Решение № 12682 от 13.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6919/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община район Изгрев, подадена от юрк. Иванова като процесуален представител, срещу решение 5934 от 29.10.2020 г., постановено по адм. дело 10525/2019 г. по описа на Административен съд София - град, поправено с решение 3208 от 18.05.2021 г. по същото дело. Излагат се доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се неговата отмяна. Касаторът прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Радианс" ЕООД, чрез пълномощника си адв. Петрова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения: С обжалваното решение е отменен мълчалив отказ на главния архитект на район "Изгрев", Столична община за съгласуване и одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж за "Жилищна сграда с офиси и подземни гаражи" в УПИ IV, кв. 15, м. Дианабад, както и последвалия го изричен отказ, обективиран в писмо РИВ19-АП00-74-(1)/05.09.2019 г., преписката е върната на кмета на район Изгрев Столична община за произнасяне по подаденото от "Радианс" ЕООД заявление РИВ19-АП00-74/09.08.2019 г. при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението и е определен 14 дневен срок за издаване на акт по заявлението, след влизането му сила. За да постанови този резултат, съдът приема, че по искането на настоящия ответник и оспорващ в първоинстанционното производство "Радианс" ЕООД е формиран мълчалив отказ, като след изтичането на срока за произнасяне е постановен изричен такъв, обективиран в писмо РИВ19-АП00-74-(1)/05.09.2019 г., поради което проверката за законосъобразност по чл. 168 АПК и на основанията по чл. 146 АПК се дължи по отношение на този акт. Обосновава извод, че писмото е издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби. Според съда незаконосъобразно административният орган се позовава на друг акт, издаден от главния архитект на Столична община виза за проектиране, който не е бил предмет на съдебна проверка и е влязъл в сила. Като възприема заключението на съдебно-техническата експертиза достига до извод, че съгласно действащия ПУП-ПРЗ на м.Дианабад, одобрен с решение 307/28.05.2015 г., не е предвидено задължително минимално отстояние от 34 м. на бъдещата сграда от 8-етажната жилищна сграда, разположена северно през дъното на УПИ IV, тъй като не съществува такова нормативно изискване. Сочи, че визата за проектиране отговаря на предвижданията на действащия ПУП-ПРЗ и са спазени предвидените с нея изисквания за разстояние по чл. 22, ал. 6 и чл. 32, ал. 2 ЗУТ. По тези съображения съдът приема, че към момента на подаване на заявлението не е имало основание за постановяване на оспорения отказ. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно по следните съображения: По делото е установено, че със заявление от 09.08.2019 г. ответното дружество прави искане до компетентния административен орган за съгласуване и одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж на Жилищна сграда c офиси и подземни гаражи в УПИ IV-3a ЖС и ОО, кв. 15, м.Дианабад, район Изгрев, гр.София, негова собственост, с приложени документи, сред които и виза за проектиране от 18.09.2018 г., издадена от главния архитект на Столична община. След изтичане на 14 дневния срок за произнасяне по заявлението съгласно чл. 57, ал. 1 АПК касационният жалбоподател постановява изричен отказ, обективиран в писмо РИВ19-АП00-74-(1)/05.09.2019 г. При това положение и по аргумент от чл. 58, ал. 3 и чл. 172, ал. 3 АПК предмет на разглеждане по делото е постановеният изричен отказ. Въпреки изложените съображения, че на контрол за законосъобразност подлежи именно този акт, съдът приема, че в случая е налице мълчалив отказ, като се произнася с изричен диспозитив и по него, с което допуска съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Решението в тази му част, в която е отменен мълчаливия отказ е неправилно, поради което следва да бъде отменено. Настоящият състав споделя крайния извод за незаконосъобразност на изричния отказ, но по съображения, различни от изложените в обжалвания съдебен акт. Отказът на административния орган е мотивиран с това, че издадената виза за проектиране не е влязла в сила поради подадено срещу нея в 14-дневния срок от съобщаването й становище от главния архитект на район "Изгрев", Столична община. Според чл. 142, ал. 1 ЗУТ инвестиционните проекти подлежат на съгласуване и одобряване и са основание за издаване на разрешение за строеж. Разпоредбата на чл. 144, ал. 1 (в приложимата редакция) ЗУТ изисква, в условията на кумулативност, за съгласуване и одобряване на инвестиционните проекти представяне на виза за проектиране по чл. 140, ал. 3. В случая визата за проектиране от 18.09.2018 г. на главния архитект на Столична община, послужила за изработване на проектите, е издадена на основание чл. 140, ал. 3 във вр. с чл. 134, ал. 6 ЗУТ. Именно този акт е основата за извършване на преценката за съответствие от компетентния орган по чл. 145 ЗУТ при одобряване на инвестиционния проект и при издаване на последващото РС - чл. 144, ал. 1, т. 2 и чл. 142, ал. 5, т. 1 във вр. с чл. 145, ал. 2 ЗУТ. При предявено оспорване срещу визата за проектиране, за каквото главният архитект на Столична община - район Изгрев възприема подаденото от него становище с доводи за незаконосъобразност на същата и допуснати съществени нарушения при издаването й, то това съставлява основание органът да спре административното производство по искането за одобряване на изготвените инвестиционни проекти съгласно чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК, но не и да постановява отказ. Изводът на съда, че в случая визата за проектиране е надлежно съобщена на всички заинтересовани лица по чл. 131 във вр. с чл. 140, ал. 3 ЗУТ и е влязла в сила, е голословен и необоснован. Действително към момента на издаване на оспорения отказ, както и към датата на постановяване на обжалваното решение липсват данни по делото за образувано съдебно производство по оспорване на лица от кръга на заинтересованите съгласно чл. 131 ЗУТ срещу този административен акт. Въпреки това от касатора е представено решение 4421/05.07.2021 г. по адм. дело 9784/2020 г. на АССГ, с което визата за проектиране от 18.09.2018 г. на главния архитект на Столична община е отменена, като съдебният акт не е влязъл в сила. Това е нов факт от значение за делото по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК, който следва да бъде съобразен. Висящото съдебно производство с предмет законосъобразността на визата за проектиране е достатъчно да се приеме, че към датата на постановяване на изричния отказ и към настоящия момент същата не е влязла в сила. Оспореният акт е мотивиран единствено с посоченото обстоятелство. В тази връзка неправилно от първоинстанционния съд е обсъждано основанието по чл. 134, ал. 6 ЗУТ за издаване на визата за проектиране и нейното съответствие с предвижданията на действащия ПУП ПРЗ за м. Дианабад. Наличието на данни за обжалването й по съдебен ред е пречка за органа да се произнесе по подаденото до него заявление за съгласуване и одобряване на инвестиционните проекти, респ. за издаване на РС, до приключване с окончателен съдебен акт на този спор. Ето защо, като достига до извод за незаконосъобразност на изричния отказ и го отменя, съдът постановява правилно като резултат решение в тази му част. Неправилно обаче преписката е върната за произнасяне по подаденото заявление на кмета на район Изгрев Столична община и е определен срок за издаване на искания акт. С оглед предоставените от главния архитект на Столична община правомощия компетентният в случая административен орган по чл. 145, ал. 1, т. 1 ЗУТ е главният архитект на район Изгрев. Решението в тези му части е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, като преписката се върне на компетентния орган, който следва да спре административното производство на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК. В зависимост от изхода на спора по адм. дело 9784/2020 г. на АССГ главният архитект на район "Изгрев" - Столична община дължи извършване на цялостна преценка относно изпълнението на законовите изисквания и съответствието на изготвените инвестиционни проекти, чието одобряване се иска, с предвиденото застрояване в имота на ответното дружество. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение