Решение № 7614 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4612/2015 г.

ВАСII отделение23.06.2015 г.докладчик Надежда Джелепова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1680 от 16 март 2015 г., постановено по адм. д. № 12230/2013 г. по описа на Административен съд София-град. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 7614 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4612/2015 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Люба Владимирова Свиридовска, чрез пълномощника й адв. Донка Димитрова, срещу решение № 1680 от 16 март 2015 г., постановено по адм. д. № 12230/2013 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлен иска й с правно основание чл. 292 от АПК срещу кмета на район Оборище, Столична община. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - кметът на район Оборище, Столична община, чрез пълномощника си юрк. Йолита Тодорова, намира за неоснователна касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по иск на Люба Владимирова Свиридовска с правно основание чл. 292 от АПК с искане да бъде прието за установено по отношение на кмета на район Оборище, Столична община, че задължението й за премахване на двуетажна сграда с пристройка с административен адрес София, ул. Мадрид № 42, складът, разположен във вътрешния двор и двуетажна сграда с административен адрес София, ул. Черковна № 25, находящи се в УПИ I-20, кв. 120, м. Подуяне, гр. София, разпоредено със заповед № РД-09-258/18 май 2007 г. на кмета на община Оборище, Столична община, е отпаднало поради изтекла погасителна давност. Съдът е приел, че в случая петгодишната погасителна давност не е изтекла, поради което е отхвърлил иска. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 285, ал. 1 от АПК изпълнителното основание не се привежда в изпълнение, ако са изминали 5 години от влизането му в сила. Погасителната давност като юридически факт представлява период от време, с изтичането на който настъпват определени правни последици - погасяване на вземането и преклудиране на възможността за изпълнението. Заповедта, представляваща изпълнително основание за премахване на процесните постройки, е влязла в законна сила на 14 ноември 2008 г. - датата на влизане в сила на решението по адм. д. № 2242/2007 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на Люба Свиридовска. При това положение, както обосновано е приел и административният съд, петгодишният давностен срок изтича на 14 ноември 2013 г. Преди изтичането му обаче административният орган е предприел действия по изпълнение на заповедта - на 22 февруари 2010 г. на Свиридовска е връчена покана за доброволно изпълнение изх. № СА-92-14/17 февруари 2010 г. Това обстоятелство по силата на чл. 116, б. "в" от ЗЗД законосъобразно е отчетено от съда като основание за прекъсване на давността. Неоснователни са доводите на касаторката относно характера на поканата за доброволно изпълнение. Обстоятелството, че същото не представлява действие на органа по изпълнение, подлежащо на съдебен контрол, не е основание да се приеме, че не прекъсва давността. В този смисъл е постоянната практика на Върховния административен съд, докато цитираното в касационната жалба решение е изключение. Действително, цитираното писмо изх. № СА-92-14/17 февруари 2010 г. не съдържа титул, че е покана за доброволно изпълнение, но от съдържанието му това е недвусмислено. Издателят на писмото - главният архитект на район Оборище, Столична община, е орган на общината, упълномощен да издава актове със съдържание като посочения, за което е налице и издадена заповед, изрично посочена в поканата. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

2