Решение № 3393 от 15.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13735/2020 г.

Решение № 3393 от 15.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13735/2020 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от пълномощник на С. М. от гр. Пловдив, срещу Решение № 1698/08.10.2020 г., постановено по адм. дело № 1685/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й срещу извършено от началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК), гр. Пловдив, изменение в кадастралния регистър (КР) на неурбанизираната територия в землището на гр. Калофер, община Карлово, област Пловдив, като в КР на недвижимите имоти в неурбанизираната територия в землището на гр. Калофер, община Карлово, област Пловдив, одобрен със Заповед № РД-18-615 от 04.09.2019 г. неизпълнителния директор на АГКК, за поземлен имот (ПИ) с идентификатор № 35496.67.140, освен И. С., /баща на жалбоподателката/, за собственик е записана и държавата, чрез МОСВ, за което е изготвено Уведомление от 26.02.2020 г. С доводи за неправилност, се настоява за отмяната на съдебния акт изцяло, включително и в частта му за разноските, като с акт по съществото се отмени извършеното вписване. В съдебното заседание касационният жалбоподател, редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Д. и сина й Б. М., които поддържат жалбата. Ответната страна - Началник на Служба по геодезия, картография и кадастър – Пловдив, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответната страна - Държавата, чрез МОСВ, представлявано от юрисконсулти Х. и К., оспорва жалбата по изложените в отговора по нея съображения, претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в касационното производство. Ответниците – физически лица, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, което я определя като процесуално допустима. Съдът, въз основа на подробен анализ на приобщените доказателства по делото, е приел, че процесните действия по допълване на КР, /без издаване на нарочна заповед/, са предприети от компетентен орган – с делегирани със заповед от 27.01.2015 г. правомощия, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон – чл. 53, ал. 2, вр. чл. 51, ал. 1 – 3 от ЗКИР. От фактическа страна е установено, че ПИ с идентификатор № 35496.67.140, по КККР на неурбанизираната територия в землището на гр. Калофер, местност "Параджика", (одобрени със Заповед № РД-18-615 от 04.09.2019 г. на ИД на АГКК) е заснет с площ от 10149, 00 кв. м. и е записан като собственост на И. С., (починал на 05.06.1997 г.), съгласно Решение № 3/2522 от 20.01.1992 г. на Поземлена комисия- Карлово, за възстановяване на правото на собственост. Със Заявления от 08.10.2019 г. и 17.10.2019 г. на директора на Дирекция "Национален парк Централен Балкан" (Д"НПЦБ") при МОСВ, адресирано до началника на СГКК- Пловдив, с приложено заверено копие на Акт № 1 за изключителна държавна собственост от 16.01.1997 г., е заявено искане да бъде записана държавата като собственик в КРНИ на възстановените имоти, от приложения списък, общо 144 на брой, попадащи на територията на Национален парк "Централен Балкан", в землищата на гр. Карлово и гр. Калофер, между които имоти е и процесният ПИ с идентификатор № 35496.67.140 (лист 19). При така установеното, съдът е приел оспореното по делото изменение на КР на неурбанизираната територия в землището на гр. Калофер, за законосъобразно. Посочил е, че според чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, при наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право за един и същ имот, в КР на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи. Това изменение в КК и КР, съгласно чл. 53а, пр. 1 от ЗКИР, се извършва без издаване на заповед в случаите по чл. 52 и 53, като вписването на данни в КР има информационно-оповестително действие по смисъла на чл. 2, ал. 5 от ЗКИР и като такова представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК, допустим за съдебен контрол. И след като доказателствата по делото (приетите решение на ПК – Карлово и АДС от 1997 г.) позволяват формирането на извод, че е налице именно хипотезата на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, която е императивна и за СГКК- Пловдив е налице задължение да впише в КРНИ както жалбоподателката и другите законни наследници на И. С., така и държавата, чрез МОСВ, за собственици на ПИ с идентификатор № 35496.67.140. Съдът е отбелязъл, че по делото не са ангажирани доказателства за териториалния обхват на Национален парк "Централен Балкан", с оглед което е извършил справка в достъпната в интернет Кадастрално-административна информационна система на АГКК, на адрес: https: //kais. cadastre. bg/, позволяваща, макар и окомерно, да се направи извод, че процесният ПИ с идентификатор № 35496.67.140 попада в териториалния обхват на Национален парк "Централен Балкан". Решението е правилно, следва да се остави в сила в частта му, с която е отхвърлена жалбата. Неоснователно е направеното оплакване за немотивиране на съдебния акт, с оглед необсъждане на всички наведени от жалбоподателя доводи. Съдът няма това задължение, изгражда мотивите си на база относимите по спора доказателства и норми. В първоначалната жалба са изложени съображения по чл. 51, ал. 6 ЗКИР, касаеща редът за изменение на кадастралната карта – изцяло извън предмета на спора, заявлението за вписване на държавата като собственик няма характера на възражение по чл. 46, ал. 2 ЗКИР, а е искане по чл. 53, ал. 2 ЗКИР, както правилно го е квалифицирал съдът. Отчетена е и индицията за наличие на спор за материално право между лицата с възстановено право на собственост и държавата, основателно преценено като ирелевантно за административното производство. Когато този спор бъде разрешен с окончателен акт на общия съд, ще е налице основание за заличаване на вписан в регистъра собственик. Характерът на вписването, предмет на настоящото производство, е преценен правилно от решаващия съдебен състав, то не води до промяна в собствеността, има само оповестително действие. Затова и при наличие на удостоверяващи право на собственост документи, компетентният орган е длъжен да го извърши, без правомощие да прави преценки по валидността или противопоставимостта на титулите. Не се споделя и оплакването, че единственият мотив за законосъобразността на извършеното вписване е извършената справка в КАИС на АГКК. Вярно е, че в АДС, (одобрен от министъра на финансите преди одобряването на КК), е отразен общо планински масив, с площ от 73261, 8 ха, в това число-горски фонд- 44079, 8 ха и високопланински пасища и ливади- 29182, 0 ха, но съдът в обстоятелствената част на решението подробно е посочил доказателствата, от които е видно, че процесният имот е в обхвата на Национален парк "Централен Балкан", с оглед което същият е индивидуализиран в достатъчна степен. В заявлението на директора на Д "НПЦБ" при МОСВ, (подадено в изпълнение на т. II на Протокол на междуведомствената работна група, назначена от министъра на ОСВ, именно за анализ на извършеното възстановяване на правото на собственост по ЗСПЗЗ и ЗВСГЗТФ), е посочен имот с идентификатор № 35496.67.140, стар номер 067140, така, както е нанесен и в извадката от КР; в приложения списък на имотите, включени в териториите на Националния парк, както и в справката за възстановени имоти в НП "Централен Балкан" имотът, като земеделска земя, е посочен на стр. 3, съответно на стр. 8, с площ 10. 15 дка и отразена собственост "частна"; името на наследодателя на жалбоподателката е посочено и в писмото от 03.12.2019 г. до директора на Дирекция НП "Централен Балкан", със списък на заинтересованите лица по чл. 61 АПК и адреси към него. В този смисъл, направената от съда справка не е единственият мотив за законосъобразността на извършеното вписване, а допълнителна проверка при липсата на графични данни, потвърждаваща тези от писмените доказателства, във връзка с твърдението, че процесният имот е в границите на Националния парк. На следващо, но не и по значение място, без основание се твърди, че заявлението не е подадено от надлежен орган - Дирекция НП "Централен Балкан", е самостоятелна регионална структура в системата на МОСВ, второстепенен разпоредител с бюджет към министъра, с правомощия за управление на Парка, визирани в чл. 50 от Закона за защитените територии и чл. 4 от Правилника за управлението и дейността на дирекциите на НП. Жалбата е основателна в частта за разноските, с която е осъдена С. М. да заплати на АГКК, сумата от 900 лв. разноски за защита от адвокат. Производството по делото е приключено в едно с. з., проведено на 18.09.2020 г., съдът е дал ход по същество и е обявил, че ще се произнесе с решение. Списъкът на разноските, извършени от СГКК, е от 18.09.2020 г., с посочени 900 лв. адвокатско възнаграждение, по договор за защита и съдействие от 17.09.2020 г., но реално заплатени на 23.09.2020 г., като фактурата е представена по делото с молба на адв. Р. И., входирана на 24.09.2020 г. Последното определя недоказаност на претенцията и в тази част, като неправилно, решението следва да бъде отменено. При този изход на процеса, за настоящето производство касационната жалбоподателка следва да заплати сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение на МОСВ. С оглед изложеното, Върховният административен съд, Второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2 АПК,