Решение № 9672 от 15.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9050/2019 г.

Решение № 9672 от 15.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9050/2019 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" срещу решение № 1064/22.05.2019 г., постановено по адм. д. № 165/2019 г. по описа на Административен съд-Благоевград (АС-Благоевград). Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение. Съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски и прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна. Ответникът С. Здравков Назъров оспорва касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 1064/22.05.2019 г., постановено по адм. д. № 165/2019 г. по описа на АС-Благоевград е отменена Заповед № 3253/31.01.2019 г. на директора на Агенция "Митници", с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 вр. чл. 7, ал. 1, т. 6, предл. последно от Закона за държавния служител (ЗДСл), във връзка с чл. 10, ал. 1, изр. второ от Закона за митниците (ЗМ) е прекратено служебното правоотношение на С. Назъров за длъжността "старши инспектор" в Териториална дирекция Югозападна, с ранг IV младши, считано от 1.02.2019 г. Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, но при липса на цитираните в нея материалноправните предпоставки за издаването й. Така постановеното съдебно решение е действително, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка по спора въз основа на събраните по делото доказателства, от които е приел за установено, че считано от 30.01.2019 г. С. Назъров е възстановен на длъжност "старши инспектор" и е държавен служител в Агенция "Митници". На 30.01.2019 г. служителят е декларирал, че е привлечен като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, което обстоятелство е установено и от Постановление на прокурор при Специализираната прокуратура, с което му е изменена мярката за неотклонение от "домашен арест" на "парична гаранция". Разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл предоставя право на органът по назначаване едностранно без предизвестие да прекрати служебното правоотношение при обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения. Според чл. 10, ал. 1 от ЗМ митнически служител може да бъде дееспособно лице, което не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, не е лишено по съдебен ред от право да заема съответната длъжност и отговаря на изискванията за работа в митническата администрация. С изменение на ЗМ (обн. ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 7.01.2019 г.) е създадено второ изречение на чл. 10, ал. 1 от ЗМ, с което към държавните служители, които упражняват функции на митнически орган по смисъла на ЗМ, е поставено допълнително изискването, а именно да са само лица, които не са привлечени като обвиняеми или не са подсъдими за умишлено престъпление от общ характер. Заеманата от С. Назъров е на митнически орган по смисъла на § 1, т. 9 от допълнителните разпоредби на ЗМ, а привличането му като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер е възприето от директора на Агенция "Митници" като обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения поради въвеждането на ново специфично изискване за заемане на длъжността по смисъла на чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл. Непротиворечиво съдебната практика приема, че обективна невъзможност по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл предполага осъществяване на факти от обективната действителност след възникване на служебното правоотношение, които водят до невъзможност за изпълнение от служителя на задълженията ми и причините за тази невъзможност, да не зависят от волята на страните по служебното правоотношение. Промяната на изискванията за заемане на длъжността е извършена не по волята на страните по правоотношението, а със закон, но не представлява основание по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение. Държавният служител е обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, но не се твърди и няма доказателства, че спрямо него не са взети мерки за процесуална принуда, които да го поставят в обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения на митнически инспектор по начина, по който ги е изпълнявал и преди въвеждането на новото специфично изискване към длъжността. Неспазване на условията за заемане на длъжността, предвидени в чл. 7 от ЗДСл, е основание за прекратяване на служебното правоотношение, предвидено изрично в чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл, но трябва нарушението да е допуснато при назначаването и да продължава да съществува, от което по аргумент на противното означава, че не всяка промяна в изискванията към длъжността по време на съществуването на служебното правоотношение съставлява достатъчно основание за прекратяването му. Допълнително следва да бъде посочено, че с решение № 7/17.09.2019 г. по к. д. № 7/2019 г. (обн. ДВ, бр. 75 от 24.09.2019 г.) на Конституционния съд на Република България разпоредбата на чл. 10, ал. 1, изр. второ от ЗМ е обявена за противоконституционна. Според решение № 3/28.04.2020 г. по к. д. № 5/2019 г. и присъединено към него к. д. № 12/2019 г. (Обн. ДВ, бр. 42 от 12.05.2020 г.) на Конституционния съд на Република България правилото на чл. 151, ал. 2, изр. трето от Конституцията, решението на Конституционния съд, с което се обявява противоконституционност на закон, действа занапред като спрямо заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения противоконституционният закон не се прилага. Въведеното със същото решение на Конституционния съд изискване към Народното събрание да урежда правните последици от прилагането на обявения за противоконституционен закон не променя задължението към съда да не прилага обявения за противоконституционен закон по висящи съдебни спорове, какъвто е настоящия случай. Този извод не е в противоречие и с решение № 4/14.05.2020 г. по к. д. 9/2019 г. на Конституционния съд на Република България (обн., ДВ, бр. 48 от 26.05.2020 г.), в чийто мотиви е възпроизведено тълкуването, дадено от Конституционния съд в точка втора от диспозитива на тълкувателно решение № 3/2020 г. по к. д. № 5/2019 г. като е посочено, че ако материалният закон, който е действал към момента на издаването на индивидуалния или общия административен акт, е обявен от Конституционния съд за противоконституционен, той няма да се приложи по заварените неприключили правоотношения, висящи пред съд или пред административен орган. Следователно и поради постановените решения на Конституционния съд на Република България оспорената пред АС-Благоевград заповед като издадена въз основа на обявената за противоконституционна норма на чл. 10, ал. 1, изр. второ от ЗМ се явява незаконосъобразна. Като е достигнал до същия краен правен извод АС-Благоевград е постановил законосъобразно и обосновано съдебно решение, което при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК трябва да бъде оставено в сила. За касационната инстанция разноски претендира само касатора, поради което с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,