Решение № 14315 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7345/2018 г.

Решение № 14315 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7345/2018 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба от В. B. в качеството на ЕТ "Д. – В. B.", чрез адв. Толева, срещу решение № 2751/23.04.2018 г., постановено по адм. д. № 2871/2016 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата на търговеца против Ревизионен акт № Р-22221215003350-091-001/14.12.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, частично потвърден от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" – София с Решение № 191/05.02.2016 г. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, които съставляват отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството, и отмяна на ревизионния акт. Ответникът - директор на Дирекция "ОДОП" гр. София, при ЦУ на НАП, чрез юрк. Мирчева оспорва касационната жалба и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, намира касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – София-град е отхвърлил жалбата на едноличния търговец против Ревизионен акт № Р-22221215003350-091-001/14.12.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, частично потвърден от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" – София с Решение № 191/05.02.2016 г. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията и съдебното производство доказателства. Изяснил е релевантните факти и е обсъдил приложимата правна уредба. Посочил е, че българското законодателство въвежда само общ критерий за наличие на доставка, чиято реалност следва да се преценява с оглед легалната дефиниция по чл. 9 от ЗДДС. Според съда изпълнението на услугите предполага наличието на кадрова обезпеченост. Относно фактура № 3000000043/03.12.2012 г., издадена от "МИЛЛ ИНДЪСТРИ" ЕООД, с предмет на доставката – бране на орехи, чупене на орехи и сортиране на орехи, с данъчна основа ЗЗ 000 лв. и ДДС в размер на 6 600 лв., съдът е приел, че дружеството не е представило доказателства за назначени лица по трудови или извънтрудови правоотношения през процесния или предхождащите данъчни периоди, като наличието на такава обезпеченост не е установена и при извършената проверка в информационните масиви на НАП от осъществилите ревизията органи по приходите. По отношение на фактура № 4000000513/28.05.2014 г. и фактура № 4000000555/30.06.2014 г., издадени от "МК КОНСУЛТ" ЕООД, с предмет на доставките – косене, с данъчна основа 11 500 лв. и ДДС 2 300 лв. и съответно с данъчна основа 11 615 лв. и ДДС 2 323 лв., съдът е установил, че са представени доказателства за две лица, назначени по реда на чл. 114 от КТ. Съдът е приел, че същите са положили еднодневен труд, който не е достатъчен за реалното изпълнение на услугата – окосяване на общо 1005 декара площ орехова градина. Констатирано е, че освен представените приемно - предавателни протоколи липсват каквито и да е други доказателства за изпълнението на договорените услуги. Съдът е цитирал разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, според който правото на приспадане на данъчен кредит възниква при осъществяването на сложен фактически състав, като първият и основен елемент на този състав е наличието на реално изпълнена доставка. В случая съдът е приел, че за изпълнението на конкретните доставки е необходимо наличието на назначени работници, каквито не се установяват от наличните по преписката доказателства. Според съда тези изводи не се променят и от показанията на изслушания по делото свидетел, тъй като от казаното от него следва заключението, че услугата е осъществена от различни физически лица, за които нито жалбоподателя, нито неговите доставчици са представили доказателства за съществуването на облигационни и/или трудови правоотношения, които да удостоверяват реалност на процесните услуги. Съдът не е кредитирал представените в хода на съдебното производство 4 бр. граждански договора, сключени от доставчика "МК КОНСУЛТ" ЕООД, приел е, че същите представляват частни удостоверителни документи, като не са придружени със съпътстващи документи, които да са свързани с тяхното действително сключване. Изложени са мотиви, че в тях не е посочено кога следва да се изпълни възложената работа и точно в какво се изразява същата. Както и, че факта на последваща реализация на стоката – орехи, не е достатъчно условие за доказване на процесните услуги. Съдът е приел, че с посоченото решение РА е потвърден и за данъчните периоди м. 01. 2013 г., м. 02. 2013 г., м. 06. 2014 г., м. 08. 2014 г. и м. 02. 2015 г., за които не са установени резултати, различни от декларираните от жалбоподателя, но са начислени лихви, общо в размер на 759, 76 лв., за декларираният и невнесен в срок данък. Установено е, че с жалбата не са изложени аргументи и не са ангажирани доказателства за своевременно заплащане на данъчното задължение. Изводът на съда е за законосъобразност на процесния РА. Така постановеното решение е правилно. Въз основа на установените факти правилно органът, издал ревизионния акт, и първоинстанционният съд са приели, че издателите на фактурите не са осъществили доставките на посочените услуги. Действително, както е посочил съда, българското законодателство въвежда само общ критерий за наличие на доставка, чиято реалност следва да се преценява с оглед легалната дефиниция по чл. 9 от ЗДДС. Преценката за реалност на доставката е винаги конкретна, като следва да бъдат преценени в съвкупност всички доказателства, относими към конкретно претендираната за реална доставка. Съдът законосъобразно е посочил, че правото на приспадане на данъчен кредит възниква при осъществяването на сложен фактически състав, като основният елемент на този състав е наличието на реално изпълнена доставка. Обосновано е прието, че от наличните по преписката доказателства не се установява кадрови потенциал за изпълнението на конкретните доставки. Напротив - от показанията на изслушания по делото свидетел следва заключението, че услугата е осъществена от различни физически лица, за които нито касатора, нито неговите доставчици са представили доказателства за съществуването на облигационни и/или трудови правоотношения. Относно фактурите, издадени от "МК КОНСУЛТ" ЕООД, от данните по делото се установява, че две лица са положили еднодневен труд, който явно не е достатъчен за реалното изпълнение на услугата – окосяване на общо 1005 декара площ орехова градина. Представени са единствено приемно - предавателни протоколи и липсват каквито и да е други доказателства за изпълнението на договорените услуги. Приобщените в хода на съдебното производство 4 бр. граждански договора, сключени от доставчика "МК КОНСУЛТ" ЕООД, не са придружени със съпътстващи документи, които да са свързани с тяхното действително сключване. В тях не е посочено кога следва да се изпълни възложената работа и точно в какво се изразява същата. Съдът правилно е посочил, че фактът на последваща реализация на стоката не е достатъчно условие за доказване на процесните услуги. При липсата на данни дружествата да са имали възможност да извършат услугите, както и на данни да са наемани подизпълнители, които да са извършили фактурираните от дружествата услуги, обоснован е изводът на органите по приходите, че не са налице реални доставки. Правилно съдът е приел, че с посоченото решение РА е потвърден и за данъчните периоди м. 01. 2013 г., м. 02. 2013 г., м. 06. 2014 г., м. 08. 2014 г. и м. 02. 2015 г., за които не са установени резултати, различни от декларираните от жалбоподателя, като същият не е изложил аргументи и не е ангажирал доказателства за своевременно заплащане на данъчното задължение. По изложените съображения касационният съд намира, че обжалваното решение в своята цялост е валиден, законосъобразен и обоснован съдебен акт. Не са налице касационните оплаквания, наведени от касатора. Обжалваното решение на АССГ е правилно и като такова следва да се остави в сила. Разноски: С оглед изхода на спора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. София при ЦУ на НАП като ответник по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 802 лв. съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,