Решение № 5283 от 5.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8507/2015 г.

Решение № 5283 от 5.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8507/2015 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на директора на Професионална гимназия по икономика "А. К.", гр. К., против решение № 38/20.05.2015 г., постановено по адм. д. № 34/2015 г. по описа на Административен съд - К., с което е отменен отказ на директора, обективиран в писмо изх. № 120 от 5.03.2015 г., да заличи вписване на наложено на ученичката М. Г. В. наказание "предупреждение за преместване в друго училище" от ученическата книжка, личния картон на ученика и в дневника на паралелката. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Иска неговата отмяна. Претендира присъждане на сторените разноски. О. М. Г. Василева не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: По делото няма спор за факти. Спорът е по приложението на закона. Първоинстанционният съд правилно е установил релевантната фактическа обстановка и подробно я е изложил в съдебния акт. По делото не е спорно, че М. В. е била ученичка в 12б клас на ПГИ "А. К." - К.. С молба вх. № 241/19.02.2015 г. е сезирала директора на учебното заведение да заличи от ученическата книжка, личния картон и дневника на паралелката отразеното в тях наказание "предупреждение за преместване в друго училище". Наказанието на ученичката е наложено със заповед № 2188-365 от 18.11.2014 г. на директора на гимназията. Молителката е посочила, че административният акт е обжалван и не е влязъл в сила, поради което отразяване на наказанието в документите е без правно основание. Не е било спорно по делото, че действително наложеното с цитираната заповед наказание е фактически отразено в посочените документи. Не е било спорно, че заповед № 2188-365/18.11.2014 г. е оспорена пред Административния съд - К. и е образувано адм. д. № 131/2014 г. Не е спорно, че по касационна жалба на директора на ПГИ "Ал. Константинов" - К. е образувано адм. д. № 4363/2015 г. по описа на Върховния административен съд, което към датата на постановяване на обжалваното решение не е приключило. С атакувания отказ да заличи вписването на наложеното със заповед № 2188-365/2014 г. наказание на М. В. административният орган е приел, че по същество искането на ученичката е за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на заповедта, което не може да бъде уважено, тъй като органът, при наложено наказание на ученика, е длъжен да впише това обстоятелство в ученическата книжа, личния картон и дневника на паралелката, съгласно чл. 140е, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета. Първоинстанционният съд, за да отмени оспорения отказ, е приел, че актът е постановен в противоречие с материалноправните разпоредби. Заключил е, че заповедта, въз основа на която е направено вписването, не е влязла в сила към момента на извършеното вписване (и към момента на постановяване на съдебното решение). Тъй като със заповедта не е допуснато предварителното и изпълнение, нито такова е поискано от някоя от страните, то съдебното оспорване има суспензивен ефект и спира изпълнението на административния акт. Съдът правилно е тълкувал и приложил материалния закон, като е заключил, че не са изпълнени основанията по чл. 90, ал. 2 АПК за предварително изпълнение на административния акт. Поради това изводът, че атакуваният отказ за заличаване на извършеното вписване по чл. 140е, ал. 2 ППЗНП е незаконосъобразен, е в съответствие със закона. Неоснователни са касационните доводи, поддържани и пред първоинстанционния съд, че предварителното изпълнение на заповедта произтича от чл. 140е, ал. 2 ППЗНП, която касаторът подлага на грешно тълкуване и не я прилага в точния и смисъл. Съгласно нормата на чл. 140е, ал. 2 ППЗНП наложените наказания и мерки се отразяват в ученическата книжка, в личния картон и в характеристиката на ученика. Нито в Правилника, нито в Закона за народната просвета законодателят е допуснал предварително изпълнение на заповедите за наказание на учениците. След като и съдът, при определените в процесуалния закон случаи, не е допуснал предварително изпълнение на заповедта, то същата не може да бъде изпълнена, преди да има правното качество на стабилен административен акт, подлежащ на изпълнение. Отразяването на наложените наказания в посочените документи е елемент от тяхното изпълнение. В случая отразяването е извършено от директора на ПГИ "А. К." - К., който се явява орган по изпълнението съгласно чл. 271, ал. 1, т. 1 АПК. След като е установено, че заповедта за налагане на наказанието на ученика не е влязла в сила, не е било налице изпълнително основание по чл. 268, т. 1 АПК, което да послужи като основание за извършеното вписване. Поради това постановеният от издателя на акта изричен отказ правилно е отменен от АС - К. като незаконосъобразен. При този изход на правния спор разноски в полза на касатора не се дължат. Воден от горното, Върховният административен съд