Решение № 4661 от 08.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12566/2008 г.

Решение № 4661 от 08.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12566/2008 г., I о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 237, ал. 1 вр. чл. 239, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на "Издателски комплекс Пари" АД - в ликвидация, подадена чрез адв. Георги Костолов, за отмяна на влязло в сила решение № 420 от 17.12.2007 г. по адм. дело № 59 от 2007 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ДРА № 675 от 26.11.2004 г. на ТДД - В. Търново, потвърден с решение № 61 от 07.02.2005 г. на РДД - В. Търново. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново, при ЦУ на НАП, не изразява становище. По делото на 26.09.2008 г. е постъпило писмено възражение от процесуалния представител юрк. Константин Калчев, в което са изложени доводи за оставяне на искането за отмяна без уважение. Върховният административен съд - I-А отделение, намира, че искането за отмяна като подадено в срок и от надлежна страна е процесуално допустимо. Разгледано по същество, е неоснователно по следните съображения: С решение № 420 от 17.12.2007 г. по адм. дело № 59 от 2007 г., чиято отмяна се иска по реда на чл. 239, т. 5 АПК, Великотърновският окръжен съд е отхвърлил жалбата на дружеството против ДРА № 675 от 26.11.2004 г. на ТДД - Велико Търново, потвърден с решение № 61 от 07.02.2005 г. на РДД - В. Търново. Същото е постановено след решение на Върховния административен съд - I отделение, № 558 от 17.01.2007 г. по адм. дело № 4287 от 2006 г., с което е било отменено решение № 657 от 02.12.2005 г. по адм. дело № 159 от 2005 г. на Великотърновския окръжен съд, а делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Следва да се посочи, че при новото разглеждане на делото пред ВТОС призовката за първото с. з. е изпратена на "Издателски комплекс Пари" АД - в ликвидация, чрез адв. Иван Няголов, който обаче е заявил, че не е упълномощен по адм. дело № 59 от 2007 г. пред ВТОС. ВТОС служебно е изискал удостоверение за актуално състояние на дружеството и призовката е изпратена на посочения в него адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. "Оборище" 12А, ет. 7, ап. 26. В с. з. на 14.05.2007 г. ВТОС е приел, че след като на посочения по-горе адрес не е открит представител на жалбоподателя, то той следва да се счита за редовно призован на основание чл. 51, ал. 4 от ГПК (отм.). Отново по реда на чл. 51, ал. 4 от ГПК (отм.) е връчено и обявлението за изготвеното решение, след като същото преди това е било изпратено на ликвидатора - Васил Георгиев Киров, който не е бил открит на адреса, посочен в удостоверението за актуално състояние. Съгласно чл. 237, ал. 1 АПК на отмяна подлежат влезлите в сила съдебни решения и влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Съгласно чл. 239, ал. 1, т. 5 от АПК във вр. с чл. 238, ал. 1 АПК право да иска отмяна на влязъл в сила съдебен акт има страната по делото, за която този акт е неблагоприятен, в случаите, когато вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В конкретния случай следва да бъде посочено, че съдебното производство по адм. дело № 159 от 2005 г. на ВТОС по обжалване на ДРА № 675 от 26.11.2004 г. на ТДД - В. Търново, е било образувано на 08.03.2005 г., т. е. преди влизането в сила на ДОПК, поради което за него е приложима разпоредбата на § 5, ал. 4 ПЗР ДОПК , а именно, че незавършилите към датата на влизането на ДОПК в сила съдебни производства по отменения ДПК се довършват по досегашния ред, като страна в производството е съответният орган на НАП. Съгласно чл. 47, ал. 3 от ДПК (отм.) връчването на съобщения на данъчните субекти се извършва на данъчния им адрес. В тази връзка и нормата на чл. 122, т. 1 от ДПК (отм.) предвижда, че жалбата до съда трябва да съдържа данъчен адрес. Определението за данъчен адрес е дадено в чл. 32 от с. к. Юридическото лице се счита за редовно уведомено, когато призовката или съобщението са изпратени до декларирания му адрес - данъчния адрес в случаите по ДПК (отм.). Аргумент за това е разпоредбата на чл. 126, ал. 4 от ДПК, която предвижда, че когато адресът на подателя не е посочен и не може да бъде установен от данните по приложената към жалбата данъчна преписка, уведомяването се прави чрез поставяне на обявление на определеното за това място в съда в продължение на 7 дни. Настоящият състав констатира, че в случая обявлението за изготвеното решение на ВТОС по адм. дело № 59 от 2007 г. е било изпратено, както бе посочено по-горе, на ликвидатора Васил Георгиев Киров, който не е намерен на постоянния му адрес. Следва да бъде отбелязано, че видно от приложеното по делото удостоверение за актуално състояние, дружеството "в ликвидация" се представлява от ликвидаторите Васил Георгиев Киров и Анета Крумова Михайлова само съвместно. По делото липсват данни за изпращане на обявлението за решението на ВТОС до втория ликвидатор, след като първият не е намерен на адреса. Съобщението за изготвеното решение не е било изпратено и на посочения в жалба вх. № 706 от 23.02.2005 г. данъчен адрес - гр. София, бул. "Цариградско шосе" № 47, вх. "А", ет. 5, а е изпратено по реда на ДОПК на адреса, посочен в удостоверението за актуално състояние: гр. Велико Търново, ул. "Оборище" 12А, ет. 7, ап. 26, поради което следва да се приеме, че ВТОС неправилно се е позовал на разпоредбата на чл. 51, ал. 4 от ГПК (отм.). При тези данни от правна страна настоящата инстанция намира, че съобщението за изготвеното решение на ВТОС не е редовно връчено и следователно срокът по чл. 211, ал. 1 от АПК за касационно обжалване не е изтекъл и в случая не са налице предпоставките на нормата на чл. 239, т. 5 АПК, което да налага отмяна на решението на ВТОС. Съобразно гореизложеното следва да бъде прието, че подадената молба за отмяна на решението на Великотърновския окръжен съд се явява преждевременно подадена и като такава следва да бъде оставена без уважение. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 във вр. с чл. 239, т. 5 от АПК, Върховният административен съд - I-А отделение,