Решение № 1665 от 13.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11289/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на С. Богданов Нотариус, вписан в регистъра на Нотариалната камара под [номер], от съдебния район на Районен съд - Панагюрище, против Решение 5761/02.10.2023 г., постановено по административно дело 5986/2023 г. по описа на Административен съд - София град. С оспореното решение е отхвърлена жалбата му срещу Заповед СД-05-118/30.05.2023 г. на Министъра на правосъдието, с която на оспорващия е отказано преместване района на действие от Районен съд Панагюрище в съдебния район на Софийски районен съд. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна и отмяна на оспорената заповед. Касационната жалба се поддържа лично от С. Богданов, с молба да бъде уважена по изложените съображения. Ответникът Министър на правосъдието се представлява от юрисконсулт Борисова, която оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила, доводи за което излага в писмен отговор. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивираното заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване е Заповед СД-05-118/30.05.2023 г., издадена от Министъра на правосъдието, с която на основание чл. 34б, ал. 4 и ал. 5, изр. 2, във връзка с ал. 1 ЗННД е отказано на С. Богданов, да му бъде преместен района на действие като нотариус от Районен съд Панагюрище, в съдебния район на Софийски районен съд. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и на процесуалните правила, както и в съответствие с материалния закон и с неговата цел. Изложил е мотиви за това, в случая не е доказано наличието на кумулативно изискуемите по чл. 34б, ал.1 ЗННД предпоставки за промяна на района на действие, а именно важни причини по смисъла на чл. 34б, ал. 2 ЗННД, настъпили след придобиване на правоспособността му и водещи до пълна или частична невъзможност да упражнява нотариалните функции в района на действие. Решението валидно, допустимо и правилно. След анализ на събраните до делото доказателство, съдът е постановил решението си при правилно приложение на относимата за случая разпоредба на чл. 34б ЗННД, съгласно която нотариус може да бъде преместен поради важни причини в друг район на действие въз основа на негово мотивирано заявление до Министъра на правосъдието при открито място по чл. 10 от същия закон. Разпоредбата на чл. 34б, ал. 2 ЗННД определя, че важните причини са обстоятелства, настъпили независимо и извън волята на нотариуса след придобиване на правоспособността му. Те могат да се отнасят до неговото здравословно състояние, семейно положение и други, които при всички случаи водят до пълна или частична невъзможност да упражнява нотариални функции в съществуващия район на действие. В конкретния случай спорът е концентриран върху въпроса доколко изложените от нотариуса обстоятелства могат да се квалифицират като важни причини по смисъла на цитираната норма. Настоящият състав намира, че изтъкнатите от нотариуса причини за преместване, а именно липсата на достатъчно нотариална работа в района, водеща до липса на достатъчно доходи от дейността му, за да покрива както професионалните, така и личните си потребности, както и липсата на социални контакти, съобразно възрастта и потребностите му, са от финансов и социален характер и не попадат в обхвата на чл. 34б, ал. 2 ЗННД. Посочените в искането за преместване причини са с личен характер и не са предизвикани от обстоятелства, които да не могат да бъдат преодолени по друг начин. Кандидатстването и вписването като нотариус в определен район на действие е резултат от упражняването на съзнателен свободен избор от самия кандидат, като рискът от евентуална негова нецелесъобразност е в негова тежест. Посочените в заявлението за преместване обстоятелства са били очаквани и към момента на кандидатстване за придобиване на правоспособност на нотариус и е следвало да бъдат преценявани от оспорващия още при участието му в конкурса за предпочетения от него район. Ако се допусне извод, че недостатъчният обем на работа е основание за преместване, то би се стигнало до ситуация в която, всеки нотариус от по-малък район и съответно с по-малък обем на работа от този в по-големите райони, би имал основание да иска преместване. Министъра на правосъдието е длъжен да съблюдава обществения интерес, така че обстоятелства от икономически и финансов характер не биха могли да обективират положителното му решение по молба за преместване. След като не са налице важни причини по смисъла на закона от здравословен, семеен и друг характер, основаващи искането преместване, законосъобразно министърът на правосъдието е отказал да го извърши с обжалваната пред съда заповед. Отделно от това, от страна на оспорващия не са ангажирани доказателства за това, че сочените причини водят до пълна или частична невъзможност да упражнява нотариалните му функции. Тъй като в случая не е налице субективният елемент от фактическия състав, обуславящ основателността на искането за преместване - наличието на важни причини, то ирелевантно се явява обсъждането на обективната - свободно място в съдебния район, където нотариусът е заявил желание да бъде преместен. Предвид изложените мотиви, неоснователни се явяват твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на решението по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съдебният акт е постановен при правилно приложение и тълкуване на относимите материално-правни норми. Не се установиха допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, съдът е съобразил всички доказателства, анализирал ги е правилно и е постановил мотивиран съдебен акт, съобразен с изискванията на чл. 172а АПК. Решението е обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответната страна - Министерство на правосъдието следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на Второ отделение,