Решение № 7362 от 3.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16742/2009 г.

Решение № 7362 от 3.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16742/2009 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Пламен Емилов Антонов срещу решение № 69 от 18.11.2009 г. по адм. д. № 4444/2009 г. на Административен съд София град, I отделение, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и затова следва да бъде отменено със законните последици. Ответникът Директорът на Столична дирекция на МВР, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че решението е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взема предвид становищата на страните и провери оспореното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение е отхвърлено оспорването по жалба на Пламен Емилов Антонов срещу заповед № з - 8245/26.05.2009 г. на Директора на СДВР, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 6 от ЗМВР на Пламен Емилов Антонов - полицай в 01 група "Водачи на служебни кучета" на 02 сектор "Водачи на служебни животни" при "Сили за превенция и охрана" към отдел "Охранителна полиция" - СДВР е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в МВР, считано от датата на връчване на заповедта. Спорът е решен след подробен е задълбочен анализ на доказателствата в тяхната съвкупност. Изводите са обосновани и законосъобразни и се споделят от настоящата инстанция. Посочената в заповедта фактическа обстановка се установява от събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, включително и от дадените от оспорващия обяснения. За да наложи посоченото в заповедта дисциплинарно наказание, директорът на СДВР е приел, че с действията си Антонов е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 227, ал. 1, т. 6 от ЗМВР. Съгласно посочената разпоредба демонстративното неподчинение спрямо ръководител или подчинен, е тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Безспорно е установено по делото, че жалбоподателят след реализирано ПТП, в работно време и извън назначения му маршрут, отказва на пристигналите на мястото на произшествието служители на МВР да бъде изпробван за алкохол с техническо средство, а след това и да даде кръв за изследване при посещението в I-ва МБАЛ в присъствието на дежурен лекар и служител на отдел "Пътна полиция" при СДВР. По данни от докладните записки на съответните служители по време на отказите да даде проба за алкохол Антонов се държал арогантно към проверяващите и присъстващия лекар, отправял заплахи, видимо бил употребил алкохол. При така установената фактическа обстановка, правилно е преценено от дисциплинарно наказващия орган, че с това си поведение Антонов е осъществил признаците на фактическия състав на дисциплинарното нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 6 от ЗМВР. Издадената заповед е в съответствие с целта, която преследва законът. За извършеното от жалбоподателя дисциплинарно нарушение, налагането на дисциплинарно наказание "уволнение" е задължително по силата на чл. 227, ал. 1, т . 6 от ЗМВР и чл. 230, ал. 1 ППЗМВР, като дисциплинарно наказващият орган по чл. 228, т. 2 ЗМВР е задължен да го постанови при условията на обвързана компетентност. С оглед тежестта на нарушението законодателят е изключил възможността за преценка на дисциплинарно наказващия орган да определи друго по вид и размер наказание. По тези съображения и при положение, че решението е валидно, допустимо и правилно, касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение