Решение № 7379 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 803/2017 г.

Решение № 7379 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 803/2017 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Й. П. И. срещу решение № 2219/22.11.2016 г., постановено по адм. д. № 1619/2016 г. по описа на Административен съд- П., с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 317з-2152/22.06.2016 г. на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - П.. Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и при нарушения на материалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и оспорената заповед. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и писмено становище. Претендира заплащане на разноски. Ответникът директорът на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - П. (ОДМВР-П.), редовно призован за съдебно заседание, не се е явил, не е изпратил представител, но е изразил писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение № 2219/22.11.2016 г., постановено по адм. д. № 1619/2016 г. по описа на Административен съд-П. е отхвърлена жалбата на Й. П. И. против заповед № 317з-2152/22.06.2016 г. на директора на ОДМВР - П.. За да отхвърли жалбата административният съд приема, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо, но неправилно. С обжалваната пред АС- П. заповед е наложено на Й. П. И. (в последващото изложение ще се индивидуализира като П., за да се отграничи от Й. Я. И., който ще бъде индивидуализиран като Я.) дисциплинарно наказание по чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 4 и чл. 201, ал. 1, т. 3 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност" за срок от една година за допуснато от него нарушение на т. т. 15, 30, 83, 85, 86, 93 и 95 от Етичния кодекс на държавните служители в МВР (ЕК) за това, че на 13.02.2016 г., около 04,00 часа в гр. Р., при посещение на дискотека "Стрийм" е ударен в областта на лицето от Й. Я. И. (Я.). След което заедно с намесата на колегата си С. П., за да предотврати сбиване, са му скъсани ризата и златен синджир. Охраната на заведението извежда Я. от дискотеката, но той след напускането и на П. и П. ги напада с предмет, наподобяващ метална бухалка, двата се отбраняват и успяват да отнемат предмета. При създалата се ситуация Я. е получил травматични отоци и кръвонасядания по тялото. В оспорената заповед е прието, че П. и П. не са уведомили ОДЧ при РУ- Р. за нарушаване на обществения ред в дискотеката и хулигански проява на Я., а вместо това са предприели действия сами да се справят. Обосновани и съответни на доказателствата са изводите в обжалваното решение относно компетентността на органа, формата на акта и спазването на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта. Неправилен е обаче изводът, че заповедта е постановено при наличие на материалноправните предпоставки, посочени в нея. Съдът приема, че "именно съмнението в обективност на действията на жалбоподателя и липсата на категорични доказателства, че употребата от него сила е била в рамките на законоустановеното, са достатъчни, за да са налице материалните предпоставки за налагане на дисциплинарното наказание". Този правен извод не е съобразен с разпределението на тежестта на доказване, установена в чл. 170 от АПК, което е довело до неправилно приложение на материалния закон въз основа на правилно установени факти. Според АС- П. "доказателствата по делото безспорно сочат, че жалбоподателят е имал възможност за овладяване на ситуацията с помощта на охраната на заведението" и точно това е направено от П. и неговия колега П.. Възможността лицето, което е извършило хулиганската проява, да бъде задържано и незабавно да бъдат уведомени дежурните органи на МВР, следва да бъде разглеждана като необходима ако ситуацията не може да бъде овладяна, което в случая очевидно не е така. Уведомлението за "инцидент в извънработно време" е извършено своевременно в писмена форма с докладна записка вх. № 329р-1321/15.02.2016 г. до ифз началник на РУ- Р. в първия работен ден след 13.02.2016 г., което е седмица преди подаване на сигнала от Я. от 22.02.2016 г. От събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства безспорно е установено, че Я. е имал недопустимо поведение в общественото заведение, което е наложило извеждането му от охраната. Обстоятелството, че след като жалбоподателят П. и неговия колега П. са напуснали заведението са били нападнати от Я. с метален прът, описан в заповедта, като "предмет наподобяващ метална бухалка" са предприели действия по самоотбрана, при което металният прът е отнет от Я., не води до извод за каквото и да било нарушение от тяхна страна. Буди недоумение възприетото, както от органа, така и от първоинстанционния съд, че в тази ситуация двамата служители е следвало да се обадят на дежурния служител в РУ Р., от което следва, че дисциплинарнонаказващият орган и съдът приемат, че в случая поведението, съобразено с етичните правила би било двамата нападнати с метален прът служители да не предприемат действия по обезвреждане на Я., а да намерят начин преди, по време на и/или след нападението да уведомят ОДЧ РУ Р. за поведението на последния. Поведението на служителя, описано в заповедта не обуславя извод за извършване на дисциплинарното нарушение, за което е ангажирана отговорността му. С описаното в заповедта деяния служителят е изпълнил точно правилата на ЕК задължаващи го при наличие на правонарушение, на което е свидетел, а нападението с "предмет, наподобяващ метална бухалка" без съмнение е от посочената категория, действия за неговото предотвратяване, пресичане и разкриване, в случаи на агресивно поведение от страна на правонарушителя държавният служител полага всички усилия, за да предотврати или пресече възможно най-бързо правонарушението и настъпването на неговите общественоопасни последици, при отношенията си с правонарушителите държавният служител запазва неутрално поведение, като действа по начин, който не подлага под съмнение неговата обективност и прекратява употребата на физическа сила, помощни средства и оръжие незабавно след постигането на законната й цел. Предвид установеното поведение на Я. преди, по време и след напускане на дискотеката, описаното поведение и на други лица, освен на жалбоподателя П. и П. спрямо него и обстоятелството, че е освидетелстван от лекар едва на 15.02.2016 г. (два дни след случая) изводите, че на същия е нанесена телесна повреда именно от служителя са неправилни. Следва изрично да бъде посочено, че телесната повреда е обсъждана по време на дисциплинарното производство като част от дисциплинарното нарушение, но дисциплинарната отговорност на служителя не е ангажирана за деяние с такъв резултат. Отделно от това след като в заповедта е прието, че с описаното в нея деяние П. е нарушил правила на ЕК дисциплинарнонаказващия орган приема, че с това е осъществено нарушение по чл. 201, ал. 1, т. 3 от ЗМВР - нарушения, довели до накърняване на правата и свободите на гражданите без обаче да са изложени съображения кои права и свободи и на кого точно са нарушен, с което е допуснато нарушение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон. С оглед обстоятелството, че делото е изяснено то фактическа страна след отмяна на съдебното решение трябва да бъде постановено друго на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, с което да бъде отменена оспорената заповед като издадена в нарушение на материалния закон. По водене на делото Й. П. И. е направил разноски в размер на 415 лв., но претендира заплащане само на 400 лв., поради което с оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК само претендираните разноски следва да му бъдат възстановени от бюджета на ОДМВР- П.. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение