Решение № 11888 от 5.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4225/2018 г.

Решение № 11888 от 5.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4225/2018 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на С. Б. от гр.[населено място] против решение № 1133/22.02.2018 г., постановено по адм. дело № 12680/2017 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № РА-30-311/18.10.2017 г. на директора на дирекция "ОСК" при Столична община, издадена на основание чл. 225а ЗУТ за премахване на незаконен строеж "Стопанска сграда-хале" в ПИ с идентификатор 44063.6214.322 с. Лозен-извън регулация, м. Бресто, район Панчарево. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната и постановяване на друго за отмяна на оспорената заповед. Ответникът директор на дирекция "ОСК" при Столична община оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорената заповед за изцяло законосъобразна, без наличие на основания по чл. 146 АПК. Счетено е, че обективният факт на липса на изискуемите строителни книжа е достатъчно основание за премахване на строежа, който с оглед времето на извършване 2008-2009 г. не е търпим. Решението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е при съобразяване на всички правнозначими факти и правилно приложение на материалния закон, без да са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Местоположението, характеристиките и размерите на строежа не са спорни по делото. Касае се за стопанска сграда-хале в ПИ в земеделска територия. Действително, както твърди касатора, в този поземлен имот се допуска застрояване на обекти, чиито функции са съвместими с предназначението на имотите, при спазване на действащата нормативна уредба и въз основа на виза за проектиране, издадена от гл. архитект на общината- чл. 12, ал. 3 ЗУТ. Извършеното строителство е съвместимо с предназначението на имота- за обработваема земя (нива) и за него не е необходима промяна на предназначението на земята, а само виза за инвестиционно проектиране, каквата е издадена през 2008 г. С това обаче, не отпада изискването за одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж. Строежът не попада в обхвата на чл. 147, ал. 1 и чл. 151 ЗУТ, поради което за него важи общият разрешителен режим по ЗУТ. Непроизнасянето на компетентния орган по заявлението за одобряване на инвестиционен проект и разрешаване на строителството от 2009 г. в законния срок формира мълчалив отказ и защитата срещу него е по съдебен ред, но липсват данни за упражняване на правото на жалба от касатора. Извършеният строеж без разрешение, издадено въз основа на одобрен инвестиционен проект, е незаконен и подлежи на премахване, защото не е търпим съгласно § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ, тъй като е изграден след влизане в сила на закона на 31 март 2001 г., а именно през 2008-2009 г. Като е достигнал до обосновани и верни правни изводи за законосъобразност на оспорената заповед, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,