Решение № 9306 от 24.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6622/2013 г.

Решение № 9306 от 24.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6622/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по "частна жалба" на Венцислав Димитров Ангелов от гр. Левски, уточнена като искане за отмяна на влязлото в сила съдебно решение № 2758/21.05.2012 г. по адм. дело № 7955/2011 г. на Административен съд София-град, което е оставено в сила с решение № 14802/23.11.2012 г. по адм. дело № 9373/2012 г. по описа на ВАС-седмо отделение. В искането се твърди, че е налице ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК-установено от искателя след запознаване с решението на ВАС противоречие на Наредбата за разглеждане на спорове по ЗПРПМ, на която се позовава съдът в мотивите си със самия закон и неконстатиране на това противоречие от решаващия съд в нарушение на принципа за служебно начало. Ответната страна председател на Патентното ведомство не взема становище. Върховният административен съд, петчленен състав-II колегия намира искането за допустимо- предявено срещу подлежащ на отмяна по смисъла на чл. 237, ал. 1 АПК съдебен акт, от страна по делото, за която той е неблагоприятен и в срока по чл. 240, ал. 2 АПК, а разгледано по същество за неоснователно. Отмяната на влязло в сила съдебно решение по реда на чл. 237 и сл. АПК е извънреден, извънинстанционен способ, като основанията за отмяна са изчерпателно изброени в чл. 239, т. 1 - 6 АПК. Съгласно т. 1 актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Това са такива обстоятелства, които са съществували към момента на решаване на делото, но не са могли да станат известни на страната при положена от нея дължима процесуална грижа и които ако бяха релевирани биха довели до друго решение по делото. Допуснатите от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила не са основания за отмяна на влязло в сила съдебно решение, освен в хипотезата на т. 5, чл. 239 АПК, каквото не се твърди в случая. Неспазването на принципа за служебно начало в административния съдебен процес може да се релевира само като касационно основание, но в случая решението, чиято отмяна се иска е оставено в сила от касационната инстанция, а нейното решение е окончателно- чл. 131 и чл. 223 АПК. Твърдяното от искателя противоречие на подзаконов нормативен акт със закона не подлежи на преценка в настоящото производство и не може да бъде основание за отмяна на влезлите в сила съдебни решения, които се позовават на тази Наредба. По изложените съображения искането се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено, водим от което и на основание чл. 244, ал. 1 АПК Върховният административен съд, петчленен състав-II колегия,