Решение № 2787 от 16.3.2023 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на Т. Башева, П. Николов, И. Илиев, К. Тодорова и Й. Йорданов против решение 4093 от 17.06.2022 г., постановено по адм. д. 1067/2022 г. по описа на Административен съд София град. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Молят за отмяната му и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът кметът на район Подуяне Столична община, чрез процесуалния си представител, оспорва касационното жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. В писмен отговор, депозиран по делото, се претендира и присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответницата - М. Николова, в писмена молба, твърди, че не е заинтересувано лице, тъй като е прехвърлила правата си върху притежавания от нея недвижим имот на сина си П. Николов, който е страна по делото и моли да бъде заличена като заинтересувано лице. Останалите ответници не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение е недопустимо. Първоинстанционното производство е образувано по жалба на кмета на район Подуяне против заповед 18-273/07.01.2022 г. на началника на СГКК гр. София, с която е отказано да се одобри изменение на КК и КР на гр. София, район Подуяне Столична община за ПИ с идентификатори 68134.609.244; 68134.609.249 и 68134.609.250. От приложените по делото доказателства се установява, че отказът засяга имот общинска собственост. Депозираната пред първоинстанционния съд жалба, както бе посочено-по-горе е подадена от кмета на район Подуяне Столична община, без в същата да се твърди, че се подава от името на Столична община. С разпореждане от 05.04.2022 г. съдът конституира като жалбоподател Столична Община - район Подуене, като по делото е призоваван район Подуяне, а процесуалното представителство на последния се осъществява от юрисконсулт, упълномощен от кмета на района да представлява последния по делото. При тези факти настоящата инстанция приема, че оспореното решение на Административен съд София град е постановено по недопустима жалба, подадена от административен орган, които не е легитимиран да оспори административния акт и без участието на надлежна страна. Предмет на оспорване в производството е заповед за отказ за изменение на КК и КР по отношение на имотите описани по-горе, като се засяга и имот общинска собственост. Посоченото в заповедта правно основание за издаването й е чл. 54, ал. 2 ЗКИР, като кръгът на лицата, които имат право да оспорят акт с такъв характер е очертан с разпоредбата на § 1, т. 13 ДР ЗКИР. В случаите, когато непосредствено засегнати са общински имоти, право да оспори административния акт има съответната община, която е юридическо лице и собственик на имотите (чл. 14 ЗМСМА, чл. 34, ал. 1, чл. 5 ЗОС). Следователно активно легитимиран да оспори процесната заповед е Столична община, като собственик на имота, непосредствено засегнат от административния акт. Жалбата следва да бъде подадена от кмета на Столична община, в качеството на орган, който представлява общината (чл. 44, ал. 1, т. 15 ЗМСМА). Кметът на район Подуяне, в качеството си на административен орган притежава административна правосубекност, която се изразява в изпълнение на административни правомощия, във възможност да е носител на административнопроцесуални права и адресат на административнопроцесуални задължения, но не и да е титуляр на вещни права. Ето защо жалбата, по която е образувано производството, е подадена от ненадлежна страна. Тази нередовност не е констатирана от съда, който формално конституира като жалбоподател район Подуяне Столична община, без по делото да са налице доказателства за надлежно упълномощаване или делегиране на права. Съдът е следвало да остави без движение жалбата и да даде на подателя й указания относно юридическото лице, легитимирано да оспори акта и органа, който го представлява. Съгласно чл. 154, ал. 1 АПК правилното конституиране на страните е служебно задължение на съда. В случая това задължение не е изпълнено и по изложените по-горе съображения съдебното производство е проведено при участието на жалбоподател без активна процесуална легитимация и при отсъствието на надлежна страна. Столична община не е конституирана като жалбоподател и не е призовавана по делото. По тези съображения постановеният съдебен акт се явява недопустим. С оглед на изложеното обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав, при съобразяване с изложеното по-горе относно конституирането на страните. При конституирането на заинтересуваните лица съдът следва да съобрази и приложения по делото нотариален акт относно прехвърля на права върху един от имотите, предмет на заповедта (л. 82). При новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 АПК, съдът следва да се произнесе и по претенциите за разноски пред настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3, пр. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,