Решение № 13985 от 12.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5769/2020 г.

Решение № 13985 от 12.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5769/2020 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от кмета на Столична община (СО) - район "Младост", представляван от упълномощения представител юрисконсулт Лалов. Жалбата е срещу решение № 781 от 10.02.2020 г., постановено по адм. дело № 10016/2018 г. от Административен съд – София град. С него е отменена заповед № РМЛ-18-РД48-8/8.08.2018 г. на кмета на район "Младост" - СО. С касационната жалба се твърди неправилност на решението. Иска се отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане, както и присъждане на разноски. Ответникът – И. Ангелов, чрез процесуалния представител адвокат Николова, в писмен отговор и в открито съдебно заседание излага твърдения за недопустимост на касационната жалба като подадена от ненадлежна страна. Алтернативно твърди нейната неоснователност. Моли съда да я остави без разглеждане, съответно да я отхвърли, като остави в сила обжалвания съдебен акт. Претендира и разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Намира за неправилен извода на съда за липса на предпоставките по чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС), тъй като не било установено съществуването на правно основание за държане на имота от жалбоподателя и семейството му. Предлага решението да бъде отменено. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Във връзка с направеното от ответника възражение за недопустимост на касационната жалба като подадена от ненадлежна страна, а именно от кмета на Столична община - район "Младост", настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира, че жалбата е подадена от участвала в първоинстанционното производство страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. А именно – от кмета на Столична община - район "Младост", който е и издател на оспорения в съдебното производство административен акт. Подписалият касационната жалба юрист е главен юрисконсулт в Столична община - район "Младост". Същият е редовно упълномощен от кмета на района. Както е записано в чл. 32, т. 3 от ГПК, който се прилага по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК, представители на страните по пълномощие могат да бъдат юрисконсултите или други служители с юридическо образование в учрежденията, предприятията и юридическите лица. От това може да се направи извод, че подписалото жалбата лице в качеството си на юрисконсулт в район "Младост" има право да представлява кмета на района, който е и страна по делото. Касационната жалба е подадена и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – София град е било образувано по жалба на И. Ангелов срещу заповед № РМЛ-18-РД48-8/8.08.2018 г. на вр. и. д. кмет на район "Младост" на СО за изземване от жалбоподателя и членовете на семейството му на общински имот – апартамент [номер], находящ се в [населено място], [адрес]. С обжалваното решение № 781 от 10.02.2020 г. по адм. дело № 10016/2018 г. административният съд е отменил оспорената заповед. За да постанови този резултат, е приел, че същата е издадена от компетентен орган, в предписаната писмена форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По прилагането на материалния закон съдът е съобразил, че процесният недвижим имот е частна общинска собственост (обстоятелство, удостоверено с акт за частна общинска собственост № 1862/28.09.2012 г.), както и че същият се държи от жалбоподателя и семейството му. Приел е, че това държане на имота се основава на валидно правно основание, а именно на заповед за настаняване № РМЛ16-РД66-25 от 21.11.2016 г. на кмета на район "Младост", която като влязъл в сила административен акт е породила за жалбоподателя права. За да се обоснове, съдът се е позовал на разпоредбите на чл. 19, ал. 1, чл. 20, ал. 5 и чл. 22, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на СО. Обжалваното решение е правилно. Съгласно чл. 65, ал. 1 от ЗОС, послужил като правно основание за издаване на оспорената заповед, общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. За упражняването на законово уреденото правомощие от кмета на общината/района е необходимо наличието на следните кумулативни предпоставки: недвижим имот, който да е общинска собственост и осъществяване на владение или държане от трето лице върху този имот без основание. В случая собствеността върху имота – предмет на оспорената заповед за изземване е безспорно доказана с представения по делото акт за частна общинска собственост № 1862/28.09.2012 г. Съгласно чл. 19, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на СО настаняването под наем в общински жилища се извършва със заповед от кмета на района по местонахождение на жилището. Според чл. 20, ал. 5 от общинската Наредба заповедта се връчва по реда на ГПК, като в съобщението се посочва дата за фактическото предаване на жилището. Според изр. 2 от същата разпоредба заповедта влиза в сила от датата на фактическото предаване на жилището с протокол-опис. В същото време чл. 22, ал. 1 от Наредбата определя, че въз основа на настанителната заповед кметът на района сключва писмен договор за наем, в който се определят: правата и задълженията на наемателя и наемодателя; наемната цена; заплащане на консумативи и такса смет; отговорността при неизпълнение; поддържането (текущи и основни ремонти) и други условия по наемното правоотношение. В случая И. Ангелов заедно със семейство му е бил настанен в процесното общинско жилище въз основа на заповед за настаняване № РМЛ16-РД66-25 от 21.11.2016 г. на кмета на район "Младост". Тази заповед не е била обжалвана, поради което е влязла в сила и съответно е породила своите правни последици. Като част от предвидената процедура и като условие за влизане в сила на заповедта за настаняване на 23.11.2016 г. жилището е преминало във фактическата власт на И. Ангелов чрез предаването му с протокол-опис също от 23.11.2016 г. При цитираната правна уредба и посочените фактически данни обоснована се явява преценката на първоинстанционния съд, че заповед за настаняване № РМЛ16-РД66-25 от 21.11.2016 г. на кмета на район "Младост" на СО и протокола-опис от 23.11.2016 г. са валидното правно основание, на което И. Ангелов държи процесното общинско жилище. Посочената заповед за настаняване е била основанието за сключването на договор за наем. В случая договор за наем по реда на чл. 22, ал. 1 от Наредбата не е бил сключен. Приложеният по делото договор не е породил правно действие, тъй като не е бил подписан от представляващия кмета на район "Младост" на СО в качеството му на наемодател. Дори валиден договор обаче да е бил сключен, както правилно е посочено от административния съд, същият би уредил само наемните отношения между страните, възникнали по силата на настанителната заповед. Но при наличие на настанителна заповед и предаване на общинския имот от служителите на общинската администрация с протокола-опис от 23.11.2016 г., няма основание да се приеме, че имотът се държи без основание. По тези доводи обжалваното решение е съобразено с материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационните жалби пороци. Затова то следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съдържанието на разпоредбите на чл. 143, ал. 1 от АПК, е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски за производството. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, на ответника следва да бъдат присъдени своевременно поисканите и доказани разноски в размер на 750 лв. за адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,