Решение № 10955 от 5.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6908/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнороцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 225, ал. 2 и чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по касационна жалба на А. Х. З. от гр. Пловдив, чрез процесуалния й представител адв. Дойкова, против решение 4739 от 23.05.2025г., постановено по адм. дело 1909/2024г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед РД 02 Пд - 01 от 22.07.2024г. на Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ - Пловдив, с която на основание чл. 225 ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж "Надстрояване на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.530.1765.1.7, находящ се в сграда с идентификатор 56784.530.1765.1 по кадастралната карта и кадастралния регистър /КККР/ на гр. Пловдив, с административен адрес [улица], [жк], гр. Пловдив, извършен в несъответствие с ПУП, без одобрен проект и без разрешение за строеж. С решението жалбоподателката е осъдена да заплати разноските по делото. С касационната жалба се твърди неправилност на оспореното съдебно решение като постановено в противоречие със закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че неправилно съдът е приел, че тя може да е адресат на заповедта, тъй като излага съображения, че не е извършила строителството, а сградата е в този вид от построяването й. Навежда съображения, че е неправилен извода на съда, че в случая е налице строеж по смисъла на § 5 т. 38 ДР на ЗУТ. Посочва, че от доказателствата не се установява безспорно, че се касае за строеж от трета категория по чл. 137, ал. 1, т. 3, б. "в" ЗУТ, съответно, че не е установено по безспорен начин, че началникът на РДНСК е компетентен да издаде заповедта. Най накрая мотивира допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила с това, че съдът е отказал да допусне допълнителни задачи към съдебно техническата експертиза /СТЕ/, като неотносими, с което не е изяснил спора по същество във всичките му аспекти. Иска оспореното решение да бъде отменено с всички произтичащи последици, а алтернативно иска делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира разноски. Ответникът началникът на РДНСК Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. Генчева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежда страна адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС гр. Пловдив е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия със заповед на началника на ДНСК, както и поради това, че е приел, че се касае за строеж от III та категория съгласно чл. 137 ал. 1 т. 3 б. в ЗУТ и чл. 6 ал. 3 т. 2 от Наредба 1 от 2003г. за номенклатурата на видовете строежи, за която правомощията за издаване на заповед по чл. 225, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2 ЗУТ има началника на ДНСК или оправомощено от него лице. Приел е, че жалбоподателката правилно е посочена като адресат на заповедта, а именно като собственик на незаконния строеж като се е позовал на § 3 ал. 1 от ДР на Наредба 13 от 23.07.2001г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК. Изложил е съображения за липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаването й. Приел е и че оспорената заповед е материално законосъобразна, тъй като безспорно е установен строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, извършен без изискващите се строителни книжа, поради и което незаконен, съответно са били налице предпоставките по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Посочил е и че незаконният строеж е и в противоречие с действащия ПУП ПЗ, поради което е налице правното основание по чл. 225 ал. 2 т. 1 ЗУТ. Приел е, че предвид приетото време на извършване на спорния строеж, а именно след 2006г., същият не е търпим съгласно § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ. По тези съображения е достигнал до извод, че оспорената заповед е законосъобразна и е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. Правилен е извода на АС гр. Пловдив, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, предвид делегираните му правомощия със заповед на началника на ДНСК. Според чл. 137, ал. 1, т. 3, б. "в" ЗУТ, строежи от трета категория са "жилищни и смесени сгради с високо застрояване". Нареденият за премахване строеж е надстройка на самостоятелен обект в сграда, която съобразно представеното разрешение за строеж е трета категория, тъй като покрива изискванията за сграда с високо застрояване. Съгласно чл. 137 ал. 4 ЗУТ Строеж, който по един критерий по ал. 1 попада в една категория, а по друг - в по-висока, се категоризира в по-високата категория . В случая, тъй като с извършеното надстрояване е надстроена сградата, която е трета категория, както и с оглед на функционалната свързаност със сградата, от която процесната надстройка става част, то нареденият за премахване строеж съгласно посочената разпоредба на чл. 137 ал. 4 ЗУТ, правилно е определен и от съда и от административния орган като трета категория /В този смисъл решение 5714 от 13.06.2022г., по адм.д. 178/2022г. на ВАС, решение 10257 от 27.07.2020г. по адм.д. 2717/2020г. на ВАС, решение 3601 от 07.04.2025г. по адм.д. 727/2025г. на ВАС и др./. Правилен е извода на съда и че жалбоподателката е надлежният адресат на оспорената заповед. Съгласно чл. 225, ал. 6, т. 5 във връзка с чл. 161, ал. 1 ЗУТ, З., в качеството й на възложител на строежа, съответно собственик на имота, в който се извършва строежа, може и следва да е адресат на заповедта. Този извод кореспондира и със законовото положение, че кръгът на адресатите на заповед за премахване на незаконен строеж може да е собственикът на терена, лице с ограничено вещно право на строеж, или извършителят на незаконния строеж, включително и съгласно определението в § 3 от Наредба 13/2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК. Т. е. това са лицата, на които може да се вмени в задължение изпълнението на заповедта. Съгласно посочените разпоредби адресат на заповедта за премахване на незаконен строеж може да е всяко от посочените лица в разпоредбите, като в конкретния случай оспорената заповед като насочена към собственика на имота и възложител на строежа, което се потвърждава и от представения предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот от 08.04.2006г., в който по възложение на жалбоподателката строителят на сградата се е задължил да извърши ремонт на спалнята с монтиране на прозорец към терасата и изправяне на стената, което пък според приетата СТЕ съответства на извършеното надстрояване. Правилно съдът е посочил, че в случай на претенции от страна на жалбоподателката към строителя в тази връзка, то същите следва да бъдат предявени по общия исков ред. Съответен на закона и на събраните в хода на производството доказателства е извода на съда, че в случая безспорно е установен строеж по смисъла на § 5 т. 38 ДР на ЗУТ, а именно от категорията на надстройка, че същият е извършен в противоречие с действащия ПУП, както и без строителни книжа, поради и което е незаконен по смисъла на посочените като правно основание разпоредби в заповедта, а именно чл. 225 ал. 2 т. 1 и т. 2 ЗУТ. Правилен е и извода на съда, че предвид годината на извършване на строежа, а именно в периода след 2006г., същият не е търпим нито по правилата на § 16 ПР на ЗУТ, нито по § 127 ал. 1 ПРЗ на ЗИД на ЗУТ. Най накрая неоснователно е възражението за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като напротив за да постанови оспореното решение съдът е събрал всички относими към спора доказателства, обсъдил е същите в тяхната съвкупност и е направил съответни на тях и на закона правни изводи. По изложените съображения оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на касатора за присъждане на разноски предвид изхода на спора е неоснователно. Искането на ответника по касация в тази връзка като основателно следва да бъде уважено на съгласно чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 200 лв. Поради изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение