Решение № 511 от 30.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1010/2011 г.
ВКСI гражданско отделение30.12.2011 г.докладчик Василка Илиева
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Областния управител на област П. за отмяна на основание чл. 304 ГПК на влезлите в сила решения № 91 от 27.06.2008 г. и решение № 154 от 19.12.2008 г. постановени по гр. дело № 979/2006 г. на Асеновградски районен съд - IV г. с-в.
Мотиви
Решение № 511 от 30.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1010/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по чл. 304 ГПК . Образувано е по молба на Областния управител на област П. за отмяна на влезлите в сила решения № 91 от 27.06.2008 г. и решение № 154 от 19.12.2008 г. постановени по гр. дело № 979/2006 г. на Асеновградски районен съд - IV г. с-в, с които са отхвърлени обективно съединените от [фирма] и ЕТ "С. К. "искове: 1. с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) за признаване за установено, че Б. С. С. О. "У. Б. -Б. м." не е собственик на поземлен имот - 02974012.025,находящ се в [населено място], обл. Пловдивска; 2. с правно основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) за отмяна на нотариален акт № 26, т. 2,н. д. № 21/2006 г. или да бъде прогласена неговата нищожност; 3.с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР за установяване неправилно записване в кадастралната карта. Поддържа се, че в нарушение на закона държавата е била лишена от възможността да участва в производството по делото и не е била надлежно представлявана, а между нея и третото лице помагач - Областно пътно управление-П. е налице необходимо другарство, поради неделимо правоотношение и задължителна съвместна процесуална легитимация. Моли се за отмяна на атакуваното решение. Ответниците по молбата за отмяна - Г. А. П. -управител и едноличен собственик на [фирма] и ЕТ "С. К. "изразяват становище за основателност на молбата. Ответникът по молбата за отмяна Б. С. С. О. "У. Б. -Б. м. " изразява становище за неоснователност, тъй като нормите на чл. 19, ал. 2 ГПК (отм.) и чл. 18, ал. 4 ГПК (отм.)са неприложими и молителят не е страна в производството. Върховният касационен съд, състав на I г. о., като разгледа молбата за отмяна, взе предвид изложеното в нея, констатира следното: Молбата за отмяна е депозирана в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, с оглед твърдението за узнаване на решенията и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Според чл. 304 ГПК отмяна на решението в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК може да иска и лицето, спрямо което решението има сила, макар и то да не е било страна по делото /чл. 216, ал. 2 ГПК/. По смисъла на посочената разпоредба трето лице е това, което има качеството на необходим другар на страна в процеса и не е взело участие в делото, тъй като не е било конституирано по надлежния ред като главна, подпомагаща или контролираща страна. Необходимо другарство ще е налице, при неделимост на спорното правоотношение, т. е. всеки от другарите има право на защита на спорното правоотношение, което по отношение на тях се явява единно и неделимо. Легитимирани да искат отмяна са не всички трети лица, спрямо които се разпростира силата на присъдено нещо, а само тези които имат право на иск по делото, като участници в неделимото спорно субективно материално право, така че биха били необходими другари, ако биха били конституирани като главна страна по делото. В конкретния случай участвалото на страната на ищците -държатели трето лице помагач - Областно пътно управление-П., като самостоятелно ЮЛ, което по силата на закона разполага само с правомощие да владее, стопанисва и управлява/като учредено ограничено вещно право/ усвоената отчуждена част от бившия земеделски имот, като част от републиканската пътна мрежа има самостоятелна пасивна процесуална легитимация. Държавата участва чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството в делата за имоти държавна собственост задължително на основание чл. 31, ал. 2 от ГПК /чл. 18, ал. 4 ГПК отм./. Правата по чл. 20 б. "д"ГПК (отм.) произтичат за Областните управители единствено по упълномощаване, но не и самостоятелно. Липсата на общо, неделимо субективно материално право, а именно правото на собственост върху процесния имот, който не е държавна собственост, изключва възможността държавата, респективно молителя и третото лице да имат качеството на необходими другари в съдебния исков процес и съответно неучаствалият от тях по делото да има право да иска отмяна на влязлото спрямо другия съдебно решение на основание чл. 304 ГПК. При изложените съображения молбата за отмяна на предявеното основание се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на I г. о.