Решение № 4705 от 4.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8002/2012 г.

ВАСIII отделение04.04.2013 г.докладчик т Пенка Гетова

Диспозитив

ИЗМЕНЯ по жалба на Гюлер Сезаива Демирева, Юлкер Сезаи Карамехмед, Бедрие Нуриева Хасанова, Тихол Нейчев Кафеджиев и Нуридин Нури Хасан Решение № 427 на Министерския съвет от 29.05.2012 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "АМ "Марица" на територията на област Стара Загора и област Хасково В ЧАСТТА относно определеното обезщетение за отчуждената част от 0,059 дка от имот № 77181.14.154, за отчуждената част от 0,179 дка от имот № 77181.14.156 и за отчуждената част от 0,112 дка от имот № 77181.14.156 - всичките находящи се в землището на гр. Харманли, м. "Козлука", като УВЕЛИЧАВА размера на дължимото парично обезщетение, както следва:

  • за имот № 77181.14.154 - от 10 лв. на 22 лв. (двадесет и два лева);
  • за имот № 77181.14.156 - от 51 лв. на 109 лв. (сто и девет лева).

ОТХВЪРЛЯ жалбата против РМС № 427 от 29.05.2012 г. относно оценката на имот № 77181.14.155 в землището на гр. Харманли, м. "Козлука".

ОСЪЖДА Министерския съвет да заплати на Гюлер Сезаива Демирева, Юлкер Сезаи Карамехмед, Бедрие Нуриева Хасанова, Тихол Нейчев Кафеджиев и Нуридин Нури Хасан общо разноски по делото в размер на 300 (триста) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 4705 от 4.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8002/2012 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Съдебното производство е по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) във връзка с чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Гюлер Сезаива Демирева, Юлкер Сезаи Карамехмед, Бедрие Нуриева Хасанова, Тихол Нейчев Кафеджиев и Нуридин Нури Хасан - всички с адрес гр. Харманли, подадена срещу Решение № 427 на Министерския съвет от 29.05.2012 г. (ДВ, бр. 42 от 05.06.2012 г.) за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "АМ "Марица" на територията на област Стара Загора и област Хасково, постановено на основание чл. 34а, ал. 1 във връзка с чл. 34б ЗДС и § 1 от ДР на ЗДС. В жалбата се поддържа, че решението следва да се отмени в частта, с която е определено дължимото парично обезщетение за отчуждените части от имоти: 1) ПИ № 77181.14.154, 2) ПИ № 77181.14.155 и 3) ПИ № 77181.14.156, всичките находящи се в землището на гр. Харманли, м. "Козлука" - собственост на техния наследодател Никола Николов Челебиев. Изложени са доводи, че решението в тази му част противоречи на разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗДС за изплащане на собствениците на отчуждените имоти на равностойно парично обезщетение - отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК. Ответникът по жалбата - Министерският съвет, и заинтересованите страни - Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", изразяват становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - III отделение, на основание проверката по чл. 159 АПК за допустимостта на жалбата приема, че жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС, поради което е допустима, като разгледана по същество, е основателна по следните съображения: В процедура по чл. 34а във връзка с чл. 33 и 34б ЗДС с РМС № 427 от 29.05.2012 г. са отчуждени части от поземлени имоти, находящи се в землището на гр. Харманли, м. "Козлука", които имоти преди влизането в сила на ПУП са имали предназначение на земеделска земя V категория, неполивни условия - собственост на наследодателя на жалбоподателите Никола Николов Челебиев, починал на 14.05.1987 г. (удостоверение за наследници № 180 от 19.03.2012 г. на община Харманли). По искане на жалбоподателите съдът е допуснал оценителна експертиза, която е извършена от вещо лице, което съответства на изискванията за "оценител на имоти", посочени в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС. От представеното писмено заключение на вещото лице Борислав Савов е видно, че от отчуждаването с РМС № 427 от 29.05.2012 г. се засягат следните имоти - собственост на жалбоподателите: ПИ с идентификатор 77181.14.154 - целият с площ 1,639 дка, от които са отчуждени 0,059 дка, и ПИ с идентификатор 77181.14.156 - целият с площ 0,801 дка, от който се отчуждават две части от 0,179 дка и 0,112 декара. Поземлен имот с идентификатор 77181.14.155 - целият с площ 0,477 дка, посочен в жалбата, не се засяга от отчуждаването (л. 76 от делото). От писменото заключение на същото вещо лице е видно, че е направена от него справка в "ИКАР" и в Службата по вписванията - гр. Харманли, при която е установено, че няма вписани сделки за подобни имоти, които да отговарят на нормите на чл. 32, ал. 2 от ЗДС и § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. Следователно за определяне на равностойното парично обезщетение за отчуждените имоти по пазарни цени на имотите с подобни характеристики - чл. 32, ал. 2 ЗДС, следва да се приложи разпоредбата на чл. 32, ал. 3, т. 2 ЗДС, като се извърши оценка на отчуждените имоти по реда на наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Прилагайки правилно този метод за оценка, вещото лице е извършило оценка на отчуждените части от поземлените имоти, както е отразено на л. 2 и 3 от писменото заключение. От поземлен имот с № 77181.14.154 е отчуждена част с площ 0,059 дка с оценка от вещото лице 22 лв., вместо посочената в обжалваното РМС оценка 10 лева. От поземлен имот с идентификатор № 77181.14.156 са отчуждени две части с площ, както следва: 0,179 дка и 0,112 дка с оценка от вещото лице съответно 67 лв. и 42 лв. вместо посочените в обжалваното РМС оценки съответно от по 31 лв. и 20 лева. Общата увеличена оценка за имота възлиза на 109 лева. Съдът възприема писменото заключение на вещото лице, което е обективно и изготвено в съответствие с метода, посочен в разпоредбата на чл. 32, ал. 3, т. 2 ЗДС, като оценката за дължимото парично обезщетение за отчуждените части от имотите следва да се увеличи в съответствие с писменото заключение на вещото лице. Следва да се отхвърли жалбата относно посочения като отчужден с РМС поземлен имот с идентификатор № 77181.14.155. Ответната страна - Министерският съвет, следва да заплати на жалбоподателите разноски по делото в размер общо на 300 лв., представляващи внесен хонорар за допуснатата от съда оценителна експертиза. По изложените съображения Върховният административен съд - III отделение,

Цитирани разпоредби

1