Решение № 5567 от 12.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3415/2018 г.

Решение № 5567 от 12.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3415/2018 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Булгаргаз" ЕАД, гр. София, представлявано от изпълнителния директор Н. Павлов, против решение № 401 от 18.01.2018 г. по адм. д. № 979/2017 г., 2-ри състав на Административен съд София – град /АССГ/. Релевирани са доводи за неправилност на обжалваното решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост. По изложените в касационната жалба подробни съображения се претендира отмяната на първоинстанционното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане, или постановяване на друго решение по същество на спора. В съдебно заседание процесуалния представител претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), чрез процесуалните си представители, в съдебно заседание, а и в представено писмено становище оспорват подадената жалба. Считат, че решението на АССГ е изцяло законосъобразно, като при постановяването му са спазени всички производствени правила и доказателства, включително даденото заключение по съдебно – икономическа експертиза, са ценени от съда в съвкупност. Считат, че пълно и обективно е изяснена цялата фактическата обстановка по случая и са обсъдени всички представени, както към административната преписка писмени доказателства, така и тези, които бяха допълнително събрани в хода на първоинстанционното съдебно производство. В резултат на правилно установената фактическа обстановка съдът е достигнал до правилни изводи, че не е налице нито едно от отменителните основания на чл. 146 от АПК, като е изложил подробни мотиви в тази връзка. Направено е искане за оставяне касационната жалба без уважение, както и да се потвърди решението на Административен съд София - град, като правилно и обосновано. Претендират присъждане юрисконсултско възнаграждение в нормативно установения за това размер, съгласно Наредбата. В съдебно заседание е представено и писмено становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При изложени съображения, счита, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Счита, че същото е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, като взе предвид, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение № 401/18.01.2018 г. по адм. дело № 979/2017 г. на Административен съд София-град, Трето отделение 2 състав, е отхвърлена жалбата на "Булгаргаз" ЕАД, представлявано от Изпълнителния директор Н. Павлов, против Решение № Ц-42 от 30.12.2016 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, с което по т. I. 1 утвърждава считано от 01.01.2017 г.: 1. цена, по която общественият доставчик продава природен газ на крайните снабдители на природен газ и на клиентите, присъединени към газопреносната мрежа, в размер на 280, 21 лв/1000 nmi или 30, 12 лв/ MWh /без акциз и ДДС/ и по т. I. 2 цена, по която общественият доставчик продава природен газ на клиенти, присъединени към мрежа ниско налягане, собственост на "Булгартрансгаз" ЕАД, в размер на 287, 93 лв. /1000 nmi или 30, 95 лв/ MWh /без акциз и ДДС/ като неоснователна и недоказана. С втори диспозитив "Булгаргаз" ЕАД е осъдено да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране сумата от 200 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. За да постанови посоченият резултат първоинстанционният съд е приел, че атакуваното решение е издадено от компетентен орган, в изискуемата закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, предвидени в Закона за енергетиката /ЗЕ/ и в Наредба № 2/19.03.2013 г. за регулиране на цените на природния газ /НРЦПГ./ Енергийното предприятие е подало заявление в предвидения в чл. 32 във вр. с чл. 17, ал. 2 от НРЦПГ срок, като към същото да приложени доказателства за изпълнението от страна на заявителя на задължението по чл. 33 от НРЦПГ. Въз основа на подаденото заявление е назначена работна група, която е изготвила доклад, като същият е разгледан и приет от Комисията. Проведено е открито заседание за обсъждане с участието на заявителя и други заинтересовани лица. Като постъпилите становища и възражения по доклада са обсъдени в решението. Административния съд е посочил, че в решението се съдържат подробни мотиви, като са посочени фактическите и правни основания за издаването му. На следващо място административния съд подробно е изследвал приложимите материалноправни норми от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и Наредба № 2/19.03.2013 г. за регулиране на цените на природния газ /НРЦПГ/, при което не констатирал противоречие на решението с приложимия материален закон. Съдът е установил, че Комисията е спазила и принципите по чл. 23, т. 4 от ЗЕ и по чл. 24, ал. 1, т. 3 от ЗЕ. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователено е твърдението на касационния жалбоподател, че първоинстанционния съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, в това число липса на мотиви и необоснованост, поради необсъждане на всички доводи, както и че съдът не е задължил вещото лице да отговори на всички, въпроси допуснати за разглеждане по направено искане от страна на дружеството, както и че съдът е приел заключението на вещото лице за обосновано и безпристрастно, но счита че същото не може да бъде съобразено при формиране на крайния извод на съда по отношение на спазване на принципите за ценообразуване. Настоящият състав приема, че административния съд е установил и обсъдил всички релевантни за правния спор фактически обстоятелства като е направил законосъобразни изводи, за които е изложил подробни съображения. Обоснован е изводът, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, при липсата на нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Въз основа на което следва да се приеме, че първата инстанция е извършила проверка в контекста на цялостния контрол за законосъобразност по основанията на чл. 146 АПК, проведен в изпълнение на задължението по чл. 168, ал. 1 АПК, за което са изложени надлежни мотиви. На следващо място съдебната експертиза е доказателствено средство, което с оглед на чл. 202 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, съдът не е длъжен да възприеме, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. В случая настоящия съдебен състав, счита, че правилно съда е извършил преценка на заключението на вещото лице и другите доказателства по делото и е приел, че същото не може да се съобрази при формиране на крайния извод на съда по отношение на принципите за ценообразуване. Следващият довод по касационната жалба е за допуснато процесуално нарушение изразяващо се в това, че съдът не е задължил вещото лице да отговори на всички въпроси, допуснати за разглеждане следва да се приеме също за неоснователен, същият не е и конкретно формулиран. Видно от протокол от съдебно заседание проведено на 23.03.2017 г. процесуалния представител на жалбоподателя е поискал назначаване на експертиза, като е представени доказателствени искания. На 31.03.2017 г. съдът е назначил съдебно икономическа експертиза със задачи поставени с нарочна писмена молба от жалбоподателя. Представено е експертиза с отговор на пет поставени въпроса. На 19.10.2017 г. е проведено съдебно заседание, на което е приета експертизата. Процесуалния представител на ответника по касация е поискано повторно заключение, мотивирайки се с това, че не са дадени конкретни отговори на поставените въпроси. Така направеното искане е оставено без уважение от съда, като е приел, че с така поставените въпроси към допълнителна експертиза се цели достигане на правни изводи. Така формулирания от касатора довод по своя смисъл не съдържа конкретика за кои въпроси, съдът не е задължил вещото лице да отговори. На следващо място неоснователно е твърдението на касатора, че обжалваното решение първоинстанционният съд не е изследвал обективно събраните доказателства и е постановил решение при неправилно приложение на материалния закон. Административния съд е извършил преценка относно материалната законосъобразност на административния акт. Извършил е преглед на механизма за образуване на цените на природния газ, на които общественият доставчик го продава на крайните снабдители и клиенти определен с чл. 17, ал. 1 НРЦПГ. Посочени са съответните изходни данни и документите, от които те се извличат. Извършената корекция, водеща до изменение на предложените за утвърждаване цени е аргументирана. Според така регулирания механизъм цената се образува от три основни компонента - последно заявени прогнозни количества природен газ от крайните снабдители и от клиентите, присъединени към газопреносните мрежи; разходите за доставката им от внос за вътрешния пазар, от местни добивни предприятия, от запаси природен газ и компонента за дейността "обществена доставка". Цената на входа на газопреносната мрежа се изчислява като средно претеглена стойност при отчитане на последно заявените прогнозни количества природен газ от внос, от местни предприятия и от запаси с цел продажба през следващия период, условията по договорите за доставка и пренос и осреднен валутен курс на БНБ на лева спрямо чуждестранната валута, в която се заплаща внасяният в страната природен газ (чл. 17, ал. 3 НРЦПГ). Върху цената се изчислява и компонента за дейността "обществена доставка" в размер до 2, 5 на сто от утвърдената средна покупна цена на природния газ (чл. 17, ал. 6 от Наредбата). При формирането й се включва и компонента за компенсиране на разходи, произтичащи от наложени задължения към обществото по чл. 11а НРЦПГ. Съобразно чл. 17, ал. 11 от Наредбата, компонентата за дейността "обществена доставка" се преизчислява за всеки период на изменение на цената на природния газ по ал. 2 в зависимост от промяната в стойността на оборотния капитал и промяна на паричните разходи на обществения доставчик. По гореописания механизъм административния съд е извършил обстоен анализ, както и че е изложил аргументи и относно правилността на преценката на КЕВР относно формираната положителна разлика от "Булгаргаз" ЕАД, която при действието на чл. 17, ал. 12 от НРЦПГ е намерила отражение върху цените, които да бъдат изменени с част или с цялата установена разлика. Правилно административния съд е приел, че наличието на положителна разлика между прогнозните и отчетните разходи за доставка на природен газ на входа на газопреносната мрежа от предходен ценови период означава, че през същия период обществения доставчик е реализирал повече приходи от дейността си от признатите му необходими годишни приходи, както и предвид факта, че нормата е диспозитивна и се предвижда възможността КЕВР в рамките на оперативната си самостоятелност да извърши изменение на цените на природния газ въз основа на констатираната разлика от предходния ценови период, като по този начин се гарантира изпълнението на принципа на цените на енергийните предприятия да възстановят икономически обоснованите разходи за дейността им, осигуряване на баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите и принципа за балансирано изменение на цените за краен клиент. Неоснователен е доводът на касатора за неспазване на принципите на ценообразуване по ЗЕ. Корекциите на отделните компоненти при формиране на цената на природния газ са направени при спазване на принципите на ценовото регулиране по чл. 31 и чл. 23, т. 4 от ЗЕ за осигуряване на баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите и по чл. 24, ал. 1, т. 3 от ЗЕ за осигуряване на балансирано изменение на цените за краен клиент при отчитане на задълженията на обществения доставчик, свързани с осъществяването на услуги от обществен интерес и със задълженията към обществото. Не се установява и твърдяното несъответствие с целта на закона. Крайният извод на настоящата съдебна инстанция е, че сочените отменителни основания не са налице. Изводите на първоинстанционния съд са основани върху подробно обсъждане и преценка на всички доказателства, като е съобразена спецификата на процедурата и правилно са тълкувани и приложени относимите правни норми на материалния закон - в случая ЗЕ и издадената въз основа на него Наредба № 2/19.03.2013 г. за регулиране на цените на природния газ. В хода на тези съждения и като последица от преценката на доказателствата, и съпоставката им с наведените в касационната жалба оплаквания, Върховният административен съд в настоящия си състав приема касационната жалба за неоснователен, както и че решението на първоинстанционния съд, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, касаторът следва да заплати на ответника 200 лв. юрисконсултско възнаграждение, размерът на което е определен съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,