Решение № 215 от 28.09.2009 г. на ВКС по н. д. № 66/2009 г.
ВКСI наказателно отделение28.09.2009 г.докладчик т Иван Недев
Диспозитив
Отменява въззивна присъда № 8/27.ХI.2008 г. по внохд 2342/2005 г. на Градски съд-София и връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Решението не подлежи на обжалване. Особено мнение на съдия Костова: Не споделям извода, че атакуваният съдебен акт е постановен при допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, предпоставящи неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СГС. Съображенията ми за това са следните: Няма как да не се отбележи, че забавените и не особено прецизно и задълбочено проведени досъдебно производство и първоинстанционно съдебно следствие са поставили сериозни доказателствени проблеми пред въззивния съд. Проведеното от този съд съдебно следствие обаче е попълнило доказателствената съвкупност с необходимите и възможни доказателства, предвид отдалечеността по време на инкриминираното деяние. Извършеният цялостен доказателствен анализ може да бъде преценен единствено като обективен, всестранен, пълен и задълбочен. Съществуващите по делото противоречия между отделните гласни доказателствени източници са отстранени чрез тяхната проверка и оценка съобразно останалите доказателствени средства (мотиви, л. 92 - 94 от въззивното дело). Показанията на свидетелите И правилно са оценени като източници на преки доказателствени факти за поведението на двамата подсъдими непосредствено преди залавянето им от тези свидетели, в частност - за извършените от тях действия по отношение на инкриминирания лек автомобил. Опровергаването на твърденията на подсъдимите за местонахождението и действията им през въпросната нощ несъмнено не установява само по себе си авторството им по отношение на деянието, но позволява дефинирането на тези твърдения единствено като защитна теза, както това е сторил въззивният съд. Така че, установените по делото преки и косвени доказателствени факти, оценени от въззивния съд в тяхното единство, дават основание за единствено възможния извод относно авторството на деянието, който извод въззивният съд е направил. Обстоятелствата, свързани с разбиването на ключалката на отнетия лек автомобил и придвижването на автомобила чрез тегленето му с въже към момента на залавянето на подсъдимите, са могли да бъдат установени към онзи момент. Не смятам обаче, че те биха повлияли изводите за главния факт на процеса - извършено ли е деянието и извършено ли е то от подсъдимите. При тези съображения подписвам решението с особено мнение. Съдия: /Костова/
Мотиви
Решение № 215 от 28.09.2009 г. на ВКС по н. д. № 66/2009 г., I н. о., НК, докладчик председателят Иван Недев Производството е касационно по жалби от подсъдимите М. Г. Г. и Л. Г. М. против въззивна присъда № 8/27.11.2008 г. по внохд 2342/2005 г. на Градски съд-София с доводи за нарушение на закона, защото не са извършили престъплението, предмет на делото; за съществени нарушения на процесуалните правила - с отказа да се извърши следствен експеримент делото е решено без да е разкрита обективната истина и така е ограничено правото им на защита; липсват преки доказателства за авторството на деянието, а косвените не изключват и други изводи. Искат да се отмени присъдата и да бъдат оправдани. В писмени бележки М. Г. навежда доводи и за нарушение на чл. 25 НК. Прокурорът е на становище, че жалбата на подсъдимите е неоснователна и следва да остане без уважение. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивното решение, в случая присъда, в пределите по чл. 347 НПК ВКС, I-во наказателно отделение в настоящия състав намира: С обжалваната по касационен ред въззивна присъда е отменена първоинстнацинната оправдателна от 7.III.2005 г. по нохд 5397/2003 г. на РС-София и вместо това, подсъдимите М. Г. Г. и Л. Г. М. са признати за виновни и осъдени по чл. 195, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 4, предл.I-во и II-ро, чл. 194, ал. 1, чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК лишаване от свобода, условно с изпитателен срок по чл. 66 НК по 5 (пет) години за това, че на 25.10.2001 г. между 5: 30ч. в София, ж.к. "Овча купел" в съучастие като извършители, чрез използване на техническо средство - подбран ключ, и МПС - л.а "Ауди-80" с ДКН С****, извършили кражба на л.а. "Рено-Лагуна" рег. № 9* на стойност 12000 лв., големи размери от Ф. Б.; на основание чл. 25 НК на подс. М. Г. Г. е наложено по-тежкото от наказанията по това дело и по нохд 1023/2001 г. на РС-Пазарджик, като на основание чл. 66 НК изтърпяването е отложено за изпитателен срок 5 (пет) години. Изводите на съда относно авторството и вината на подсъдимите се основават само на косвени доказателства, с които: алибито им било разбито и с които е установено, че към момента на деянието, от място, в близост до местопрестъплението според обвинителния акт, подсъдимият Г провел разговори с мобилния си телефон, че двамата подсъдими били около инкриминирания автомобил към момента на разкриване на престъплението, че след това били застигнати от полицаите и задържани. Вярно е, че осъдителна присъда може да се обоснове само с косвени доказателства, които обаче следва в своята съвкупност да водят само до един извод за авторството и вината. В случая това не е така, защото опровергаването на алиби на подсъдимите-жалбоподатели не означава доказване на авторството им на кражбата, предмет на настоящето дело. Обстоятелството, че, според съда, към момента на деянието от мобилен телефон със СИМ-карта на П. Г. е проведен разговор чрез клетка с адрес: жк "Овча купел 2", бл. 27, вх "В" не означава, първо, че това е района на паркинга на х-л "Александрия", от където е извършена кражбата на "Рено"-то и второ - че извършител е именно Г. Във връзка с местонахождението на последния вън от вниманието на съда са останали останалите разговори до задържането му и възможността да се придвижва между посочените адреси на клетките за установеното време. Прието е и че откраднатия автомобил е отворен с подбран ключ и че повреда по него има само на ключалката на багажника. Съдът обаче не е изяснил каква е връзката между тези две обстоятелства, защото ако подбрания ключ отваря вратите, ще отвори и капака на багажника. По начало ключа след отключване на волана дава и контакт, след което и възможност автомобила да се придвижва на собствен ход, а това премахва необходимостта от теглене, и то сметка връзка (ненамереното въже) почти през целия град. За тези обстоятелства не е преценяван и обсъждан приложения на л.7-л.9 от досъдебното производство Протокол за оглед на местопроизшествие, който е изпълнен с, нечетлив до голяма степен, ръкописен текст. Прието е, че било "...установено, че лекият автомобил "Рено-Лагуна" е с френска регистрация и е собственост на Ф. Б." (л.90), който бил докаран от собственика на хотела до 06 РПУ-СДВР да си получил автомобила. Въз основа на какво тази информация - за собственика на колата и местонахождението му, е станала достояние на полицейските органи съдът не сочи в мотивите си, както и защо прави този извод. А във връзка с тези обстоятелства, вън от вниманието на съда са останали данните, че собственика на колата бил уведомен за станалото с автомобила му към 5ч. на 25.Х.2001 г. от служителка на хотела. Изложеното дава основание за извод, че при постановяване на обжалваната присъда са нарушени основни принципи на наказателния процес - задължението да се разкрие обективната истина - чл. 13 НПК и съдебното решение, в случая - присъда, да се вземе по вътрешно убеждение, основано на закона и обективното, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на делото - чл. 14 НПК. Така се ограничава правото на защита на подсъдимите, а това едно от най-съществените им процесуални права, което е основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция. Констатираните пропуски и нарушения налагат новият състав да прецени и необходимостта от събиране и проверка на нови и събраните доказателства по реда на чл. 327 и сл. НПК. При новото разглеждане следва да се обсъди основателността и на останалите доводи и съображенията в тяхна подкрепа, поддържани от жалбоподателите и защитата им. По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК ВКС, I-во н.о. в настоящия състав