Решение № 10691 от 23.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14710/2011 г.

Решение № 10691 от 23.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14710/2011 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт Красимира Сотирова Ташкова, в качеството й на процесуален представител на началника на митница Бургас - МП "Пристанище център", срещу решение № 1214 от 27.09.2011 г. по адм. дело № 650 по описа за 2010 г., с което е отменено решение № 1585 от 30.09.2009 г. на началника на МП "Пристанище център", потвърдено с решение № 4402-1344 от 17.11.2009 г. на началника на Митница Бургас, в оспорената негова част, в която върху установеното държавно вземане по ЕАД № 08ВG001007Н0000120/25.01.2008 г. за ДДС в размер на 2 945 475.85 лв., е определена "законна лихва, считано от датата на възникване на задължението 25.01.2008 г. до окончателното изплащане на посочената сума". В касационната жалба се изложени доводи за неправилност на съдебното решение, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора. Претендира се отмяна на обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба - "АУРУБИС БЪЛГАРИЯ" АД (със старо фирмено наименование "КУМЕРИО МЕД" АД) оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Мила Владимирова. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Административния съд - Бургас е било решение № 1585 от 30.09.2009 г. на началника на МП "Пристанище център", потвърдено с решение № 4402-1344 от 17.11.2009 г. на началника на митница Бургас, с което е установеното държавно вземане по ЕАД № 08ВG001007Н0000120/25.01.2008 г. за ДДС в размер на 2 945 475.85 лв., и законна лихва, считано от датата на възникване на задължението 25.01.2008 г. до окончателното изплащане на посочената сума. По делото е установено, че с посочения ЕАД № 08ВG001007Н0000120/25.01.2008 г. е търговското дружество е осъществило внос на стока - 21 976 150 кг меден концентрат на стойност 36 058 965 $, поставена под режим "допускане за свободно обращение". Доставката е обективирана във фактура № 010 № - 001680 от 6.12.2007 г. Приета е митническа стойност в размер на 49 026 850.58 лв. при валутен курс 1.35963 лв./$ и елементи на облагане, съгласно чл. 214 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12.10.1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността. Дължимите държавни вземания, представляват мито в размер на 0 (нула) лева и ДДС в размер на 9 805 370.12 лв., които са взети под отчет рег. № 31 от 25.01.2008 г. и са платени изцяло. На 17.10.2008 г. търговското дружество е представило в митническия пункт дебитна нота № 010-№ 001944 от 30.04.2008 г. на стойност 46 890 867.24 $. Митническият орган е приел, че тази е реално платената стойност на стоката. С обжалваното пред административния съд решение, на основание чл. 78, § 1 от Регламент № 2913/92 и чл. 56 от ЗДДС, митническият орган е определил нова митническа стойност в размер на 63 754 229.83 лв. и нов размер на ДДС от 12 750 845.97 лв., в резултат на което е определено допълнително задължение в размер на 2 945 475.85 лв., заедно със законната лихва, считано от възникване на задължението, а именно 25.01.2008 г. до датата на заплащане на сумата. Допълнително определеното задължение за ДДС е изпълнено на 9.10.2009 г. Административният съд е приел, че страните не спорят относно размера и дължимостта на допълнително определения ДДС с оглед стойността на финалната фактура, а спорът е относно дължимостта на претендираната "законна лихва, дължима от датата на възникване на задължението до датата на заплащане на сумата". Приел е също, че жалбата е основателна и е отменил посочените решения, в тази им част. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. За да се обоснове съдът е коментирал "акцесорното задължение за лихва", което е уредено в два института в действащото митническо законодателство - като компенсаторна лихва по смисъла на чл. 214, § 3 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12.10.1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността, на която съответства разпоредбата на чл. 203, ал. 3 от Закона за митниците (ЗМ) и лихва за забава върху размера на митните сборове по смисъла на чл. 232, § 1, б. "б" от Регламент № 2913/92, на която съответства чл. 211, ал. 1, т. 2 от ЗМ. В данъчното законодателство задължението за лихва е уредено в чл. 59, ал. 2 от ЗДДС, като съдът не е обсъждал тази разпоредба, понеже митническият орган не се позовава на нея. В случая съдът правилно е приел, че не следва да се обсъжда първата категория лихва, която е приложима при възникване на митническо задължение за компенсаторни продукти или вносни стоки под режим "активно усъвършенстване или временен внос" и е дължима на основание чл. 589, § 4, б. "а", "б" и "в" от Регламент № 2454/93. Съдът конкретно е посочил, че процесната стока е поставена под режим "допускане за свободно обръщение". Втората категория лихва за забава има като основание за начисляване разпоредбата на чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Според тази разпоредба неплатените в сроковете за доброволно плащане, неудържаните или удържани, но невнесени в срок данъци, такси, отчисления от печалби, вноски към бюджета и други държавни вземания от подобен характер, се събират със законна лихва. Съдът е посочил, че административният орган се е позовал на чл. 78, чл. 201, чл. 214 и чл. 217 от Митническия кодекс, поради което е приложил института на компенсаторната лихва, като технически, неправилно, и словесно е формулирал задължението на търговското дружество, в акта, който е издал. Първоинстанционният съд се е аргументирал и с решение от 31.03.2011 г. по дело С-546/2009 г. на Съда на Европейския съюз, образувано по преюдициално запитване на тричленен състав на Върховния административен съд на Република България по адм. д. № 6077/2009 г. на ВАС, с предмет аналогичен на процесния казус, с което той е дал задължително тълкуване на разпоредбите на чл. 201, § 1, буква а) и § 2 във връзка с чл. 214, чл. 222, § 1, буква а) и чл. 232, § 1, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността. Съгласно т. 27 от мотивите на това решение, самият текст на разпоредбата на чл. 232, § 1, б. "б" от МКО предвижда начисляване на лихви след изтичане на срока за плащане, който видно от систематичното място на разпоредбата е този, даден с поканата за плащане по чл. 221, § 1 от МКО. Съгласно т. 32 и т. 33 от мотивите на решението "съгласно чл. 232, § 1, буква б) от Митническия кодекс лихвата за забава може да се начислява само за периода след изтичането на срока за плащане на митническото задължение, тъй като с посочената разпоредба не се цели нито да се предотвратят претърпените от митническите органи финансови загуби, нито да се компенсират ползите за стопанските субекти от дължащите се на техни действия закъснения при вземането под отчет на митническото задължение по смисъла на посочения кодекс, както и при определянето на неговия размер или на задълженото лице. Всъщност, когато митническото задължение възниква на основание чл. 202 - 205, чл. 210, чл. 211 и чл. 220 отМитническия кодекс, всички от които уреждат случаи, характеризиращи се с извършването на определено нарушение на митническата уредба на Съюза от страна на съответния стопански субект, нито Митническият кодекс, нито Регламентът за прилагане предвиждат специални мерки, като например увеличение на митото със сума, съответстваща на размера на лихвата за забава, която би била дължима за периода от датата на възникването на митническото задължение до датата на вземането му под отчет или за периода от датата, на която е станало изискуемо първоначално взетото под отчет задължение, до датата на последващото вземане под отчет на това задължение (вж. в този смисъл Решение от 16 октомври 2003 г. по дело Hannl-Hofstetter, C-91/02, Recueil, стр. I-12077, точки 19 и 23). От мотивите на СЕС по втория преюдициален въпрос ясно се вижда, че разпоредбата на чл. 214, § 3 от МКО е неприложима за случая, тъй като тя се отнася за стоки, въведени под режим на активно усъвършенстване или митнически режим на временен внос, какъвто процесният случай не е. Отговорът на третия преюдициален въпрос е категоричен, че общите принципи на правото на Съюза, и по-специално принципът за законоустановеност на нарушенията и наказанията, не допускат националните власти да прилагат санкция за митническо нарушение, която не е изрично предвидена от националното законодателство. Настоящият състав на касационната инстанция не споделя главните доводи, наведени в касационната жалба, че такава разпоредба в Закона за митниците съществува и това е тази на чл. 211, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 199, ал. 1, т. 1 от закона. Тази разпоредба гласи: "Когато размерът на митните сборове не е заплатен в определения срок, митническите органи събират законната лихва върху размера на митните сборове". Тя изцяло възпроизвежда тази на чл. 232, § 1, б. "б" от МКО, за която заедно с останалите разпоредби на Кодекса и на Регламента за прилагане изрично в мотивите на СЕС е прието, че не съдържат обсъжданите санкции. В точка 23 от мотивите на цитираното в мотивите на Решението на СЕС по дело С-546/2009, Решение от 16 октомври 2003 г. по дело Hannl-Hofstetter, C-91/02, Recueil, стр. I-12077, е казано, че "митническият кодекс и регламентът за прилагане трябва да се тълкуват в смисъл, че те не противоречат на правна уредба, която предвижда едно увеличение на митническото задължение в случай на възникване на митническо задължение по смисъла на членове 202 до 205 или 210 или чл. 211 от митническия кодекс на общността или в случай на събиране a posteriori по смисъла на чл. 220 от същия кодекс, чиято обща сума съответства на лихвите за забава, които биха били дължими за въпросния период между възникването на митническото задължение и неговото вземане под отчет или също, в случай на събиране впоследствие по смисъла на чл. 220 от МКО, между датата на изискуемост на митническото задължение, взето под отчет първоначално и последващото му вземане под отчет, при условие, че лихвеният процент бъде определен при аналогични условия на тези, които преобладават в националното право за нарушения от същото естество и същата тежест и които придават на санкцията характер на ефективност, пропорционалност и възпиращ ефект". Посоченият извод става ясен като се съобрази обсъжданата по дело С-91/2002 разпоредба на австрийското национално право. Тя гласи следното: "Когато, с изключение на посочените в § 2 случаи, е възникнало митническо задължение по силата на членове от 202 до 205 и от 210 до 211 от митническия кодекс, или в случай на събиране на митническо задължение на основание на чл. 220 от митническия кодекс, едно увеличение на митническото задължение трябва да бъде заплатено, чиято обща сума съответства на лихвите за забава, които биха били дължими за въпросния период между възникването на митническото задължение и неговото вземане под отчет, а също, в случай на събиране a posteriori /впоследствие/ на основание на чл. 220 от митническия кодекс, което съответства на лихвите за забава, които биха били дължими за въпросния период между дата на изискуемост на митническото задължение, взето под отчет първоначално и последващото му вземане под отчет. Съществува задължение за плащане на административни такси на основание на чл. 105". При липса на подобна национална уредба обаче, подобно санкционно увеличение на публичните задължения е недопустимо. Неоснователен е доводът на касатора, че длъжникът изпада в забава без покана, тъй като срокът за плащане съвпада с датата на възникване на задължението, която от своя страна е тази на подаването на ЕАД. Това е така, защото разпоредбата на чл. 54 от ЗДДС обвързва момента на данъчното събитие при внос с "датата, на която възниква задължение за заплащане на вносни митни сборове", а не тази на възникване на митническо задължение, определено при последваща проверка. При това, липсата на покана за плащане би довела изобщо до недължимост на лихви за забава. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответната страна по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски за настоящото съдебно производство в размер на 136.91 лв. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение