Решение № 10985 от 21.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13578/2014 г.

Решение № 10985 от 21.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13578/2014 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" против решение № 57 от 23.07.2014 г., постановено по адм. д. № 115/2014 г. по описа на Административен съд - гр. Видин. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Венислав Велков Цанов не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд - гр. Видин е осъдил Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" да заплати на Венислав Велков Цанов сумата 3180 лв., представляваща обезщетение за незаконното му уволнение за периода 12.01.2012 г. - 12.07.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.03.2013 г. - датата на предявяване на иска до окончателно изплащане на сумата; да му заплати сумата 69.99 лв., представляваща изтекла лихва за забава върху главницата за периода 13.03.2013 г. - 30.05.2013 г., както и сумата 915 лв., представляваща направени по делото разноски. За да постанови този резултат, съдът е приел, че извлечението от приложената по делото ведомост не установява заплащане на обезщетението за незаконно уволнение, тъй като върху нея липсва подпис на ищеца или друго отбелязване, че същият реално е получил дължимото му обезщетение. Решението в частта му, с която е осъдена Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" да заплати на Венислав Велков Цанов сумата 3180 лв., представляваща обезщетение за незаконното му уволнение за периода 12.01.2012 г. - 12.07.2012 г., е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. В предходното касационно производство по делото е представено извлечение от разплащателна ведомост, подписано от изпълнителния директор, главен специалист и началник отдел, което не е оспорено по надлежния ред и с което е установено, че на ищеца е заплатена дължимата сума представляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, а именно 3228 лв. (основна заплата 538 лв. за шестмесечен период). С представените доказателства в настоящото касационно производство този факт също е установен, като са приложени доказателства, че сумата е изплатена по банков път на 22.08.2013 г. Следователно в хода на съдебното производство ответникът е изплатил дължимото обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, поради което съдът е следвало да отхвърли иска като неоснователен. Ето защо обжалваното решение в тази му част е незаконосъобразно и необосновано, поради което същото следва да бъде отменено, като се постанови ново решение по съществото на спора, с което искът следва да се отхвърли като неоснователен. Правилно съдът е присъдил сумата 66.99 лв., представляваща изтекла лихва за забава върху главницата за периода 13.03.2013 г. - датата на влизане в сила на решението, с което заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Цанов е отменена като незаконосъобразна до 30.05.2013 г. - датата на предявяване на иска, което е в съответствие с Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК. В тази му част решението като законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Решението в частта му, с която е присъдена законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателно изплащане на сумата, е неправилно, тъй като по делото е установено, че главницата е заплатена на 22.08.2013 г., поради което решението в тази част следва да се отмени, като се присъди законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска - 30.05.2013 г. до окончателно изплащане на сумата - 22.08.2013 г. Доводът на касатора за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неуведомяването на ответника за исканото и допуснато намаление на предявения иск, е неоснователен. В случая ищецът е намалил размера на предявения иск, като е спазено изискването на чл. 214 ГПК. Неоснователен е и доводът, че неправилно съдът не е направил прихващане въпреки направеното от ответника възражение в тази насока. На първо място в случая не е налице изискването на чл. 103 от Закона за задълженията и договорите. На второ място ответникът се е позовал на разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, регламентираща, че ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. В случая от една страна искът е уважен в пълен размер, поради което не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 3 ГПК, а от друга страна заплащането на обезщетението е извършено в хода на съдебното производство, поради което ответникът с поведението си е станал причина за завеждане на делото и дължи разноски, поради което решението в частта му, с която е осъдена Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" да заплати на Венислав Велков Цанов направените по делото разноски, е законосъобразно. Направеното искане в касационната жалба за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като съдът правилно е намалил изплатеното адвокатско възнаграждение и е определил същото на 915 лв. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение в частта му, с която е осъдена Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" да заплати на Венислав Велков Цанов сумата 3180 лв., представляваща обезщетение за незаконното му уволнение за периода 12.01.2012 г. - 12.07.2012 г., е неправилно и следва да бъде отменено, като се постанови друго решение по съществото на спора, с което предявеният иск за заплащане на обезщетение за незаконно уволнение следва се отхвърли. Решението в частта му, с която е присъдена законна лихва върху главницата, считано от 30.05.2013 г. до окончателното й заплащане, следва да се отмени, като се присъди законна лихва върху главницата, считано от 30.05.2013 г. до 22.08.2013 г., а в останала част решението като правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,