Решение № 13363 от 10.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 573/2024 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Д. Н. Н. от гр. Панагюрище за отмяна на Определение 4322 от 24.04.2023 г. по адм.дело 3755 от 2023 г. по описа на Върховния административен съд, с което е оставено в сила Определение 131 от 25.01.2023 г. по адм.дело 1124 от 2022 г. по описа на Административен съд Пазарджик, както и за отмяна на Разпореждане 2 от 2023 г. на зам.-председателя на Върховен административен съд постановено във връзка с адм.дело 3755 от 2023 г. на ВАС. В хода на процеса Д. Н. Н. е починала и вместо нея, като страна по делото, е конституирана нейната дъщеря Р. П. Б. като единствен наследник на Д. Н. съгласно Удостоверение за наследници с изх. 00251 от 20.09.2024 г. /стр. 65 от настоящото дело/. В искането за отмяна изрично са посочени правни основания чл.239, т. 2, т.5 и т.6 от АПК. Излага твърдения, че Административен съд Пазарджик изобщо не е бил родово и функционално компетентен да се произнесе по жалба на Н. срещу Уведомление за доброволно изпълнение от 03.11.2022 г. издадено по реда на чл. 182, ал.2 от ДОПК за плащане на държавни такси по граж.дело 1025 от 2018 г. по описа на Районен съд Панагюрище, а в Определение 4322 от 24.04.2023 г. по адм.дело 3755 от 2023 г. по описа на ВАС са изложени взаимно изключващи се мотиви, лишени от разум. Искащата отмяна счита, че в определението на ВАС не са изложени никакви релевантни мотиви по нито един от повдигнатите спорове и наведени фактически и правни доводи. Излага твърдения и че Разпореждане 2 от 2023 г. на зам.-председателя на Върховен административен съд постановено във връзка с адм.дело 3755 от 2023 г. на ВАС също подлежи на отмяна, като постановено по същото административно дело. Отправя искане за обявяване на нищожност на двата влезли в сила съдебни акта или за отмяната им. Ответникът Председателят на Районен съд Панагюрище не изразява становище по искането за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, намира искането за отмяна за процесуално допустимо, като депозирано от страна по делото, насочено срещу влязли в сила съдебени актове, неблагоприятени за нея и в срока по чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК. Разгледано по същество, искането е неоснователно, по следните съображения: От данните по делото се установява, че Д. Н. e подала въззивна частна жалба срещу Уведомление за доброволно изпълнение на основание чл.182, ал.2 от ДОПК за заплащане на държавна такса в размер на 2565,72 лв. и още 5 лв. държавна такса, във връзка с граж.дело 1025 от 2018 г. по описа на Районен съд Панагюрище. Жалбата е адресирана до Окръжен съд Пазарджик. С Определение 572 от 24.11.2022 г. състав на ОС Пазарджик е изпратил по компетентност жалбата на Административен съд- Пазарджик. Образувано е адм.дело 1124 от 2022 г. и с Определение 131 от 25.01.2023 г. съставът на АС Пазарджик е оставил без разглеждане жалбата на Д. Н., като преценил, че уведомлението не представлява характеристиките на административен акт, а е издадено като част от администрирането и архивирането на гр.дело 1025 от 2018 г., по което искателката е осъдена да заплати държавна такса. Срещу това определение е подадена касационна частна жалба до Върховен административен съд. Образувано е адм.дело 3755 от 2023 г. по описа на ВАС и състав на първо отделение с Определение 4322 от 24.04.2023 г., чиято отмяна се иска, е оставил в сила определението на АС Пазарджик, с което е оставена без разглеждане жалбата на Д. Н. срещу Уведомление за доброволно изпълнение на основание чл.182, ал.2 от ДОПК. Във връзка с цитираното дело на ВАС е постановено и че Разпореждане 2 от 2023 г. на зам.-председателя на Върховен административен съд по направено искане от Д. Н. за възстановяване на недължима според нея държавна такса в размер на 25 лв. за разглеждането на частна жалба срещу Определение 131 от 25.01.2023 г. по адм.дело 1124 от 2022 г. по описа на Административен съд Пазарджик, като основание за заплащането й е посочена разпоредбата на чл. 235а от АПК, която е част от действащото право и е приложима в производствата образувани по АПК. Производството по реда на Глава четиринадесета от АПК представлява извънинстанционен контрол за отмяна на влезли в законна сила съдебни актове на изчерпателно изброените в чл. 239 АПК основания за отмяна. Разширително тълкуване на хипотезите на основанията за отмяна е недопустимо. В производството по отмяна на влязъл в сила съдебен акт не се преценяват касационни основания за отмяна на постановено съдебно решение, които според чл. 209 от АПК са: нищожност; недопустимост и неправилност в трите форми на този порок - поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, каквито по същество представляват доводите на искателя. Д. Н. изрично е посочила в молбата си, че претендира отмяна на посочения от нея съдебен акт при хипотезата на чл. 239, т. 2 от АПК. В хипотезата на чл. 239, т. 2 от АПК влязлото в сила съдебно определение подлежи на отмяна, ако по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото. Разпоредбата на чл. 239, т. 2 от АПК визира няколко различни основания за отмяна, обединени от общия признак - източник на неправилността на съдебното решение е престъпление. Искателката твърди престъпно действие на състава на съда, злоупотреба със служебно положение и престъпление спрямо съдебната власт и човешките права. Тези твърдения на Д. Н., настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира за голословни и неподкрепени с доказателства. За да е налице посоченото основание за отмяна е необходимо по надлежен съдебен ред т.е. с влязла в сила присъда, споразумение по наказателно дело по глава двадесет и девета от НПК или с влязло в сила съдебно решение по чл. 124, ал. 5 от ГПК да е установена твърдяната неистинност. Не е достатъчно страната да твърди, че е налице престъпно обстоятелство. Необходимо е и да съществува връзка между установеното по надлежния съдебен ред престъпно деяние и съдебното производство, тоест престъпното обстоятелство да е обусловило неправилността на влезлия в сила съдебен акт, чиято отмяна се иска. В производството по отмяна е недопустимо установяване на престъпни действия. В искането за отмяна е посочена и точка 5 на чл. 239 от АПК. Съгласно чл. 239, т. 5 АПК, съдебният акт подлежи на отмяна, когато страната, вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Разпоредбата има предвид нарушаване на процесуалните правила, гарантиращи участието на страната по делото правилата за призоваване, връчване на преписи от оспорването и т. н. В случая в молбата е посочено наличието на хипотезата на чл. 239, т. 5 АПК, обосновано с твърдение за нарушение при прилагането и тълкуването на процесуалния закон, което е довело до разглеждане на делото от административен, а не от граждански съд. В самото искане обаче на гърба на стр.16 Д. Н. обосновава доводи за преклудиране и нарушаване на процесуални права в съвсем друг процес /споменава се административно дело от 2017 г. във връзка с отказ за вписване на искателката като нотариус/ от разглеждания в настоящото производство. Настоящият петчленен състав на ВАС намира тези обосновки в искането за отмяна за напълно нерелевантни и че не дължи произнасяне по тях. Правилността Определение 4322 от 24.04.2023 г. по адм.дело 3755 от 2023 г. по описа на Върховния административен съд, с което е оставено в сила Определение 131 от 25.01.2023 г. по адм.дело 1124 от 2022 г. по описа на Административен съд Пазарджик не е подобно фактическо основание. Точното прилагане на процесуалния закон е било предмет на проверка в рамките на инстанционния контрол и не е основание за отмяна по смисъла на чл. 239, т.5 АПК. Проверка точното прилагане на материален закон в случая е невъзможно не само защото такава не е била извършвана, но и предвид изяснените по-горе особеностите на производството за отмяна като извънреден способ за защита. Д. Н. не само е взела активно участие в процеса, но и съдът е възстановил срока на обжалване на уведомлението за доброволно изпълнение. Липсват данни и доказателства за отказ на съда да се произнесе по правния спор, с който е сезиран или за нарушаване на процесуалните правила, гарантиращи участието на страната в касационното производство. Не се доказва наличието на хипотезата по т.5 от чл. 239 от АПК нито при постановяване на Определение 4322 от 24.04.2023 г. по адм.дело 3755 от 2023 г. по описа на Върховния административен съд, нито при постановяване на Разпореждане 2 от 2023 г. на зам.-председателя на Върховен административен съд издадено във връзка със същото дело. По отношение на твърденията наведени в искането за отмяна и по т.6 от чл. 239 от АПК, настоящия петчленен състав на ВАС, намира, че искането е неоснователно и в тази част по следните съображения: За да намери приложение хипотезата на чл. 239, т. 6 от АПК е необходимо да е налице постановено решение на Европейския съд за защита на правата на човека, с което да е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Искателят не сочи доказателства за съществуването на подобен факт, което обосновава неоснователност на искането и в този случай. По изложените съображения, искането за отмяна на Определение 4322 от 24.04.2023 г. по адм.дело 3755 от 2023 г. по описа на Върховния административен съд, с което е оставено в сила Определение 131 от 25.01.2023 г. по адм.дело 1124 от 2022 г. по описа на Административен съд Пазарджик, както и за отмяна на Разпореждане 2 от 2023 г. на зам.-председателя на Върховен административен съд постановено във връзка с адм.дело 3755 от 2023 г. на ВАС, на основание чл.239, т. 2, т.5 и т.6 от АПК, е неоснователно. Разноски по делото не са претендирани, поради което не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,