Решение № 220 от 7.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1925/2009 г.

Решение № 220 от 7.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1925/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Красимира Харизанова Производството е по чл. 303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на И. И. К. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила въззивно решение на Софийския градски съд от 20.IV.2005 г. постановено по гр. д. № 1673/2004 г. в частите, с които е влязло в сила като необжалвано това решение пред ВКС - по исковете за доплащане на положен труд, за обезщетение за извънреден труд по време на командировка, процент за продължителна работа за всяка година трудов стаж, доплащане за първи клас квалификация и средства за работно облекло. Поддържа се наличие на отменителните основания по чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК - неистинност на заключенията на вещите лица по делото, неистинност на показанията на свидетелите, посочени от ответника и неистинност на писмените доказателства. В подкрепа на това искане не са представени писмени доказателства за установеност по надлежния съдебен ред на неистинност на документ, показания свидетел и заключение на вещи лица. Ответната по молбата за отмяна страна С. на б. у. считат молбата за недопустима и неоснователна. Доколкото тази молба съдържа доводи за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт, те в настоящото производство са ирелевантни. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение разгледа молбата и провери нейната допустимост и основателност с оглед изискванията на чл. 303 и сл. от ГПК и съобразно поддържаните доводи и релевираните основания за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. Отсъствието на приложени към молбата за отмяна съдебни актове, установяващи твърденията на молителя за опорочаването на постановеното решение с визираните в т. 2 на чл. 303, ал. 1 от ГПК престъпления представлява пречка да се провери срочността на молбата по чл. 305, ал. 1, т. 2 от ГПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да се приеме за основателна молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК е необходимо да е установено по надлежния съдебен ред с влязла в сила присъда или влязло в сила решение по чл. 97, ал. 4 от ГПК (отм.), респ. по чл. 124, ал. 5 от ГПК, че е извършено престъпление, от което произтича неправилността на решението, чиято отмяна се иска. Необходимо е и това престъпление да е обусловило съдържанието на решението в атакуваната му част. Щом в настоящия случай изобщо липсва съдебен акт, установяващ престъпление, довело до постановяване на решението, чиято отмяна се иска, то молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Доводите във връзка с неправилността на съдебния акт нямат място в производството по отмяна на влязло в сила решение и по тях ВКС не дължи произнасяне. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение