Решение № 15449 от 21.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9799/2013 г.

Решение № 15449 от 21.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9799/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 2977 от 07.05.2013 г. по административно дело № 2881/2012 г. Административен съд София - град (АССГ) е: 1) отменил Експертно решение № 0126/заседание № 028 от 20.02.2012 г. на Националната експертна лекарска комисия, специализиран състав по сърдечно-съдови болести; 2) върнал преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона; 3) осъдил Националната експертна лекарска комисия да заплати на Румяна Николова Йорданова, Никола Здравецов Йорданов и Марин Здравецов Йорданов общо сумата от 980 лв. разноски по делото. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), действаща чрез пълномощника юрисконсулт Александрова, с която се претендира то да бъде отменено като неправилно и да й се присъди юрисконсултско възнаграждение. Касаторът твърди, че в противоречие с чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове първоинстанционният съд е приложил чл. 66 от Наредбата за медицинската експертиза, без да се съобрази с текста на чл. 98, ал. 3 от Закона за здравето. Обоснована е и теза, че неправилно е уважена претенцията на жалбоподателите за присъждане на разноски по делото, а в случай, че първоинстанционното решение се остави в сила, се иска размера на присъденото адвокатско възнаграждения да бъде намален. Ответниците по касация Румяна Николова Йорданова, Никола Здравецов Йорданов и Марин Здравецов Йорданов, тримата от гр. Костенец, действащи чрез повереника си адвокат Божурин, оспорват касационната жалба и релевират доводи за правилност на съдебното решение, което предлагат да бъде оставено в сила. Претендират и присъждане на направените деловодни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери съдебният акт по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на разглеждане пред Административен съд София - град е жалбата на Румяна Николова Йорданова, Никола Здравецов Йорданов и Марин Здравецов Йорданов, наследници на пострадалия Здравец Николов Йорданов срещу Експертно решение (ЕР) № 0126 от зас. 028 от 20.02.2012 г. на НЕЛК по сърдечно съдови болести, с което е потвърдено ЕР № 2144 от зас. 184 от 31.10.2011 г. на ТЕЛК - общи заболявания при МБАЛ - Самоков. Органите на медицинската експертиза не приемат причинна връзка между условията на труд на Здравец Николов Йорданов, работил като ИТ мениджър в администрацията на "Шведски кибрит плам България" АД гр. Костенец, и настъпилата на работното му място на 02.09.2011 г. негова смърт в резултат на болестно патологично състояние - сърдечна недостатъчност (нетравматично увреждане). За да уважи сезиралата го жалба първоинстанционният съд е приел, че оспореното пред него експертно решение е материално незаконосъобразно (чл. 146, т. 4 от АПК). Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо - постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт е правилен и не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на отменителното основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Оспореният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства и заключенията на назначените съдебно-медицински експертизи, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. По делото е установено, че на починалия не е извършвана аутопсия. Съгласно императивната разпоредба на чл. 66, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) при липса на протокол от аутопсия ТЕЛК и НЕЛК не се произнасят по причинна връзка, но постановяват експертно решение. Както прецизно е отразено в мотивите на проверяваното съдебно решение, съществуването на протокол за аутопсия е предпоставка, обуславяща компетентността на органите на медицинската експертиза да изследват причинната връзка между условията на труд и настъпилата внезапна смърт в резултат на нетравматично увреждане. Произнасяйки се по причинната връзка при отсъствието на това условие, ТЕЛК е нарушила изричната забрана на чл. 66, ал. 2 от НМЕ, а пропускът на НЕЛК да констатира порока на акта на ТЕЛК е довел и до противоречието на контролното решение със относимата нормативна уредба. Вместо да се произнася повторно по причинната връзка НЕЛК е следвало да отмени решението на ТЕЛК и да действа като инстанция по същество, постановявайки дължимото експертно решение по чл. 66, ал. 2 от НМЕ. В тази връзка адекватни са и дадените конкретни указания от първоинстанционния съд, че при новото произнасяне съставът на НЕЛК следва да упражни правомощието си по чл. 51, т. 2 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи и да постанови ново решение, съобразено с ограничението по чл. 66, ал. 2 от НМЕ. В това ново решение трябва да се изследват всички релевантни данни от наличната медицинска и друга документация, като се използват всички предоставени от законодателя способи за изясняване на случая. Неоснователно е позоваването от касатора на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, понеже, противно на твърдяното в касационната жалба, нормите на чл. 66 от НМЕ не противоречат на разпоредбата на чл. 98, ал. 3 от Закона за здравето. Последната урежда кой може да поиска аутопсия на лице, починало извън лечебно заведение, но е неотносима към правилата, по които НЕЛК и ТЕЛК извършат експертизите си. Неоснователно е и касационното оплакване, че съдът неправилно е уважил претенцията на първоначалните жалбоподатели за присъждане на разноски по делото. По делото са представени надлежни доказателства за извършено реално плащане от тях на държавни такси, възнаграждения на вещи лица и адвокатско възнаграждение, равняващи се в общ размер на присъдените им разноски от първоинстанционния съд. Направеното за първи път едва пред настоящата инстанция възражение за прекомерност на присъденото от Софийския градски административен съд адвокатско възнаграждение, също няма основание да бъде уважено. Съответното искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК за прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение касаторът не е направил в хода на първоинстанционното съдебно производство. С даване ход по същество на делото в първата инстанция възможността за такова възражение е преклудирана. Предвид изложеното настоящият тричленен състав счита, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение, което е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна се явява претенцията на ответниците по касация за присъждане на сторените от тях за тази инстанция деловодни разноски. Такива те са направили единствено за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 430 лв., договорени и заплатени на техният повереник адв. Божурин (договорът за правна защита и съдействие е номериран като лист 7 от делото). Тази сума следва да се възложи в тежест на НЕЛК. За пълнота на изложението трябва изрично да се отбележи, че касаторът не е направил възражение за прекомерност на заплатеното от опонентите му за касационното производство адвокатско възнаграждение, така че въпросът дали са налице условията по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на адвокатското възнаграждение за производството пред ВАС поради прекомерност не стои. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,