Решение № 4475 от 10.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9652/2023 г.

Производството е е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Витанова, с адрес в гр. София, чрез процесуален представител, срещу решение 4943/20.07.2023 г. по адм.дело 1778/2023 г. на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата й срещу мълчалив отказ на Изпълнителния директор на НАП във връзка с изпълнение на съдебно решение, постановено по адм.дело 7795/21 г.. на АССГ, с което във връзка с подаденото заявление с вх. 93 - 00 -1234/18/25.05.2021 г. е върната преписката за ново произнасяне със задължителни указания при съобразяване на мотивите на съдебния акт. Касационната жалбоподателка поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е недопустимо, алтернативно - неправилно, иска обезсилването или отмяната му, присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - изпълнителен директор на Националната агенция за приходите /НАП/, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна. Решението е недопустимо поради отпаднал правен интерес на жалбоподателката преди постановяване на съдебния акт. За да постанови оспореното решение, АССГ е взел предвид, че с влязло в сила на 05.01.2023 година решение 3858/10.06.2022 г. по адм.дело 7795/2021 г. на Административен съд - София - град е отменено писмо, без номер и дата, издадено от изпълнителния директор на НАП, с което на В. Витанова е отказано да й бъдат изплатени средства за допълнително възнаграждение за постигнати резултати /ДВПР/ за трето тримесечие на 2020 г. по подадено от нея заявление вх. 93 - 00 -1234/18/25.05.2021 г. и върната преписката на изпълнителния директор на НАП за ново произнасяне по подаденото от В. Витанова заявление в 14 дневен срок от влизане на решението в сила, при съобразяване на дадените в мотивите задължителни указания. АССГ е бил сезиран със жалба, с поставен входящ номер на НАП от 17.02.2023 година срещу мълчалив отказ на изпълнителния директор на НАП по заявлението и изричен отказ на същия да се произнесе. В жалбата са изложени доводи, че срокът за произнасяне е изтекъл на 19.01. 2023 г. , без произнасяне от административния орган, поради което и с оглед актуалната редакция на чл.174 АПК е формиран мълчалив отказ. Като изричен отказ е възприета резолюцията на изпълнителния директор на НАП върху адресиран до него доклад, съгласно която произнасянето се отлага за месец април 2023 година. АССГ е формирал мотиви и диспозитив единствено по твърдения мълчалив отказ, като е приел, че на 13.02.2023 г. е съставен доклад от директора на дирекция УЧР в ЦУ на НАП до изпълнителния директор на НАП със становище, че следва да се предприемат действия по изпълнение на решението на съда, като средствата за ДВПР на служителката В. Витанова за третото тримесечие за 2020 г. се определят при спазване на Вътрешните правила за работната заплата в НАП и се изплатят при спазване на Вътрешните правила за работната заплата в НАП през месец април 2024 година. Върху становището е поставена резолюция "да", за което Витанова е уведомена. Със заповед ДВПР - 19/18.04.2023 г. на изпълнителния директор на НАП на 426 - ти ред е посочено определеното допълнително възнаграждение в размер на 2 290 лева за трето тримесечие на 2020 г. АССГ, за да отхвърли жалбата срещу мълчалив отказ, е посочил че не е налице хипотезата на чл.177, ал.2 АПК, тъй като заповед ДВПР -19/18.05.2023 г. е в съответствие с влязлото в сила решение. Към момента на подаване на жалбата до АССГ е бил изтекъл 14 - дневният срок за произнасяне на административния орган, считано от влизане в сила на съдебното решение, началото на който е датата на касационното решение, оставящо в сила първоинстанционното решение -05.01.2023 г. и краят е съответно -19.01.2023 г., четвъртък, работен ден. Касационните решения не се връчват на страните, тъй като са окончателни, и за тях страните са длъжни да следят сами. Съгласно приложимата редакция на чл.174 АПК / в сила от 19.11.2018 г./ в случаите, когато съдът е задължил административния орган да издаде административен акт и му е определил срок, непроизнасянето в срока е мълчалив отказ. В случая е налице формиран мълчалив отказ в хипотезата на чл.174, ал.1 АПК. Към 17.02.2023 г., когато е подадена жалбата, този отказ, не е бил оттеглен, нито е бил постановен изричен положителен акт, тъй като резолюцията "да" върху доклада не формира волеизявление за изплащане на ДВТР в определен размер, а само сочи, че през месец април 2023 година ще бъде формирано такова волеизявление. В този смисъл към момента на завеждане на жалбата, същата е била допустима поради формирания мълчалив отказ, който не е оттеглен с изричен положителен акт, съдържащ всички елементи на волеизявлението за изплащането на ДВТР, включително и размера му. В течение на производството с издаване на заповедта от 18.04.2023 г. е било удовлетворено искането по заявление вх. 93 - 00 -1234/18/25.05.2021 г. с конкретен размер на ДВТР, поради което е отпаднал правния интерес на жалбоподателката от обжалване на мълчаливия отказ и съдът е следвало да прекрати производството на основание чл.159, т.4 АПК. Като не го е направил същият е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено и производството по делото - прекратено. Предвид обстоятелството, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото, като не се е произнесъл в указания му в диспозитива на съдебното решение срок и след това е отложил произнасянето за месец април 2023 година и на основание чл.143, ал.2 АПК всички направени от касаторката разноски следва да й бъдат присъдени - а именно за първата инстанция 1200 лева заплатено адвокатско възнаграждение, по чийто размер до края на съдебните прения в първата инстанция не е направено възражение, а направеното в настоящата инстанция възражение е несвоевременно, и 70 лева държавна такса за касационното производство или общо 1270 лева, платими от НАП. Воден от горното и на основание чл.221, ал.3 АПК Върховният административен съд, пето отделение