Решение № 4538 от 31.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 639/2011 г.

Решение № 4538 от 31.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 639/2011 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на адв. Румен Русев, в качеството му на пълномощник на Александър Д. Димитров, против решение № 3492 от 4.11.2010 г., постановено по адм. дело № 2470/2010 от Административен съд София - град (АССГ). В жалбата се твърди нарушение на процесуалния закон и се иска отмяната на съдебния акт. Ответната страна Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА (КРДОПБГДСРСБНА) оспорва касационната жалба като неоснователна. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството е образувано по жалбата на Александър Димитров против Решение № 119 от 17.03.2010 г. на КРДОПБГДСРСБНА, издадено на основание чл. 31, ал. 1, т. 2 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА), с което е установена принадлежността му към органите по чл. 1 от Закона в качеството на агент в структурата на СГУ-IV РУ на МВР - ДС. Жалбоподателят е твърдял, че заключенията на Комисията са недостоверни. Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата с мотиви, че решението е издадено от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма, при спазване на административно-производствените правила и на материалния закон. От фактическа страна, въз основа на събраните в хода на производството доказателства, обсъдени в тяхното единство и във връзка с възраженията на страните, съдът е приел за безспорно установена принадлежността на жалбоподателя като "агент" към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Приел е още, че Комисията няма правомощието да признава или отрича, а само да обяви регистрирана принадлежност при условията на чл. 24 и чл. 25, ал. 1 от Закона. Наличието на собственоръчно написана и подписана с личен подпис декларация, както и десет броя сведения написани от Александър Димитров и подписани от него лично с псевдонима "Тарас" обосновават законосъобразността на обжалвания съдебен акт. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както твърди касаторът. Фактите от значение за решаване на спора са установени при спазване на чл. 170, ал. 1 от АПК относно тежестта на доказване в съдебното производство. Административният орган, чийто акт се обжалва, има задължение да установи съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В случая органът е доказал възникването на материално-правните предпоставки, визирани в специалния закон, за което свидетелстват данните в документите от административната преписка. Според разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от АПК, доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда, който е обосновал с тях решението си. Както правилно е приел решаващият съд, принадлежността към органите по чл. 1 от Закона се установява въз основа на документи, съдържащи се в информационните фондове - с нормата на чл. 25, ал. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБН. Установяването на дейност като секретен сътрудник, според чл. 25, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБН, е допустимо да се доказва и с други документи, посочени примерно в закона. Такива са приложени и изследвани по делото с графологическа експертиза, чието заключение съдът е кредитирал изцяло, поради което изводът на съда, че административният акт е издаден при наличието на материално-правното основание и въз основа на предвидените от закона документи, се явява обоснован и законосъобразен. В производството пред Комисията не се събират доказателства за извършването на фактическа дейност изразяваща се в съзнателно доставяне на информация като секретен сътрудник. Законовата презумпция е, че при наличието на съответните документи или данни в справочни масиви, протоколи за унищожаване или други информационни носители, законът предполага наличието на принадлежност към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБН, като лицето се счита за извършвало дейност като щатен, нещатен или секретен сътрудник и се обявява принадлежността към посочените в закона органи. Правилно съдът е посочил, че административното производство по установяване и обявяване на определена категория лица за принадлежали към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА приключва с решението на комисията, което установява и удостоверява наличието на конкретен юридически факт - принадлежало ли е лицето, заемащо публична длъжност към съответните държавни служби, посочени в закона, или не. Дейността като агент, за какъвто е обявен жалбоподателя, е форма на дейност като секретен сътрудник по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 4 от ДР на закона и попада в кръга на дейностите, извършвани от лицата, оказвали негласна помощ на визираните в ЗДРДОПБГДСРСБНА органи, като обстоятелството по чл. 24 от ЗДРДОПБГДСРСБНА се установява въз основа на изброените в нормата на чл. 25, ал. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА документи. Посочените в решението на комисията документи, обсъдени от съда, са от кръга на посочените в чл. 25, ал. 1, т. 3 на закона писмени доказателства, същите носят информация и отговарят на определението съгласно § 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба на ЗДРДОПБГДСРСБНА за "документ". Правилно съдът е развил мотиви, че в случая правомощията на комисията са в условията на обвързана компетентност. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,