Решение № 15556 от 18.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11759/2014 г.

Решение № 15556 от 18.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11759/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марина Михайлова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Николай Стоянов Димитров от град София против решение № 7297/29.05.2014 г., постановено по адм. дело № 2893/2014 г. по описа на Върховния административен съд /ВАС/, пето отделение. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на първоинстанционното решение, като необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответникът - министърът на икономиката и енергетиката, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение тричленен състав на ВАС е отхвърлил жалбата на Николай Стоянов Димитров срещу заповед № ЧР-П-08/6.02.2014 г. на министъра на икономиката и енергетиката, с която служебното му правоотношение е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради съкращаване на длъжността. Съдът е приел, че същата е издадена от компетентен орган, в предписаната форма, в съответствие с административнопроизводствените правила, материалния закон и целта на закона, които водят до законосъобразност на административния акт и обосновават отхвърляне на жалбата. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. За да се приеме, че условията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, посочен като правно основание за издаване на акта, са изпълнени следва да се установи, че длъжността заемана от жалбоподателя е премахната като нормативно установена позиция и система от функции (чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията) или е намален броят на служителите, които са ангажирани с нейното изпълнение. В случая е установено, че жалбоподателят е заемал длъжността "старши експерт" с IV младши ранг, в отдел "Подбор на проекти и договаряне" в Главна дирекция "Европейски фондове и конкурентоспособност" /ГД "ЕФК"/ на Министерството на икономиката и енергетиката /МИЕ/. С обжалваната заповед министърът е прекратил служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - поради съкращаване на длъжността. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено ПМС № 286/14.12.2013 г. за изменение и допълнение на Устройствения правилник на министерството и утвърдено длъжностно разписание, в сила от 10.02.2014 г. Съгласно разпоредбите на цитираното ПМС, е намалена числеността на ГД "ЕФК" от 238 бр. на 228 бр. като няма промяна в бройките, предвидени за сътрудници по управление на европейските проекти и програми и за служители в териториалните звена. С доклад от 23.01.2014 г. главният секретар на министерството е предложил промени в ДР, като за ГД "ЕФК" е посочено, че щатните бройки се намаляват с 10 бр. Предложени за съкращаване са общо 13 бр. служители, от които 3 бр. от отдела на жалбоподателя, от тях - 2 на длъжност "старши експерт" и 1 - "главен експерт". С приложеното по делото ДР, в сила от 1.01.2014 г., се установява, че отдел "Подбор на проекти и договаряне" е бил с 33 щатни бройки, от които 7 бр. за длъжността "старши експерт". С новото длъжностно разписание, в сила от 10.02.2014 г. числеността на отдела е намалена на 30 бр., като бройките на длъжност "старши експерт" са намалени на 5 бр. При така обсъдените доказателства, следва да бъдат споделени правните изводи на тричленния състав за законосъобразност на оспорената пред него заповед. В кръга на притежаваната компетентност на административния орган е правото му да извършва промени и реорганизации в управляваната от него администрация с оглед оптимизиране на дейността й, при съобразяване с приетата структура и нормативноопределената численост на служителите. Въз основа на Устройствения правилник на МИЕ и съобразно предоставените му правомощия с разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от ЗДСл, органът по назначаването разполага с възможността да внесе промяна в структурата на отделните звена и съответно във вида и броя на длъжностите, заемани от държавни служители, при която да бъдат съкратени едни и открити други длъжности. При осъществяване на промени в структурата и в организацията на работа в администрацията, административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, която не подлежи на съдебен контрол. Обективирането на това волеизявление в случая е изразено в утвърденото длъжностно разписание, в сила от 10.02.2014 г., въз основа на което е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя. Релевантното обстоятелство е наличието или липсата на конкретна длъжност като единство от нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Когато органът по назначаването твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, трябва да докаже, че тази длъжност вече не фигурира и като наименование /нормативно определена позиция/ в длъжностното разписание на съответната администрация, и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. И двете изисквания следва да бъдат установени кумулативно. По отношение на заеманата от жалбоподателя длъжност се установява наличието и на двете кумулативни предпоставки. С приемането на новото длъжностно разписание в сила от 10.02.2014 г. е извършена структурна промяна в Главна дирекция "Европейски фондове и конкурентоспособност", като отдел "Подбор на проекти и договаряне" числеността е намалена от 33 щатни бройки на 30, като бройките на длъжност "старши експерт" са намалени на 5 бр. Поради това е налице и второто изискване за реално съкращаване на длъжността, а именно, тя не фигурира като система от функции, задължения и изисквания. Дори да се приеме, че функциите на длъжността са запазени, то изводът за реално съкращение остава непроменен, тъй като е налице има общо намаляване на щатните бройки в дирекцията от 35 на 32, както и премахването на длъжността на жалбоподателя като нормативно определена позиция в новото длъжностно разписание. В този случай фактът, че длъжността продължава да съществува като система от функции, задължения и изисквания, не води до извода, че конкретната длъжност не е съкратена. Намаляването на броя на служителите, изпълняващи една и съща длъжност дава право на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение с избран от него служител, като в случая е налице хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Това е въпрос по целесъобразност, възложен за решаване на ръководителя на звеното и при условията на неговата оперативна самостоятелност, свързан с преценката за възможно най-правилното разпределяне на задълженията. Ако в даден момент изпълнението на една задача изисква възлагането й на определен брой служители, ще има "съкращаване на длъжността" и тогава, когато същата задача започне да се изпълнява от намален брой служители, или от други длъжности по длъжностното разписание. Не може да се приеме за незаконосъобразност на заповедта липсата на подбор между служителите, тъй като Законът за държавния служител не въвежда такова изискване към органа по назначаването. В случая липсва законово задължение за подбор между служителите, които изпълняват длъжността, чиито бройки са намалени, както и на въведени в закона или утвърдени от органа правила и критерии в тази насока. Налице е реално намаляване на щата за посочената длъжност в рамките на структурата на дирекцията, като посоченото правно основание е такова, при което органът не е длъжен да посочи защо се съкращава длъжността, заемана от конкретния държавен служител. Не подлежи на съдебен контрол въпросът дали действително е целесъобразно съкращението. То е налице и е извършено по законоустановения ред, от компетентния орган, при наличие на законово основание. В конкретният случай съобразно установената по делото фактическа обстановка действително е налице формалното правно основание по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител за прекратяване на служебното правоотношение с Николай Стоянов Димитров поради "съкращаване на длъжността". След като по несъмнен начин по делото е установено, че спрямо жалбоподателя е осъществен фактическият състав на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, то оспорената заповед е законосъобразна и съответна и на целта на закона. Обжалваното решение е обосновано. Изводите на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед се подкрепят от всички събрани по делото доказателства. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест между страните, обсъдил е доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, проверил е законосъобразността на заповедта на всички основания по чл. 146 от АПК и е изпълнил задължението си по чл. 168, ал. 1 от АПК. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответника не са поискани пред настоящата инстнация, поради което такива не се присъждат в негова полза. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав