Решение № 13198 от 5.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6792/2014 г.

Решение № 13198 от 5.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6792/2014 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Александър Николов Станчев от гр. София срещу решение № 1770 от 19.03.2014 г., постановено по адм. дело № 10003/2013 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № РД-Е126-148/07.08.2013 г. на управителя на Националната здравноосигурителна каса. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират необоснованост и неправилно прилагане на чл. 59, чл. 35 и чл. 36 от АПК като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Управителят на Националната здравноосигурителна каса, гр. София, е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за обоснованост и правилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София - град е решение № РД-Е126-148/07.08.2013 г., издадено от управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), в частта, с която на Александър Николов Станчев от гр. София е отказано възстановяване от бюджета на НЗОК на направени разходи за болнична медицинска помощ в Кралство Белгия през периода 08.02.2011 г. - 29.03.2011 г. в размер над 2192.51 лв. (1121.03 Евро) до пълния заявен размер от 2410.92 лв. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд София - град е обосновал правилния извод за издаване на оспорения административен акт от компетентния орган при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материално правната норма на чл. 25, т. Б., § 5 от Регламент (ЕО) № 987/2009 г. за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност. Съдът е подложил на преценка подаденото заявление вх. № Е126-01-65/04.04.2011 г., в което здравноосигуреното лице е упражнило правото си на избор и е посочило, че желае направените разходи да му бъдат възстановени по цени на осигурителната институция по мястото на получаване на медицинската помощ. Заявило е, че е запознато с условието, че възстановяването на разходите ще бъде извършено след получаване в НЗОК на информацията от тази институция за сумите, които тя би платила за оказаната помощ. В изпълнение на нормативноуредената процедура искането е било изпратено от НЗОК с формуляр Е126 "Ставки за възстановяване на обезщетения в натура", с приложена медицинска документация за реално извършените от лицето разходи. Поради констатирана липса на реквизит в попълнения от белгийската институция формуляр вх. № Е126-01-65/16.01.2012 г. е поискано изрично потвърждение на размера на подлежащата на възстановяване на сума, който е определен на 1178.60 Евро, от които разходи за медицински транспорт в размер на 57.57 Евро, възстановени предварително с решение от 12.12.2011 г. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи, релевиращи необоснованост и неправилно прилагане на чл. 59, чл. 35 и чл. 36 от АПК. Оспореният административен акт е издаден в писмена форма и съдържа всички реквизити, посочени в чл. 59, ал. 2, т. 1 - 8 от АПК. Компетентният орган е изложил фактическите и правните съображения, обосновали взетото от него решение, при изпълнение на задълженията му по чл. 36, ал. 1 от АПК за служебно събиране на доказателства и по чл. 36, ал. 3 от АПК за проверка и преценка на събраните доказателства, след което е установил правилно фактите и обстоятелствата от значение за случая съгласно изискването на чл. 35 от АПК. Не се спори относно здравноосигурителния статус на жалбоподателя Станчев и факта, че през времето от 08.02.2011 г. до 29.03.2011 г. е бил подложен на неотложно болнично лечение в Кралство Белгия. Предвид желанието на лицето направените разходи да му бъдат възстановени по цени на осигурителната институция по място на получаване на медицинската помощ, националната институция е изискала информация от белгийската институция за сумите, които би платила за оказаната помощ. В изпълнение на нормативноуредената процедура запитването до институцията по мястото на оказване на помощта е извършено с изпращане на формуляр Е126 "Ставки за възстановяване на обезщетения в натура" с приложена медицинска документация за реално извършените от лицето разходи. Формулярът, попълнен от чуждестранната институция по мястото на оказване на медицинската помощ, е върнат с отразена сума за възстановяване в размер на 1178.60 Евро (вх. № Е126-01-65/16.01.2012 г.), потвърден с отговор вх. № Е126-01-65/01.06.2012 г., с приложена справка в табличен вид. Копие от формуляра е приложено по делото, с оглед на което се възприема като неоснователно оплакването в касационната жалба, че отговорът на белгийската институция не е преведен и липсва проучване, анализ и разбиране на съдържанието на текста. В съответствие с изразеното от жалбоподателя желание за възстановяване на разходите за лечение по цени на осигурителната институция по мястото на получаване на медицинската помощ НЗОК като проучваща институция е изпратила формуляр Е126 на белгийската институция, която е попълнила въпросния формуляр с посочване на подлежащата на възстановяване на сума, след което го е върнала обратно на НЗОК. Спазено е правилото на чл. 25, т. Б, т. 5 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност, съгласно което в случай, че възстановяването на разходите не е поискано пряко от институцията по мястото на престой, извършените разходи се възстановяват на съответното лице от страна на компетентната институция съгласно ставките за възстановяване, регулирани от институцията по мястото на престой или съгласно сумите, които биха подлежали на възстановяване на институцията по мястото на престой, ако в съответния случай е бил приложен чл. 62 от регламента по прилагане. По изложените съображения следва да се приеме, че оспореният административен акт е законосъобразен и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд София - град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което се определя в размер на 200 лв. в съответствие с чл. 7, ал. 1, т. 1, предл. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с § 1 от ДР на същата наредба. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,