Решение № 12700 от 24.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7485/2016 г.

Решение № 12700 от 24.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7485/2016 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба, подадена от "К. К." АД, със седалище и адрес на управление гр. С., представлявано от П. Л., чрез пълномощник адв. Л. Дюлгерова, против решение № 3126/9.05.2016 г., постановено по адм. д. № 9785/2015 г. по описа на Административен съд - С.-град. И. се доводи за неправилност на обжалваното решение, поради което се иска да бъде отменено изцяло като бъде постановено ново, с което да бъде уважена исковата претенция. Направено е искане за присъждане на разноски за двете инстанция. Ответната страна - Агенция "Митници", чрез юрк. Петров, с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прави искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, съгласно тълкувателно решение № 1/2017 г. на ВАС. П. реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ се дължи обезщетение на платения адвокатски хонорар по дела с предмет отменено наказателно постановление. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по искова молба на "К. К." АД срещу Агенция "Митници" за присъждане на обезщетение за вреди, изразяващи се в направени разноски във връзка с оспорването на наказателно постановление № 106/9.09.2010 г., издадено от зам. началника на Митница - П., в размер на 4440 лева главница и мораторна лихва в размер на 1357,69 лева за периода 9.07.2012 г. - 9.07.2015 г. С обжалваното решение, състав на Административен съд - С.-град е отхвърлил иска с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и е осъдил ищеца да заплати юрисконсултско възнаграждение и полза на Агенция "Митници" в размер на 897,88 лева. Административният съд е приел, че предявеният иск е неоснователен поради отсъствието на елементите от фактическия състав, пораждащ отговорността на юридическото лице по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Посочил е, че разноските за заплащане на адвокатско възнаграждение не съставляват вреда по смисъла на чл. 4, вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и не са в пряка причинно-следствена връзка с отмененото наказателно постановление. След като тези разноски не се дължат в самото производство по обжалването на наказателните постановления, то безспорно е, че те не се дължат и на друго основание. Настоящата състав счита, че постановеното решението е правилно в частта, в която искът е отхвърлен, но по различни от изложените в него мотиви. В частта на присъденото юрисконсултско възнаграждение, решението е постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение 1 АПК. От фактическа страна по делото е установено, че с Наказателно постановление № 106/9.09.2010 г., издадено от заместник-началника на Митница - П. на "К. Е." ООД е наложена имуществена санкция в размер на 978,70 лева на основание чл. 234, ал. 2, т. 1 от Закона за митниците, представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания на стоката, предмет на нарушение и е постановено отнемане в полза на държавата на стоките, предмет на нарушението, като поради липсата им е присъдена левовата им равностойност в размер на 33 964,95 лева на основание чл. 234, ал. 4 от ЗМ. С решение № 9 от 19.01.2012 г. по НАХД № 756/2010 г. на РС - Карлово, потвърдено с решение № 1127 от 16.05.2012 г. на Административен съд - П. по КНАХД № 620/2012 г., НП е отменено изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск, предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. В конкретната хипотеза се претендират имуществени вреди, като резултат от отменен незаконосъобразен акт - наказателно постановление № 106/9.09.2010 г., издадено от заместник-началника на Митница - П., изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар в размер на 4440 лева, както и лихва в размер на 1357,69 лева за периода 9.07.2012 г. - 9.07.2015 г. В Т. Р. № 1 от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд се приема, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В случая е безспорно установено, че е налице отменен с влязло в сила съдебно решение акт - наказателно постановление. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност, с което е изпълнена първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По делото е представен договор за правни услуги от 10.01.2011 г., сключен между клиента "К. Е." ООД и адвокатско дружество "Дюлгерова и Пенкова", гр. С. за процесуална защита във връзка с обжалването на посоченото наказателно постановление, с посочено възнаграждение в размер на 2500 лева за защита пред първата инстанция и 1200 лева за процесуално представителство пред втората инстанция, с приложени фактури и извлечение по сметка. Като доказателство по спора, в настоящото съдебно производство е представен договор за цесия от 25.05.2015 г., сключен между "К. Е." ООД, в качеството му на цедент и "Н. И. К. Лимитид" /чрез пълномощника си адвокат Любимка В. Дюлгерова/, в качеството му на цесионер. С този договор страните по него установяват обстоятелството, че цедентът "К. Е." ООД има задължение към цесионера "Н. И. К. Лимитид" в размер на 116 551,63 лева, възникнало по силата на договор, посочен в договора за цесия, както и обстоятелството, че срещу цедента са били издадени наказателни постановления от органи на митническата администрация, сред които и Наказателно постановление № 106/9.09.2010 г., издадено от заместник-началника на Митница - П. Видно от представения договор за цесия от 25.05.2015 г., цедентът "К. Е." ООД има право да претендира разноските, направени от него в производството по обжалване на наказателните постановления, които разноски общо по отношение на всички наказателни постановления са определени в размер на 39 960,12 лева. По силата на този договор за цесия, цедентът прехвърля на цесионера вземанията си за разноски, направени при съдебното обжалване на наказателните постановления, които вземания са дължими от Агенция "Митници". По делото е представен и договор за цесия от 15.06.2015 г., сключен между "Н. И. К. Лимитид", в качеството му на цедент и "К. К." АД, в качеството му на цесионер. С този договор страните по него установяват обстоятелството, че по силата на договор за цесия от 25.05.2015 г., цедентът "Н. И. К. Лимитид" е придобил вземания за разноски за съдебно обжалване на "К. Е." ООД в размер общо на 39 960,12 лв. към митнически органи, издали наказателни постановления, включително и Наказателно постановление № 106/9.09.2010 г., издадено от заместник-началника на Митница - П., които наказателни постановления са били отменени като незаконосъобразни. По силата на този договор за цесия от 15.06.2015 г., цедентът "Н. И. К. Лимитид" прехвърля на цесионера "К. К." АД вземанията за разноски, направени от "К. Е." ООД при съдебното обжалване на наказателните постановления, които вземания са дължими от Агенция "Митници". Настоящата инстанция счита, че в процесния случай не се установява касационният жалбоподател да е претърпял вреда в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление, тъй като липсва идентичност на дружеството, което е било страна и е заплатило адвокатското възнаграждение в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление - "К. Е." ООД и дружеството, което е ищец в настоящото производство - "К. К." АД. О. Н. постановление № 106/9.09.2010 г. на заместник-началника на Митница - П., е издадено по отношение на "К. Е." ООД, ЕИК *********. Видно от доказателствата по делото, платец на адвокатското възнаграждение във връзка със съдебното обжалване на горепосоченото наказателно постановление, както и жалбоподател в това производство, е "К. Е." ООД. Това дружество обаче не е ищец в исковото производство. Ищец е друго дружество - "К. К." АД, ЕИК *********, чието вземане произтича от договор за цесия. Поради гражданскоправния характер на договора, това вземане следва да се претендира по общия ред. Спрямо ищеца "К. К." АД няма издаден незаконосъобразен акт, то съответно за него няма и реално настъпили имуществени вреди от този акт. Няма и пряка и непосредствена причинна връзка между соченото за отменено НП и претендирания вредоносен резултат. По изложените съображения, обжалваното решение е правилно като краен резултат в частта, с която е отхвърлен предявеният иск. Тази част от обжалваното решение, с която е присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на Агенция "Митници" в размер на 617,88 лева, е неправилна и следва да бъде отменена. Съгласно нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и с оглед на фактическата и правна сложност, размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение е висок, и следва да се определи на 200 лева. Въз основа на горното, решението на АССГ в частта за сумата над 480 лева (200 лева юрисконсултско възнаграждение и 280 лева заплатен депозит за вещо лице) до пълния присъден размер от 897,88 лева, следва да бъде отменено. В останалата част, с която са присъдени разноски за сумата до 480 лева, решението следва да бъде потвърдено. От страна на процесуалния представител на Агенция "Митници" е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото е направено с представянето на писмената защита след провеждането на съдебното заседание по настоящото дело, въпреки че процесуалният представител е присъствал в съдебно заседание. Съгласно чл. 80 ГПК, искането за разноски следва да бъде направено най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Поради изложеното, искането на ответната страна в настоящото производство за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,