Решение № 14215 от 3.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8529/2011 г.

Решение № 14215 от 3.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8529/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Азад Абдулуадуд Абдулмаджид, без гражданство, срещу решение № 6875/17.05.2011 г. по адм. д. № 14058/2010 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 467 от 15.10.2010 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България за отказ за предоставяне на бежански и хуманитарен статут. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и се иска отмяната му. В съдебно заседание лично и чрез назначения служебен защитник адв. Паскалева поддържа касационната жалба. Ответната страна - председателят на ДАБ, чрез процесуалния представител юрк. Кулинова оспорва жалбата и желае решението като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за законосъобразност на обжалваното съдебно решение. Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна в частта, с която е потвърден постановения отказ за предоставяне на хуманитарен статут и неоснователна в частта за потвърден отказ за предоставяне статут на бежанец. От данните по делото се установява, че производството пред Държавна агенция за бежанците (ДАБ) е инициирано по молба от Азад Абдулуадуд Абдулмаджид, роден на 1.01.1987 г. в гр. Дамаск, Сирия, кюрд без гражданство, за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут по реда на Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Бежанската история се основава на твърдения относно принадлежността на заявителя към определена социална група "мактумени" и следващото се от това преследване от официалните власти, изразяващо се в прилагането на законови и административни мерки, водещи до дискриминация спрямо признаването и упражняването на негови основни човешки права. Твърди, че няма никакви права в държавата си на произход - не може да получи образование, да бъде назначен на държавна служба, да притежава недвижими имоти, да се лекува в държавна болница. С решение № 467 от 15.10.2010 г. на председателя на ДАБ е постановен отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във вр. с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Административният орган е приел, че от изложената бежанска история по отношение на жалбоподателя не съществува риск от преследване или реална опасност от тежки посегателства по смисъла на закона в страната по произход Сирия. Решението на административния орган е оспорено пред Върховния административен съд и тричленен състав е приел същото за законосъобразно издадено от компетентен орган, в установената за това форма, при спазване на административно-производствените правила и при правилно прилагане на материалния закон. За да мотивира изводите си за законосъобразност на административния акт, тричленният състав на ВАС е приел, че обобщаващото позоваване на лошото отношение на официалните власти в Сирия спрямо кюрдите и липсата на конкретно споделени преживявания, касаещи личността на търсещия закрила и относими като осъществено преследване, определено от време, място, участници, повод, повторяемост, реакции до и на властите или други условия, обосновават извод за несъстоятелност на поддържаната бежанска история и недоказаност на основания за предоставяне на бежански статут по чл. 8 ЗУБ. Съдът е приел, че не са налице и предпоставките по чл. 9 ЗУБ за даване на хуманитарен статут на кандидата, поради това, че в страната не съществува въоръжен конфликт, както и не са налице данни за осъществявано насилие, изтезание или друго нечовешко отнасяне или наказание спрямо търсещия закрила. Решението на тричленния състав е правилно в частта за потвърдения отказ да бъде предоставен бежански статут по чл. 8 ЗУБ и неправилно в потвърдения отказ да бъде предоставен хуманитарен статут по реда на чл. 9 ЗУБ. С решение от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/2007 г. Съдът на Европейския Съюз, по преюдициално запитване, е дал тълкуване на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, б. "в", вр. чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83/ЕО за установяването на минимални стандарти относно условията, на които трябва да отговарят гражданите на трети страни или лицата без гражданство, за да могат да кандидатстват за статут на бежанец, или на лицата, които по други причини имат нужда от международна закрила, и относно съдържанието на предоставената закрила. Принципът на единно тълкуване на Общностното право налага на националните юрисдикции и власти на държавите-членки на Общността да прилагат постановените решения по преюдициални запитвания при аналогични случаи. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, по т. 1. от смъртно наказание или екзекуция; т. 2. от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; т. 3. тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. За наличие на обстоятелства по т. 3 от цитираната разпоредба в Сирия има данни по Справката представена от ДАБ пред касационната инстанция, както и от ежедневната информация от редица международни информационни агенции, както и от неприетата, поради наложено вето от страна на Русия и Китай, на резолюция на Съвета за сигурност на ООН, с която се осъжда Сирия и е предупредена, че може да й бъдат наложени санкции в случай на продължаване на кървавите репресии спрямо антиправителствени демонстранти, като Дамаск е призован да спазва човешките права на протестиращите и е предупреден за предприемане на "целенасочени мерки". Макар и неприета, резолюцията на СС на ООН е обоснована с тревожната обстановка в страната. Реалната опасност от тежки посегателства може да се основава на събития, настъпили след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, както е в конкретния случай с настъпилите събития в Сирия след като Азад Абдулуадуд Абдулмаджид е напуснал страната. Това налага отмяна на решението на тричленния състав и на решението на председателя на ДАБ в частта за постановен отказ за предоставяне на хуманитарен статут и връщане на преписката за ново произнасяне от административния орган при съобразяване на обстоятелства относно тази закрила - чл. 9 от ЗУБ. При изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия