Решение № 13304 от 1.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8436/2018 г.

Решение № 13304 от 1.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8436/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на юрк. Шишков в качеството му на процесуален представител на министъра на вътрешните работи против Решение № 6065 от 10.05.2018 г., постановено по адм. дело № 10393/2016 г., по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение, с което е отменена негова заповед № 8121 К-2651/13.07.2016 г., с която на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 4, 194, ал. 2, т. 1 и т. 2, чл. 201, ал. 1, т. 2 – "системни нарушения на служебната дисциплина", във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 6 и т. 11 от ЗМВР, на ст. инспектор И. Г., началник група "Охранителна полиция" към РУ-Труд при ОДМВР-Пловдив, е наложено дисциплинарно наказание "Забрана за повишаване в длъжност" за срок от една година. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което жалбата против цитираната заповед бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - И. Г., чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение е отменил, като незаконосъобразна, заповед № 8121 К-2651/13.07.2016 г., с която на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 4, 194, ал. 2, т. 1 и т. 2, чл. 201, ал. 1, т. 2 – "системни нарушения на служебната дисциплина", във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 6 и т. 11 /неупражняване контрол над подчинени и неизпълнение на служебни задължения или заповеди, за които се налага дисциплинарно наказание "порицание"/ от ЗМВР, на ст. инспектор И. Г., началник група "Охранителна полиция" към РУ-Труд при ОДМВР-Пловдив, е наложено дисциплинарно наказание "Забрана за повишаване в длъжност" за срок от една година. За да постанови този резултат съдът е приел, че дисциплинарните нарушения, за които е ангажирана отговорността на служителя, не са безспорно установени. Изложени са подробни съображения, че непосочването на обстоятелствата по отношение на фактическия състав на извършените дисциплинарни нарушения както от обективна, така и от субективна страна и доказателства в тяхна подкрепа, обуславят издаването на незаконосъобразен индивидуален административен акт какъвто по своята същност е процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил точно фактическите обстоятелства по делото и въз основа на коректен и пълен анализ на доказателствения материал е извел правно издържан извод за издаване на оспорената заповед при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Решаващият съд правилно е посочил, че вменените на държавния служител от МВР дисциплинарни простъпки не кореспондират на правната квалификация, посочена от административния орган и не са доказани. Изложените в касационната жалба възражения са идентични с тези, изложени пред първостепенния съд, който подробно и детайлно ги е обсъдил в мотивите си, обосновавайки изводите си с приложимия материален закон. Затова е неоснователно възражението за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост на съдебния акт. Неоснователни също са доводите за неправилно приложение на материалния закон. Обосновано съдът е приел, че нормата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 8121 з-592 от 25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г.; изм. с Решение № 1512 от 11.02.2016 г. на ВАС на РБ, отм. с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС на РБ - бр. 59 от 29.07.2016 г. / разпорежда работните смени да се организират в седмичен или месечен график, изготвен от ръководителя на съответната структура или от служител, определен със заповед на ръководителя по чл. 11 /т. е. ръководителя на структури по чл. 37 ЗМВР/. След като по делото не са представени доказателства, че именно И. Г. притежава качеството на "ръководител на съответната структура" или че той именно, като "служител" е определен със заповед на ръководителя на съответната структура по чл. 11 от Наредбата вр. чл. 37 ЗМВР да изготвя седмичен или месечен график на служителите от съответното структурно звено, то не може да му се вменява бездействие, респ. извършване на дисциплинарно нарушение. Доказателствената тежест е на наказващия орган, а той не се е справил с нея. В случая обосновано и правилно тричленния състав на ВАС е достигнал до извода, че оспорващия не е имал задължения по цитирания текст от Наредбата, поради което в конкретния случай не е налице "неизпълнение на служебни задължения" - чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Правилно е приетото и по отношение нарушението по т. 2 на посочения по-горе текст на ЗМВР, а именно несъздаване на организация за изпълнение на заповед № 317 з-1963/18.05.2015 г. на директора на ОДМВР Пловдив, доколкото тази заповед вменява задължения на определен служител от РУ-Труд при ОДМВР Пловдив - полицейски инспектор И. Б., който да води специална книга по образец за отчитане положения труд извън редовното работно време на служителите от РУ-Труд. Контролът по изпълнение на заповедта изрично е възложен на началника на РУ-Труд гл. инспектор И. М. От наличната в горния ляв ъгъл на заповедта резолюция със съдържание "г-н Г." и подпис, не може да се установи от кого, какви точно задължения и на какво основание са възложени на жалбоподателя, вкл. че са възложени задължения да създава организация за изпълнение на тази заповед, и съответно причинната връзка между евентуални действия/бездействия на жалбоподателя и поведението на служителя И. Б., който според ДНО не е водил и съхранявал специалната книга за времето от 17.07.2015 г. до 01.03.2016 г. От друга посочената заповед не е възпроизведена от ДНО в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и следователно не може да се приеме, че същата е възприета и от ДНО като нарушена. Първоинстанционния съд правилно не е приел за извършено и третото вменено нарушение на жалбоподателя - неизпълнение на длъжностно задължение да "организира, ръководи и контролира цялостната работа на групата, като се основава на нормативната уредба, заповедите и разпорежданията на ръководството" и да "осъществява контрол върху работата на подчинените и за стриктното спазване на работната дисциплина и законността", разписани в раздел II на типова длъжностна характеристика на длъжността "Началник група ОП в РУ на ОДМВР, рег. № 19650/12.11.2015 г. От събраните по делото доказателства е видно, че ст. инспектор Г. е подписал като "проверил" протокол № 6207 р-8347/29.11.2015 г. за отчитане на положен труд извън установеното работно време на служители на РУ-Труд по време на местните избори, проведени на 25.10.2015 г., в който са включени часове труд положени след 00: 00 ч. на 26.10.2015 г., и протокол № 6207 р-9281/03.12.2015 г. за отчитане на положен труд извън установеното работно време на служители на РУ-Труд за м. ноември 2015 г. От съдържанието протоколите е видно, че в същите е отразен вече положен труд от служители на РУ-Труд, за чието реално извършване на посочените в протоколите дати и часове не се спори по делото. Жалбоподателят е подписал протоколите след изготвянето им на 29.10.2015 г., съответно 03.12.2015 г., при което не следва да му се вмени като отговорност, и съответно да се квалифицира като дисциплинарно нарушение, неупражняване контрол над подчинени, които подчинени - в случая мл. експерт Г. Х. - са изготвили протоколите съобразно фактите на вече положен труд, чиято последицата се явява изплатено полагащо се възнаграждение за този извънреден труд. Вследствие на прецизния анализ на фактите по делото и приложимата правна уредба съдът е стигнал до верния правен извод, че след като не са извършени три нарушения на служебната дисциплина в продължение на една година, не е налице хипотезата на "системност" по смисъла на § 1, т. 22 от ДР на ЗМВР. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника по касация за присъждане на разноски като недоказано не следва да бъде уважено. По делото не са представени доказателства за сторени разноски в касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия