Решение № 10647 от 15.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12055/2012 г.

Решение № 10647 от 15.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12055/2012 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на Донка Маринова Атанасова от гр. Дряново против решение от 02.08.2012 г., постановено по адм. дело № 9633/2011 г. по описа на Административен съд София - град /АССГ/. Оплакванията в касационната жалба са неправилност на решението, без да се конкретизират конкретни пороци на решението, съставляващи касационни основания за отмяната му. Ответникът - директорът на Агенцията за държавна финансова инспекция /АДФИ/ - град София, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е било писмо изх. № 94Д000054-2008 от 07.10.2011 г. на директора на Агенция за държавна финансова инспекция (АДФИ), с което е оставено без уважение подаденото от жалбоподателката искане вх. № 94Д000054 от 18.07.2008 г., в частта му, представляваща искане за възобновяване на административното производство по издаване на индивидуален административен акт - заповед за прекратяване на служебно правоотношение на основание чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл. Жалбоподателката е претендирала съдът с решението си след отмяна на отказа, на основание чл. 99, т. 2 и т. 4 предложение второ и чл. 103, ал. 4 от АПК да възобнови административното производство по искането на жалбоподателката за прекратяване на служебното и правоотношение на основание чл. 103, ал. 1, т. З от ЗДСл. и констатира наличието на основание за издаване на заповед по чл. 103, ал. 1, т. З от АПК за прекратяване на служебното правоотношение на Донка Маринова Атанасова. От доказателствата по делото е установено следното от фактическа страна: Производството пред директора на Агенцията за държавна финансова инспекция е образувано в изпълнение на влязло в сила определение № 3802/06.07.2011 г., по адм. дело № 9185/2011 г. на Административен съд - София град. Същото касае разглеждане на предявено от Донка Маринова Атанасова искане с вх. № 94Д000054-2С08/18.07.2008 г., в частта му относно възобновяване на производството по издаване на заповед за прекратяване на служебното й правоотношение. С цитираното определение на АССГ е отменен отказ на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, обективиран в писмо, изх. № 94Д00 0 054-2008/12.11.2010 г. да разгледа по същество искането на Донка Маринова Атанасова с вх. № 94Д000054 от 18.07.2008 г., в частта му относно възобновяване на производството по издаване на заповед за прекратяване на нейно служебното правоотношение с АДФИ на основание чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл. Преписката е изпратена на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция за произнасяне с изричен акт по направеното искане на жалбоподателката за възобновяване на производството по издаване на заповед за прекратяване на служебното й правоотношение на основание чл. 103, ал. 1, т. З от ЗДСл. Административният орган е разгледал искането и на основание чл. 103, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 97, ал. 1 от АПК е приел, че в съответствие със задължителните указания на съда по определение № 3802/06.07 2011 г. искането е допустимо, но неоснователно и го е оставил без уважение. Изложени са мотиви, че не са налице основанията на чл. 99, т. 2 и т. 4 от АПК за възобновяване на административното производство. Приело е, че решение № 4913/23.04.2008 г. на ВАС, VI отд. по адм. дело № 12836/2007 г., с което окончателно е разрешен правния спор относно ЕР № 0578 от 22.02.2005 г. на ТЕЛК Габрово, не съставлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 99 от АПК. Новият факт обаче не води до решаване по друг различен начин на казуса от страна на административния орган, тъй като е прието, че няма доказателства, че в периода 25.02.2005 г. - 26.07.2006 г. за жалбоподателката е било обективно невъзможно да изпълнява възложената му работа като вътрешен одитор поради болестта или здравните противопоказания, посочени в ЕР № 0578 от 22.02.2005 г. на ТЕЛК Габрово. Административният орган е приел, че не е налице и основание по чл. 99, т. 4 от АПК за възобновяване на административното производство, тъй като влезлият в сила индивидуален административен акт (отказ) да бъде прекратено служебното правоотношение не се базира единствено, нито главно на отменения впоследствие акт (ЕР на НЕЛК). Развити са съображения, че заповед № 760/24.07.2006 г. е стабилен административен акт, който е влязъл в сила и е породил своето правно действие, не е правено искане от страна на оспорващата да бъде отменен или изменен този акт от директора на АДФИ по реда на чл. 99 и сл. от АПК. При така обсъдените доказателства, АССГ е обосновал правни изводи за законосъобразност на оспорения пред него административен акт, като издаден от компетентен орган и в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби, както и в съответствие с целта на закона. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Възобновяването на административното производство е регламентирано в Глава седма на АПК/ чл. 99-106 от АПК/. Според жалбоподателката са налице основанията по чл. 99, т. 2 и т. 4 от АПК за възобновяване на административното производство. Хипотезата на чл. 99, т. 2 от АПК допуска възможност за отмяна или изменение на влязъл в сила административен акт от по-горестоящият административен орган, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от значение за издаването на акта, което при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната. Като такова ново обстоятелство Атанасова е посочила влязло в сила решение по адм. дело № 12836/2007 г. на ВАС, с което е оставено в сила решение по адм. дело № 3031/2005 г. на СГС, с последното е отменено експертно решение № 0694/132/26.07.2005 г. на Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/. Безспорно е установено по делото, че между Донка Маринова Атанасова и АДВФК е съществувало валидно служебно правоотношение за периода от 01.06.2001 г. до 26.07.2006 г., когато правоотношението е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Това се потвърждава от представените в съдебното производство писмени доказателства - заповед № 3190/06.06.2001 г. на директора на АДВФК за назначаване на длъжността директор на ТД на АДВФК - Габрово, Заповед № 760/24.07.2006 г. на директора на АДФИ за прекратяване на служебното й правоотношение от длъжността държавен вътрешен одитор в отдел "Организация и координация на контролната дейност" - област Габрово при ТД Плевен, Ловеч и Габрово на АДВФК. Не се спори също така, че с ЕР на ТЕЛК № 0578/037/22.02.2005 г. на жалбоподателката е определена 52 % трайно намалена работоспособност, с дата на инвалидизиране 24.02.2005 г. за срок от 2 години. АДВФК е обжалвала ЕР на ТЕЛК № 0578/22.05.2005 г. пред НЕЛК, която с ЕР № 0694 от 132 от 26.07.2005 г. отменя решението на ТЕЛК и определя, че Донка Атанасова е работоспособна, като посочва, че не налице противопоказания за изпълнение на заеманата длъжност в държавната администрация. Така издаденото решение на НЕЛК е обжалвано по съдебен ред от ищцата и с решение № 154/26.06.2007 г. на СГС по адм. дело № 3031/2005 г. е отменено като недопустимо, тъй като жалбата на АДВФК, по която е издадено е просрочена. Съдебният акт за отмяна е влязъл в сила на 23.04.2008 г., когато е потвърден с решение № 4913/23.04.2008 г. на ВАС, по адм. дело № 12336/2007 г. Така соченото влязло в сила съдебно решение на ВАС, с което е отменено ЕР на НЕЛК № № 0694/132/26.07.2005 г. не представлява ново обстоятелство, което не е било известно на страната при решаването на административния спор от административния орган. Този извод следва от факта, че с решение № 0578/037/22.02.2005 г. на жалбоподателката е определена 52 % трайно намалена работоспособност, с дата на инвалидизиране 24.02.2005 г. за срок от 2 години. С това експертно решение не са били дадени предписания за трудоустрояване на жалбоподателката, поради което за органа по назначаване не е възникнало задължение да приложи разпоредбата на чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, а именно прекратяване на служебното правоотношение при невъзможност държавният служител да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертна лекарска комисия; прекратяването в този случай не се допуска, ако има друга подходяща за здравното състояние на държавния служител длъжност в същата администрация и той е съгласен да я заеме. И двете възможности не са били налице, поради което правилно органа по назначаване не е приложил разпоредбата на чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл. Към датата на отмяна на решението на НЕЛК, са налице същите фактически обстоятелства, които са били известни на страните и към момента на прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката, поради което влязлото в сила съдебно решение не представлява ново обстоятелство от значение за спора. Поради това правилно по - горестоящият административен орган е отказал възобновяването на административното производство на основание чл. 99, т. 2 от АПК. Второто основание за възобновяване на административното производство, което сочи жалбоподателката е по чл. 99, т. 4 от АПК, която хипотеза предвижда такава възможност, когато административният акт е основан на документ, който по надлежен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Това основание също правилно е прието от по-горестоящият административен орган като неоснователно и недаващо възможност да бъде възобновено административното производство. Обосновани са мотивите на административния орган, че докато жалбоподателката е била в служебно правоотношение с АДФИ не са били налице основания за трудоустрояването й, тъй като е липсвал влязъл в сила акт на компетентен орган, който да породи задължение за органа по назначаването да я трудоустрои. В експертното решение на ТЕЛК не е дадено предписание за трудоустрояване, а са посочени само противопоказните условия на труд. Тези противопоказания обаче не водят до невъзможност на служителката да изпълнява служебните си задължения. Предвид на изложените по-горе съображения, правилно АССГ е приел, че административният орган изцяло се е съобразил с указанията на съда по определение № 3802 от 06.07.2011 г. на АССГ, 39 състав, влязло в сила на 27.07.2011 г., като се е произнесъл с изричен акт по направеното искане от Донка Маринова Атанасова за възобновяване на производството по издаване на заповед за прекратяване на служебното й правоотношение на основание чл. 103, ал. 1, т. З от ЗДСл в съответствие с установената фактическа обстановка и при правилно приложение на материалния закон и е отхвърлил оспорването. Решението на АССг, като обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Разноски от касационния ответник не се претендирани, поради което такива не се присъждат за настоящата съдебна инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение