предвидено едно мероприятие и същото не е отпаднало- в случая предвидена улица-вътрешноквартално уличо пространство, то следва отстоянията да се преценят спрямо предвиденото мероприятие, а не спрямо действително съществуващото на място положение. В случая според заключението на вещото лице Т. /О./ контурът на външната линия на бъдещото застрояване е указан със задължителни плътни линии и следва до набиране на дълбочина от 16, 00 метра задължително изискуемите отстояния според съответно предвидената височина и спрямо две улици, с които тангира имотът. С оглед предвижданията на действащия план, с който следва да се съобразяват проектантите именно защото е действащ план, показателите за плътност и интензивност на застрояване и озеленяване са спазени в проекта. С проекта не са предвидени намалени отстояния спрямо съседни сгради и имоти, нито нито към нереализираната улица, като са предвидени в ниската част на проекта до корниз кота 10,0 м. на пълно отстояние от 6,00 м. спрямо запазващата се двуетажна жилищна сграда в УПИ IX, кв. 124, която обаче сграда е зстроена на намалено отстояние спрямо имотната граница. По отношение на калкана със съществуващата сграда в УПИ XI е спазено изискването на чл. 82 от Наредба 7/2003 г. на МРРБ за покриването му съобразно неговата височина и отстъп от него и страничната регулационна линия, съобразно предвидената линия на застрояване при пълно изискуемо отстояние. С чупки за отстъпи спрямо страничните регулационни линии на съседните имоти за съответната дълбочина на застрояване, приета спрямо двете улици -"Граф Игнатиев" от югозапад и нереализирано улично пространство от североизток на имота с о.т. 620 до о.т. 625 са спазени изискванията за отстояние за нискоетажно застрояване до 10 м кота корниз и с отстъпи от 1 м навътре в имота са спазени изискванията и по отношение възможностите за застрояване във височина. В разглеждания смисъл настоящата инстанция споделя и изводът на решаващия съд, че няма новела в нормативен акт, според която при липса на намалени отстояния между съществуващи и новопостроени сгради, същите следва да се изследват за засенчване. Предвид изложеното процесната заповед за одобряване изменение на ПУП-ПРЗ е валиден и законосъобразен административен акт, в какъвто смисъл е и заключението на решаващия съд. Законосъобразен е и изводът на съда, че инвестиционният проект, както и разрешението за строеж са валидни актове, издадени в съответствие с процедурата по ЗУТ и материалния закон. Техническият инвестиционен проект е съгласуван и одобрен от компетентните лица, след писмено заявление от възложителя и след представяне на необходимите за това документи. Разрешението за строеж, издадено едновременно с инвестиционния проект, съобразно изискването на чл. 150, ал. 3 от ЗУТ също е законосъобразен акт, съответстващ на одобреното изменение на ПУП-ПРЗ и съгласуваните технически проекти. Всички части на одобрения инвестиционен проект са подпечатани с печата на общинската администрация. Оценката за съответствието на част "Конструктивна" на инвестиционния проект е извършена от оторизирани лица съобразно изискването на чл. 142, ал. 10 от ЗУТ. Предвид изложеното, като е приел, че и трите съставни части на компексния проект за инвестиционна инициатива са валидни и законосъобразни актове, съдът е постановил съответно на материалния и процесуалния закон решение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на община Монтана следва да се присъдят направените пред касационната инстанция разноски в размер на 150 /сто и петдесет/ лв. юрисконсултско възнаграждение и 1250 /хиляда двеста и петдесет /лв. адвокатско възнаграждение като представителство на главния архитект на общината, както и 3 000 /три хиляди/ лв. адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция за "Кънстръкшън ГМБХ 57" ЕООД или в общ размер 4 400 лв., по 2 200 /две хиляди/ и двеста лв. за всеки от касаторите. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,