Решение № 6336 от 13.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8704/2009 г.

Решение № 6336 от 13.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8704/2009 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адвокат Мария Коева против решение от 15.03.2009 г., постановено от Софийски градски съд по адм. д. № 124/05 г. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като релевираните касационни основания са визираните в чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението със законните последици. Ответникът по касация- директорът на дирекция "ОУИ"-София не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение в настоящия съдебен състав приема следното. Касационната жалба е допустима, като подадена от заинтересовано лице в рамките на законоустановения 14- дневен срок за обжалване на първоинстанционното решение. Досежно основателността и, съдът приема следното: Предмет на контрол за законосъобразност пред СГС е бил ДРА № ДП-01-0595 от 21.06.00 г., издаден от ДП" Средец". Производството пред СГС се е развило след частичната отмяна на първоначално постановеното съдебно решение по законосъобразността на този ДРА. С решение на ВАС № 187 от 10.01.2005 г., по адм. д. № 6200/03 г. първоначално постановеното решение по спора е било отменено единствено и само в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу ДРА относно отказа да бъдат приспаднати от облагаемата данъчна основа, осигурителни вноски за 1998-1999 г. внесени за стажант- адвоката. По този начин при повторното разглеждане на делото, предметът на спора се е свеждал до това - законосъобразно или не данъчните органи са отказали да намалят облагаемата данъчна основа на ревизираното лице за 1998 и 1999 г. с размера на осигурителните вноски, заплатени за стажант-адвоката- Богдана Костова. Вместо да се произнесе само по този спорен въпрос, СГС е отхвърлил жалбата срещу целия ДРА т. е и в частта, в която се твърди незаконосъобразност на ДРА относно ненамаляването на облагаемата данъчна основа за ревизирания период с вноските за Висшия адвокатски съвет и САК и непризнаването на 5% за всяко от направените дарения за ревизираните периоди. Съдът не е съобразил, че в тези части, решението на СГС при първоначалното гледане на делото е оставено в сила с решение № 187/10.01.2005 г., постановено от ВАС по адм. д. № 6200/03 г. В тази част от спора обжалваното решение е недопустимо, поради което следва да се обезсили. СГС е преценил като законосъобразен ДРА по спорния въпрос, приемайки, че законосъобразно данъчните органи не са намалили облагаемата основа за 1998 и 1999 г. с размера на осигурителните вноски за лицето- Богдана Костова. Мотивите на съда са, че: по делото не са представени документи по какъв начин стажант- адвоката Костова е била финансирана за своето обучение. Това съображение е изложено във връзка с констатация относно съдържанието на разпоредбата, на чл. 164, ал. 3 от Закона за съдебната власт (отм.). Посочената разпоредба гласи: "Съдебните кандидати, завършили обучение, което не е финансирано от държавата, се разпределят в окръжните съдилища със заповед на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция. Те се осигуряват за своя сметка при условия и по ред, определен с наредба на Министерски съвет." Прието е, че е невъзможна проверката дали стажант- адвоката е бил в трудово правоотношение с жалбоподателката. От друга страна, СГС е посочил, че ЗСВ(отм.) допускал стажът за придобиване на юридическа правоспособност да се положи в адвокатурата. В тази връзка е цитиран чл. 49 от Закона за адвокатурата (отм.) който чл. регламентира, че условията и редът за това/ за стажа на стажант- адвокатите/ се урежда в наредба на Висшия адвокатски съвет. Посочено е от съда, че такава наредба е Наредба № 2/93 г. която обаче нямала силата на нормативен акт, тъй като не била обнародвана, а такъв нормативен акт била Наредба № 30/1996 г. на министерство на правосъдието. Прието е, че от факта, че г-жа Костова е била стажант - адвокат на жалбоподателката не следвало, че тя е била осигурявана именно от жалбоподателката, тъй като самата Костова е посочена като вносител на осигуровките в представените от жалбоподателката вносни бележки. Посочено е, че от представената осигурителна книжка на Богдана Костова, която книжка е официален свидетелстващ документ се установява, че същата е била осигурявана само през м. 05.1998 г. Решението, постановено по спорния въпрос е правилно като краен резултат. Безспорен факт по делото е, че жалбоподателката е била патрон по време на стажа на стажант -адвоката Богдана Костова за периода-20.05.1998 г. -20.05.1999 г. Решението на Софийски градски съд по спорния въпрос е правилно като краен резултат. При разрешаването на казуса, на първо място, Софийски градски съд е следвало да отговори на въпроса дали очертаната в жалбата фактическа обстановка е обхваната от хипотезата на чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗОДФЛ (отм.) в редакцията и към 1998 и 1999 г. Посочената разпоредба гласи, че данъчната основа на лицата по чл. 21, ал. 2, избрали реда на облагане по този закон, както и за лицата по чл. 21, ал. 3 / в това число и лицата, упражняващи свободна професия/, се определя, като облагаемият доход от съответната дейност се намали със разходи за дейността в размер на 35% за свободните професии и вноски за социални, здравни, пенсионни и други осигуровки, които лицата по закон са задължени да правят за своя сметка, както и вноски за доброволно социално, пенсионно и здравно осигуряване в общ размер до 30% от минималната месечна работна заплата. Едва след отговора на този основен въпрос, СГС е следвало де преценява какво е възникналото правоотношение между жалбоподателката и стажант-адвоката, кое е данъчнозадълженото лице за осигурителните вноски за стажант-адвоката и доколко, и как жалбоподателката е доказала твърденията си, че е плащала осигурителните вноски на стажант- адвоката си за процесния период. В решение № 698/04.08.00 г. на регионалния данъчен директор, с което е отхвърлена жалбата срещу процесния ДРА се застъпва тезата, че по реда на чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗОДФЛ лицето има право да приспадне само личните задължителни осигурителни вноски. В становище на Мариета Тошева- главен данъчен инспектор в РДД /съдържащо се в данъчната преписка/ е застъпена тезата, че осигурителните вноски за стажант- адвоката са разходи за дейността, които са във фиксиран размер- 35 на сто. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав приема, че тълкуването на чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗОДФЛ / в редакцията към процесните периоди/, направено от регионалния данъчен директор е правилно. Точка втора от алинея първа на чл. 22 от ЗОДФЛ има предвид личните задължителни осигурителни вноски за лицата, упражняващи свободна професия, но не и осигурителните вноски, направени от тези лица в полза на трети лица, наети на работа при тях. Осигурителните вноски, направени в полза на трети лица се обхващат от нормативно признатите разходи за дейността, които в конкретния случай са 35% /чл. 22, ал. 1, б."г" ЗОДФЛ/. С оглед отговора на основния въпрос - по приложението на чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗОДФЛ към конкретния казус, безпредметно е обсъждането на правоотношението между жалбоподателката и стажант-адвоката, както и обстоятелствата кой е задължен за внасянето на осигурителните вноски за стажант-адвоката, и кой е техния действителен платец. По изложените съображения, решението на СГС в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу ДРА относно отказа на данъчните органи да намалят облагаемата данъчна основа на ревизираното лице за 1998 и 1999 г. с размера на осигурителните вноски, внесени за стажант-адвоката- Богдана Костова е правилно и следва да бъде потвърдено. Воден от горните съображения, Върховният административен съд