Решение № 10161 от 26.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13014/2009 г.

Решение № 10161 от 26.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13014/2009 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационни жалби на Димитринка Петрова Филипова от с. Ново село, област В. Търново и от Маргарита Тодорова Караиванова от град Свищов против решение от 13.07.2009 г., постановено по адм. дело № 304/2009 г. по описа на Административен съд - град Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на Маргарита Тодорова Караиванова срещу заповед № РД-18-10/12.02.2009 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър" /АГКК/ - град София, с която е одобрена кадастралната карта и кадастралния регистър на землището на град Свищов, в частта, касаеща имот с идентификатор № 65766.311.103. Оплакванията в касационните жалби са за неправилност на решението, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците - изпълнителният директор на АГКК, Георги Цветков Караиванов от град Свищов и Петър Георгиев Ангелов от град София не са взели становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на оспореното решение, което следва да бъде отменено. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени законосъобразността на оспорения административен акт, както с оглед на заявените с жалбата основания, така и служебно, в изпълнение на разпоредбата на чл. 218 от Административнопроцесуалния кодекс, предвид събраните по делото доказателства, приема за установено следното: С обжалваното решение Административен съд - Велико Търново е отхвърлил жалбата на Маргарита Тодорова Караиванова срещу заповед № РД-18-10/12.02.2009 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/ - град София, с която е одобрена кадастралната карта и кадастралния регистър на землището на град Свищов, в частта, касаеща имот с идентификатор № 65766.311.103. Установено е било по делото, че със заповед № РД-16-2/9.01.2007 г. изпълнителният директор на АГКК София е открил производство по създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на град Свищов, област Велико Търново, като заповедта е била обнародвана в ДВ бр. 10/10.01.2007 г. В срока за подаване на възражения жалбоподателките не са упражнили това свое право. Със заповед № РД-18-10/12.02.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК гр. София, е одобрил кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на град Свищов, област Велико Търново, като в 30-дневния срок от датата на обнародване в ДВ бр. 19/13.03.2009 г. жалбоподателката Маргарита Тодорова Караиванова е оспорила същата в частта й за имот с идентификатор 65766.311.103, с оплакване, че изготвената карта не отговаря на действителното положение, като не отразява вярно площта на имота, който е 3.173 кв. м., а в КК е отразен с площ от 2312 кв. м. Касаторката Димитринка Филипова се е легитимирала като собственик на земеделска земя, представляваща лозе от 0.800 кв. м. с нот. акт 84/1999 г. При изработването на плана на новообразуваните имоти, нейния имот е записан с площ от 2.631 дка под № 98, като в него са включени други имоти и е записан като стопанисван от общината. Касаторката Маргарита Тодорова Караиванова е представила нотариални актове за собственост по наследство № 199/1960 и № 200/1960 г., от които се установява, че е собственик на нива от осем дка, в местността "Стъклен", като с нот. акт № 31/1969 г. е продала на ответника Петър Георгиев Ангелов 2 дка от този имот. При изготвянето на кадастралната карта имотът е нанесен с площ от 2311 кв. м., вместо 3173, която площ в действителност е нейна собственост и която е владеела повече от 30 години. По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, която е дала заключение, че с одобрената кадастрална карта имотът на жалбоподателката Маргарита Караиванова е заснет с идентификационен номер 65766.311.103, като действителната му площ е 3173 дка, а площ на имот с идентификатор 65766.311.98 е нанесен в КК с площ от 2765 кв. м. и включва в себе си имоти 311.98 и 311.99 и част от имот 311.103 по помощния план на териториите по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за местността "Стъклен" в землището на град Свищов. На място границата между имоти с идентификационни номера 65766.311.103 и 65766.311.98 представлява ограда от бодлива тел на дървени колове. Границата, отразена в КК, одобрена с оспорената пред АС заповед попада в овощната градина, собственост на касаторката Караиванова. При така обсъдените доказателства, АС с решението си е отхвърлил жалбата на касаторката Караиванова срещу заповедта за одобряване на КК и КР на землището на град Свищов по отношение на процесния имот, като постановена от компетентен орган и в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, и в съответствие с материалния закон. Изложени са съображения, че по отношение на засегнатите от исканата поправка имоти е налице спор за материално право, поради което е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, и този спор е пречка за издаване на заповед за отстраняване на грешки и непълноти в кадастъра до решаването му с влязло в сила съдебно решение. Касационната инстанция намира така постановеното решение за неправилно, като касационната жалба на Маргарита Тодорова Караиванова е основателна, а касационната жалба на Димитринка Петрова Филипова е неоснователна, по следните съображения: Съгласно чл. 49, ал. 2 от ЗКИР заповедта на изпълнителния директор на АГКК подлежи на обжалване, като по смисъла на общата процесуална норма това право се поражда за заинтересованите лица, т. е. чиито права и законни интереси са засегнати от издадения административен акт. Специалният ЗКИР определя заинтересованите лица в § 1, т. 13 от ДР, като дефинира заинтересуваните лица по чл. 54, ал. 1, като собственици и носители на други вещни права на недвижими имоти, чиито права се засягат от изменението. Необосновани и неправилни са изводите за неоснователност на жалбата пред АС, касаеща имоти идентификатори 65766.311.103 и 65766.311.98 и решението противоречи на разпоредбите на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г., по силата на която съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (наредбата), границите на поземлените имоти се установяват приоритетно от посочените в 5 точки източници, които се преценяват в изброената последователност. На първо място между тях е местоположението на имота върху терена, означено по реда на чл. 36, т. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗКИР или от посочените от собствениците гранични точки. Последното предполага, че граничните точки следва да са посочени от собствениците в процеса на изработване на съответната кадастрална карта и кадастрален регистър, а не впоследствие, преди приемането на същите по реда на чл. 45 от ЗКИР чрез възражение до административния орган. След като в случая, границата на процесния имот със съседния на него имот не е била означена по реда на т. 1, тази разпоредба не може да бъде приложена. Доказателственият материал обаче не е преценен цялостно от съда - данните от приетата по делото съдебно-техническа експертиза съвместно с другите доказателства и доводите на страните. Направените правни изводи са в противоречие с изискванията на чл. 14, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Не е преценено, че при изработването на КК е следвало да се извърши дейност по заснемане границите на имотите, а след това събраната от заснемането информация да се съобрази с наличните карти, планове и друга документация. Според експертното заключение, имотните граници са отразени коректно в помощния план по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, който представлява достоверен материал и е следвало да бъде съобразен при изработването на КП. Съгласно § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ, вр. с чл. 28в от ППЗСПЗЗ, планът за новообразуваните имоти може да се изменя на основанията, указани в посочения § от органа по чл. 28б от ППЗСПЗЗ. Предвидена е промяна в ПНИ, а не в кадастъра. Доколкото се констатира в случая несъответствие между КК и събраните доказателства по делото, с които се установява различни в описаните в КККР площ, граница и собственик на съответния имот, следва да бъде отменена процесната заповед на изпълнителния директор на АГКК. Не е обосновано с ПНИ да се променят граници на имоти, които са извън земеделската реституция и не попадат в приложното поле на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ и в този смисъл КК и КР не следва да се обвързва с ПНИ в настоящия правен спор. Неправилни са изводите на АС за наличие на спор за материално право, какъвто не е налице в случая за имотите, собственост на двете касаторки, които са неправилно отразени по площ в КК съобразно представените от тях документи за собственост. В случай, че собствеността на имота на касаторката Филипова е записан на друг собственик - общината, то между нея и общината следва да се води спор за собственост, но такъв не е налице по отношение на неправилно нанесената граница между имотите си идентификатори 65766.311.103 и 65766.311.98, които следва да бъдат отразени в КК съобразно площта им по представените от собствениците документи за собственост и по съществуващите на място материализирани граници. С оглед посоченото, решението на Административен съд - гр. Велико Търново следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде отменена заповед № РД-18-10/12.02.2009 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/ - град София, с която е одобрена кадастралната карта и кадастралния регистър на землището на град Свищов, в частта, касаеща имот с идентификатор № 65766.311.103 и преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона в мотивите на решението. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция на административният орган следва да бъде осъден да заплати на касаторката Караиванова разноските по делото пред настоящата инстанция в размер на 115 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение, на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК,