Решение № 4535 от 2.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8087/2012 г.

Решение № 4535 от 2.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8087/2012 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ирина Ангелова Караджова против решение № 35 от 22.03.2012 г. по адм. дело № 31/2012 г. на Административен съд - Смолян, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 2/3.01.2012 г. на кмета на община Златоград, с която е постановен отказ да се предостави информация по подаденото от Караджова заявление вх. № 94-00- 3736/20.12.2011 г. Жалбоподателката поддържа, че решението е незаконосъобразно и необосновано, тъй като исканата информация е обществена и следва да й бъде предоставена поради надделяващ обществен интерес. Моли да бъде отменено. Ответникът - кметът на община Златоград не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок за оспорване на съдебния акт и от страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Смолян е законосъобразно и постановено в съответствие със събраните доказателства, но по съображения, които не съвпадат с изложените в мотивите на съдебния акт. Правилно съдът приема, че оспорената заповед № 2/3.01.2012 г. на кмета на община Златоград, с което е отказан достъп до поисканите от жалбоподателката по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) документи е постановено в съответствие със закона - от компетентен орган (кметът на общината е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ), в предвидената в чл. 38 от ЗДОИ писмена форма, като съдържа реквизитите, посочени в текста, включително основанието за взетото решение. Правилно е преценено, че отказът на органа, обективиран в заповед № 2/3.01.2012 г., да предостави по заявлението на Караджова с вх. № 94-00-3736/20.12.2011 г. достъп до всички строителни книжа за строеж "Джамия" в УПИ II - за джамия, кв. 86 по плана на гр. Златоград, е законосъобразен. Поисканата със заявлението информация не е обществена, но не поради формулировката на заявлението (когато се иска достъп до документи следва да се приеме, че се иска предоставяне на съдържащите се в тях сведения и данни), а поради обстоятелството, че исканите сведения не попадат в обхвата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ дефинира като обществена по смисъла на закона всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. В случая исканата информация е с частен характер, тъй като засяга изграждането на сграда, частна собственост. Ето защо исканите със заявлението строителна книжа за изграждане на обекта не съдържат сведения и данни, свързани с обществения живот в страна и не могат да дадат възможност на жалбоподателката да си състави собствено мнение относно дейността на задължения по закон субект и следователно редът на ЗДОИ за получаване на исканата информация е неприложим. Поради това, като приема, че не са налице основания за отмяна на административния акт и отхвърля жалбата, първоинстанционният съд постановява решение съответно на материалния закон и на доказателствата. Доводите в касационната жалба, свързани с надделяващ обществен интерес в случая са неоснователни, тъй като наличието на такъв интерес следва да се преценява само когато исканата информация е обществена по своя характер (арг. от § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ). Поради всичко изложено Върховният административен съд, пето отделение, приема, че решението на Административен съд - Смолян е валидно, допустимо и правилно. Не са налице предвидените в чл. 209, т. 3 от АПК и посочени от касатора основания за отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,