Решение № 9234 от 19.8.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4326/2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенция по вписванията чрез процесуалния представител юрисконсулт И. Тодорова срещу решение 699 от 09.02.2021 г. по адм.дело 14291 по описа за 2019 г. на Административен съд - София град. С него по жалба на Д. Димитров е отменено негово писмо с изх. 94-00-658 от 31.10.2019 г., с което е оставено без уважение искане/заявление с вх. 94-00-658 от 23.10.2019 г. на това лице за заличаване на личните му данни по партидата на "Кълект Сървисис груп" ООД в Търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ), в раздел "Актуален учредителен акт" и е върнал делото като преписка за ново произнасяне. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на решение по съществото на спора с отхвърляне на оспорването. Претендира присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - Д. Димитров оспорва същата като неоснователна чрез депозирано становище по реда на чл.213а от АПК и молба от 13.05.2021 г. от процесуалния представител адв.Т. Димитрова. Претендира присъждане на съдебни разноски и представя списък по чл.80 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл.218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна макар и по различни съображения от тези в нея. Административният съд - София град (АССГ) е бил сезиран с жалба срещу отказ, обективиран в писмо изх. 94-00-658 от 31.10.2019 г. на изп.директор на Агенцията по вписванията, с което е оставено без уважение искане/заявление с вх. 94-00-658 от 23.10.2019 г. на Д. Димитров за заличаване на личните му данни по партидата на "Кълект Сървисис груп" ООД в ТРРЮЛНЦ, в раздел "Актуален учредителен акт". В мотивите на акта си е посочел, че заявителят е съдружник в "Кълект Сървисис груп" ООД и по партидата на дружеството е публикуван дружественият договор с незаличени лични данни на съдружниците (имена, ЕГН, номер на лична карта, датата на издаването й, датата на валидността й и постоянен адрес). С посоченото заявления е сезирана Агенция по вписването, в качеството й на "администратор" на лични данни да се изтрият/заличат личните му данни, поради опасност от злоупотреба на трети лица. Посочено е в него, че ако се приеме, че е предоставил личните си данни на основание чл.13, ал.9 от Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ), то оттегля съгласието си личните данни да бъдат обработване чрез публикуване/обявяването им в дружествения договор по партидата на търговското дружество, понеже те стават публично достояние на неограничен кръг от хора. В административния акт, издаден от изп.директор на Агенцията по вписване, индивидуализиран от съда като обективирана негова воля в писмо изх. 94-00-658 от 31.10.2019 г., са изложени факти относно подадено от Д. Димитров заявление с вх. рег. 20170210145136 от 10.02.2017 г. в ТРРЮЛНЦ. По партидата на "Кълект Сървисис груп" ООД е обявен дружествен договор от 03.02.2017 г., съдържащ лични данни на съдружниците. Понеже към заявлението не е приложен препис от дружествения договор със заличени данни, съгласно изискванията на чл.13, ал.6, изр.трето от ЗТРРЮЛНЦ и чл.20, т.2, б."б" от Наредба 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и регистъра за юридическите лица с нестопанска цел, по електронното дело на търговеца е обявен представеният при подаване на заявлението, съдържащ лични данни на съдружниците. Прието е на основание чл.13, ал.9 от ЗТРРЮЛНЦ, че е дадено съгласие от лицата за това. Органът е уточнил, че само в случай, че към заявлението е представен препис на подлежащия на обявяване акт със заличени данни от лицата се обявява преписът, а не екземплярът, съдържащ посочените лични данни. Указана е на заявителят възможност да се заяви последващо обявяване на препис от дружествения договор със заявление по образец, съгласно приложение Г1 от посочената наредба, като регистърно задължен е управителят на дружеството и за разглеждане на това заявление се заплаща държавна такса, съгласно Тарифата на държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията. От правна страна е приел, че производството пред него е такова по реда на чл.39 и сл. от Закон за защита на личните данни (ЗЗЛД), като оспореният акт е издаден от компетентен орган, съгласно чл.6, ал.2 от Устройствения правилник на Агенция по вписванията, като са спазени изискванията на АПК за форма, респ. съдържа фактически и правни основания за постановяването му. При това не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, но актът е материално незаконосъобразен, за което е изложил конкретни правни съображения. Според него е налице незаконосъобразно обработване на личните данни на Д. Димитров от Агенцията по вписванията по смисъла на чл.17, § 1, б."г" от Регламент (ЕС) 2016/679 на ЕП и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни. При упражняване на дейността си по чл.3, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ тя действа в качеството на администратор на лични данни и ги обработва в това си качество. Същевременно е приел, че заявителят упражнява правото си на изтриване на лични данни, уредено в чл.17 от посочения Регламент. По съществото на спора административният орган е нарушил нормата на чл.2, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ, според която обявяването на обстоятелствата и актовете по ал.1 следва да се извършва без информацията, представляваща лични данни по смисъла на чл.4, т.1 от Регламента. Приел е, че такова нарушение на посочената законова разпоредба би било налице дори при хипотезата да има декларирано съгласие на лицето. Според него административният орган е постановил акт в нарушение на закона, като е приел, че заявеното право на изтриване/заличаване на личните му данни може да бъде реализирано по реда на регистърното производство по ЗТРРЮЛНЦ, т.е. при произнасянето си е допуснал необосновано сместване на регистърното производство по този закон и производствата по чл.15-чл.22 от Регламент (ЕС) 2016/679 за реализиране на конкретни права на субектите на данни, вкл. и това на изтриване/заличаване по смисъла на чл.17 от този регламент. Разпоредбата на чл.13, ал.9 от ЗТРРЮЛНЦ и въведената чрез нея презюмпция се противоречи на разпоредбите на чл.4, т.11 и чл.6, т.1, б"а" от Регламент (ЕС) 2016/679, понеже съгласието не може да бъде презюмирано. Като обобщаващ извод е посочил, че администраторът на данни, какъвто е Агенцията по вписванията не е изпълнил задължението си да изтрие/заличи личните данни на заявителя, поради което е постановил незаконосъобразен отказ. Реализиран е съставът и на чл.39, ал.2 от ЗЗЛД, поради което е приел, че в резултат на него субектът на данни е претърпял неимуществени вреди, поради което му е присъдил обезщетение за същите. Според него искът се явява допустим и доказан по размер, и основание съгласно събраните по делото гласни доказателства, а именно разпит на свидетеля Т. Цонев. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е недопустимо, понеже е постановено в недопустимо съдебно производство, а именно по реда на чл.145 и сл. от АПК и е във връзка с оспорване на акт, който няма характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК. Касационният съдебен състав следи служебно за този порок на съдебните актове, като за точност следва да се посочи, че в касационната жалба са въведени съображения относно характеристиката на оспорения акт, а именно този под изх. 94-00-658 от 31.10.2019 г. на изп.директор на Агенцията по вписванията. Този извод съдът формира въз основа на анализ на разпоредби от ЗТРРЮЛНЦ и конкретно на чл.1 от него, според която законът урежда отношенията по регистрацията, воденето, съхраняването и достъпа до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, и на чл.3, ал.1 от него, според който търговският регистър и регистърът на юридическите лица с нестопанска цел се водят от Агенцията по вписванията към министъра на правосъдието при спазване на законово регламентираните принципи за това в разпоредбата на чл.2а, включително този за публичност. Дейността на Агенцията с предметен обхват по цитирания чл.1 от закона е обусловена от определеното в чл.6, ал.1 от същия закон, че всеки търговец и всяко юридическо лице с нестопанска цел са длъжни да поискат да бъдат вписани в търговския регистър, съответно в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, като заявят подлежащите на вписване обстоятелства и представят подлежащите на обявяване актове, включително и придружаващи документи към съответните заявления. След неговото изпълнение за Агенцията по вписванията възниква основание за обработване на данните на физическите лица, чиито кръг е изчерпателно определен, а именно търговеца/юридическото лице с нестопанска цел, прокурист, друго лице в предвидените от закона случаи или адвокат с изрично пълномощно. Доколкото за развиващото се производство във връзка с воденето на търговския регистър основен принцип е този на диспозитивното начало, т.е. по инициатива на законово определен кръг лица, то Агенцията по вписванията има правомощия при обработване на заявленията в търговския регистър и в този за юридическите лица с нестопанска цел само в рамките на закона (ЗТРРЮЛНЦ). При това следва да се приеме, че безспорно осъщестяването на действия по предоставяне на лични данни на субект на данни или на трети лица от страна на заявителя по чл.15 от ЗТРРЮЛНЦ на Агенцията по вписванията представлява "обработване" на лични данни по смисъла чл.4, т.2 от Регламент (ЕС) 2016/679, поради което и "администратор" на лични данни по смисъла на чл.4, т.7 от него се явява търговецът/юридическото лице с нестопанска цел. Последният следва да се съобразява при това обработване с принципите уредени в чл.5 от Регламента, и при спазване на изискванията за законосъобразност според чл.6 от същия. Агенцията по вписванията се явява "получател" на тези данни по смисъла на чл.4, т.9 от Регламента само в общия случай (за посочените по-горе категории лица), но не и за личните данни на субектите, които не се явяват представляващи търговеца/юридическото лице. И това е така, понеже Агенцията по вписванията няма възможност или задължение да определя целите и средствата за обработване на предоставените данни, както и техния обем. Правата на субектите на данни, уредени в чл.15-чл.22 от Регламента се упражняват пред администратора на лични данни, включително и това по чл.17, ал.1 от същия, а именно правото на изтриване (правото "да бъдеш забравен"). Агенцията по вписванията няма това качество и след като се явява получател на данни, който има само функцията да реализира публичността им, и няма право на преценка относно вида и обема им, то тя не може да се произнесе по процесното заявление. Развиващото се регистърно производство пред нея е специално производство, като то се осъществява при строго регламентиран ред, въз основа на който се извършва искано вписване, обявяване и заличаване, като е уреден и конкретен ред за поправка на грешки и непълноти при обявяване на актове, съгласно чл.27 от ЗТРРЮЛНЦ. Освен това то се реализира от длъжностни лица по регистрацията, като само техните действия подлежат на съдебен контрол. (Това са съображенията и на касационния жалбоподател, както и тези в Становище на Комисията за защита на личните данни, рег. ПНПМД-01-116 (20)/2021 от 01.02.2021 г., стр.17 от настоящото съдебно досие). Настоящият съдебен състав намира, след излагане на тези аргументи, че развилото се пред Агенцията за вписване производство не е административно, което да е приключило с издаване на индивидуален акт и да е такова, което да се е развило по реда на чл.39 от Закон за защита на личните данни (ЗЗЛД). Издаденият акт не съдържа отказ за произнасяне по заявление за заличаване на данни, а по съществото си представлява указание относно приложим ред във връзка с него и това е този по реда на ЗТРРЮЛНЦ. В него е даден отговор как се процедира в случаите, когато заявителят не е изпълнил задължението си по чл.13, ал.6, изр. последно от ЗТРРЮЛНЦ, а именно заявителят да представя и заверени преписи от актовете, подлежащи на обявяване в търговския регистър, в които личните данни, освен тези, които се изискват по закон, да са заличени, с оглед законовата презумпция на чл.13, ал.9 от същия закон. С този акт не се ограничават права и не създава задължения за адресата му, т.е. не рефлектира в неговата правна сфера (виж определение 2348 от 13.02.2020 г. по адм.дело 1370 по описа за 2020 г. на ВАС, пето отделение, настоящия съдебен състав). С оглед на така приетото относно приложимостта на Регламент (ЕС) 2016/679 на ЕП и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни във връзка с осъществяване на правнорегламентираната дейност и функции на Агенцията по вписванията, уредени в ЗТРРЮЛНЦ не може да се обоснове извод за реализиране на състава на чл.39, ал.1 и ал.2 от ЗЗЛД, за да се приеме, че производството пред АССГ е допустимо. Постановеното съдебно решение следва да се обезсили и производството по делото се прекрати. При този изход от спора на касационния жалбоподател следва да се присъдят съдебни разноски, представляващи такива за юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 200.00 лв., за двете съдебни инстанции, на основание чл.78, ал.1, ал.3 и ал.8 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Съобразно изложеното и на основание чл.221, ал.3 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение