Решение № 8327 от 12.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16633/2011 г.

Решение № 8327 от 12.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16633/2011 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД гр. Пловдив против решение № 1803/07.11.2011 г., постановено по адм. д. № 1624/2009 г. по описа на Административен съд - Пловдив, в частта му с която е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на публични държавни вземания № 4/12.08.2009 г., установяващ задължения на дружеството по Закона за водите, изчислени съобразно Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154/28.07.2000 г. за периода от 2003 г. - 2008 г. включително. Решението се обжалва като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрез отмяна на оспорения АУПДВ като незаконосъобразен. Излагат се подробни съображения. Ответникът по касационната жалба - директор на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски регион с център Пловдив оспорва основателността й. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С решението си, в обжалвана част съдът е отхвърлил жалбата на дружество "Водоснабдяване и канализация" ЕООД гр. Пловдив против Акт за установяване на публични държавни вземания № 4/12.08.2009 г., установяващ задължения на дружеството по Закона за водите, изчислени съобразно Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154/28.07.2000 г. за периода от 2003 г. - 2008 г. Съдът е обсъдил подробно направените в жалбата възражения относно начина на изчисление на количеството вода, която подлежи на заплащане, както и определяне на категорията на водата за заплащане, като е направил обосновани изводи за неоснователност на жалбата, с оглед наведените в нея оплаквания срещу оспорения АУПДВ. Следва да се посочи, че същите конкретни оплаквания са наведени и като като касационни основания в касационната жалба, подадена против първоинстанционния съдебен акт. Правилно съдът въз основа на събраните по делото доказателства, включително и неоспорената съдебно икономическа експертиза, е извел извод, че посочените в АУПДВ водни количества, съответстват на тези, посочени в подадените от касатора справки "образец 1". Съдът е взел предвид разпоредбата на чл. 194, ал. 2 от ЗВ в редакцията преди ДВ, бр. 65/2006 г., видно от която, таксата за правото на водоползване се определя с тарифа на Министерски съвет, а след изменението, ал. 4 на чл. 194 от ЗВ предвижда същото правомощие за Министерски съвет. Тоест, с така делегираните си правомощия, Министерски съвет е упражнил с приетата от него Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект. Изменението на чл. 194 от закона, е свързано с принципна промяна при заплащане на таксата за водоползване на минерални води, а именно на база разрешения обем вода и температурата на минералната вода, но е запазено принципът, регламентирано и преди това, както в ЗВ, така и конкретно в чл. 6 от Тарифата, че в останалите случаи, при които се дължи такса за водоползване, същата се изчислява на база действително ползваните количества. Предвид приложените по делото разрешителни, във всяко от тях изрично е посочена и категорията на водата. В АУПДВ при изчисляване размера на дължимите такси е съобразено, че част от ползваните количества - отнет воден обем са от втора категория. Следва да се има предвид, че Наредба № 1 от 10.10.2007 г. за проучване и ползване на подземните води не предвижда категоризиране на водите, което обстоятелство не е отчетено в ТАРИФА за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, което налага извода, че за процесната 2008 г. не е съществувало разграничение водата на категории и корекционен механизъм е неприложим. В този смисъл установеното несъответствие не се отразява на законосъобразността на акта, доколкото в АУПДВ и за процесната 2008 г. е отчетено, че част от количествата вода е такава от II-ра категория по смисъла на отменената вече Наредба и е приложен корекционен коефициент от 0,5, което като резултат е намалило дължимата такса за тези водни количества наполовина. Предвид изложеното, решението на Административен съд - Пловдив като правилно следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд