Решение № 14100 от 26.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9556/2014 г.

Решение № 14100 от 26.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9556/2014 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Атанас Борисов Георгиев от гр. София, срещу решение № 3799 от 9 юни 2014 г., постановено по адм. д. № 2735/2013 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № КД-14-22-150/01 февруари 2013 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. София. В касационната жалба не са посочени конкретни касационни оплаквания, но от съдържанието й може да се направи извод, че решението се оспорава като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците - Калина Славова Димитрова и началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. София, не изразяват становища по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на Атанас Борисов Георгиев срещу заповед № КД-14-22-150/01 февруари 2013 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. София, с която е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. София, състоящо се в нанасянето на имот с идентификатор 68134.510.5049, с площ от 289 кв. м на мястото на имот с идентификатор 68134.510.444 с площ 289 кв. м. Съдът е приел, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и че са спазени материалноправните разпоредби и поради това е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Решението е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Законосъобразно съдът е приел, че по отношение на основното оплакване за несъответствие в площта на недвижимия имот на жалбоподателя по документ за собственост и така, както е вписан в КККР, той е имал възможност да обжалва заповедта на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър № РД-18-53/23 ноември 2011 г., с която са одобрени КККР. Установено е, че тази заповед е обжалвана, като производстовото по нейното оспорване е приключило с решение № 5913 от 30 септември 2013 г., постановено по адм. д. № 4953/2013 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на Атанас Борисов Георгиев. Това решение е оставено с сила с решение № 3859 от 19 март 2014 г. по адм. д. № 14921/2013 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение. Така съдът логично е нпаравил извод, че заповедта за одобряване на КККР за района, в който попада имота на жалбоподателя, е влязла в сила така, както е изготвена и пред него не стои въпросът за наличие на несъответствие в площта на недвижимия имот. По отношение на оплакването за разминаване между границите на имота, собственост на жалбоподателя, с идентификатор 68134.510.444 и имот с идентификатор 68134.510.445, собственост Иван Тодоров Димитров, чийто наследник е ответницата по настоящото дело Калина Славова Димитрова, съдът правилно се е позовал на решение № I-32-8 от 25 април 2012 г., постановено по гр. д. № 2514/2011 г. по описа на Софийски районен съд, влязло в законна сила на 08 май 2013 г. С това решение със сила на пресъдено нещо е разрешен спорът за границата между посочените имоти и тя коректно е нанесена в кадастралната карта. Законосъобразен е и изводът на административния съд, че обстоятелството, че жалбоподателят не е бил уведомен за започване на производството и че акта за непълноти и грешки не е му е бил предоставен за подпис, не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3 от 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри в случаите, когато когато спорът между страните е разрешен с влязло в сила решение, не се изисква подписването на акта за непълноти и грешки от заинтересованите лица. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,