Решение № 4371 от 28.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8207/2010 г.

Решение № 4371 от 28.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8207/2010 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Митница Свищов, представлявана от пълномощника юрисконсулт С. Янкова, против решение № 168/4.05.2010 г., постановено по адм. дело № 51/2010 г. по описа на Административен съд гр. Велико Търново, с което е отменено решение № 347-0045/16.12.2009 г. на началника на Митница Свищов. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че съдът неправилно е приел, че следва да се признават фири в размер на 38740 кг сурова тръстикова захар при внос със специфично предназначение. В случая не е приложима разпоредбата на чл. 300, § 2 от Регламент № 2454/93, съгласно която отпадъците и остатъците, получени в резултат на обработката или преработката на стоки и загубите, дължащи се на естествена фира, се считат за стоки, които са използвани по определеното специфично предназначение. В разрешителното за внос на процесната стока не е отразено признаване на фири, недопустимо е изменение на ЕАД след подаването му. По подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания касаторът моли решението да бъде отменено и спорът решен по същество, като бъде отхвърлена жалбата против митническото решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Захар" ЕАД - гр. Стара Загора, представлявано от изпълнителния директор Христо Кирилов Христов и члена на съвета на директорите Милена Димитрова Димитрова, чрез пълномощника юрисконсулт Страшилов, оспорва жалбата. В писмени бележки се излагат подробни съображения за правилност на решението. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът правилно е отменил митническото решение, тъй като разпоредбата на чл. 300, § 2 от Регламент № 2454/93 има пряко приложение, поради което загубите от естествени фири следва да се считат за стоки, използвани по одобреното специфично предназначение. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. Велико Търново е отменено по жалба на "Захар" ЕАД, решение № 347-0045/16.12.2009 г. на началника на Митница Свищов, с което е определен тарифен код по КН 1701119000 за класиране по TARIC за количество 38740 кг сурова нерафинирана захар, представляващо липсваща стока по ЕАД № 08BG002005H0008175/7.03.2008 г. За да постанови това решение съдът е приел за безспорно от фактическа страна, че с разрешение за митнически икономически режим/специфично предназначение от 6.03.2008 г. РМД Русе е учредила посочения режим на "Захар" ЕАД за 4600540 кг сурова нерафинирана тръстикова захар, като с последващо решение от 31.07.08 г. срокът на разрешението е продължен до 30.11.2008 г. На 7.03.2008 г. по посочения ЕАД са внесени 4600540 кг сурова захар; внесената стока е експедирана към преработвателния завод в гр. Горна Оряховица, като действително полученото количество захар в завода, измерено по кантарни бележки, е 4561800 кг, или действително полученото количество е с 38740 кг по-малко от внесеното. С обжалваното пред съда решение тази разлика е приета за липсваща стока, за която не е осъществен режима "внос със специфично предназначение", тъй като за нея не е изпълнено условието по режима стоката да е достигнала преработка. Съдът е приел заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, според което дружеството има загуби при обработка, транспортиране и измерване на захарта в размер на 38740 кг. Съдът е посочил, че спорът по делото е свързан с това дали за установените естествени загуби, получени при съхранение, транспортиране и измерването на захарта преди преработка на стоката, но след учредяване на митническия режим "внос със специфично предназначение", е приложим съответния митнически режим, доколкото при неизпълнение на условието на режима стоката да е достигнала преработка, за същата би възникнало митническо задължение на основание новия тарифен номер за захарта. Според съда неправилно в случая е определен нов тарифен номер за стоката, въз основа на извода на митническия орган, че не е спазено условието по специфичния митнически режим, предоставящ намалени митни сборове, тъй като определеното специфично предназначение не било осъществено, след като липсващата стока не е достигнала предназначението си за преработка до рафинирана захар. Според първоинстанционния съд в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 300, § 2 от Регламент № 2454/93, според който отпадъците и остатъците, дължащи се на естествена фира, се считат за стоки, които са използвани по определеното специфично предназначение. Разпоредбата създава фикция, че естествените фири на стоки под процесния режим не представляват отклонение от същия. Затова съдът е приел за неоснователно възражението на митническите органи, че фирите от съхранението и транспорта на процесните стоки в случая са изключени по определение на основание вида на митническия режим, под която са поставени стоките. Прието е за неоснователно и възражението, че фирите не следвало да се признават, поради това че не са посочени в искането за разрешаване на режима. В тази връзка съдът е посочил, че утвърденият образец на искането не съдържа клетка, която да изисква или позволява посочването на фирите, а това е и обективно невъзможно, тъй като разрешението се издава преди внасянето на стоките на територията на страната. Посочил е също, че в чл. 300, § 2 от Регламента не е предвидено като условие за признаване на фирите тяхното посочване в искането за разрешението, поради което неправилно административният орган е поставил такова допълнително условие. Съдът е изложил също, че в чл. 826 от регламента е предвидено, че за целите на чл. 206 МКО, митническите власти по искане на заинтересованите лица, отбелязват липсващите количества, ако може да се докаже, че естествените загуби се дължат единствено на характера на стоката, а не на небрежност или подправяне от страна на лицето. Регламентът не поставя изисквания за начина, по който заинтересованото лице следва да уведоми митническата администрация за загубите, а липсва специален ред за това и в националното законодателство, поради което следва да се приеме, че е допустимо уведомяване по всякакъв начин. В случая е изпратено писмо изх. № 427/27.10.08 г. от жалбоподателя до митницата, в което ясно са заявени констатираните от дружеството фири, както при съхранение, така и при транспортиране на захарта, поради което дружеството е изпълнило задължението си да уведоми митническите органи за загубите. По подробни съображения в този смисъл съдът е направил извода, че за установите естествени фири от съхранението, транспортирането и измерването на стоките, съобразно правилото по чл. 300, § 2 от Регламент № 2454/93, следва да се приеме, че са стоки, които са използвани по определеното им специфично предназначение, следователно не са нарушени условията на митническия режим и няма основание за промяна на тарифния номер на липсващата стока, както и за определяне на допълнителни задължения на база извършеното претарифиране. Обжалваното решение е правилно. Съдът е постановил решението въз основа на подробно и последователно обсъждане на събраните доказателства и на доводите на страните, в резултат на което е достигнал до обосновани и правилни изводи от фактическа и правна страна, които се споделят от настоящия състав. По делото не съществува спор от фактическа страна, както е приел и първоинстанционният съд. Безспорно е установено, че "Захар" ЕАД е титуляр на разрешение за митнически икономически режим/специфично предназначение за сурова нерафинирана тръстикова захар; на 7.03.2008 г. дружеството е внесло по ЕАД № 08BG002005H0008175/07.03.2008 г. 4600540 кг сурова захар, която е експедирана от МП Пристанище Варна; при измерването на стоката е установено, че действително полученото количество захар в преработвателния завод е 4561800 кг, т. е. с 38740 кг по-малко от внесеното. Безспорно е също, че това липсващо количество се дължи на загуби при обработка, транспортиране и измерване на стоката, т. е. на естествени фири. Правилно първоинстанционният съд е определил основния спорен въпрос по делото, който се изразява в това дали за констатираните загуби от естествени фири на стоката следва да се приеме, че се считат за стоки, които са получили направление за предписаната крайна употреба, като се държи сметка за специфичното предназначение на стоката, съгласно учредения режим. При отговора на този въпрос съдът правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 300, § 2 от Регламент /ЕО/ № 2454/93 на Комисията от 2.07.1993 г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (МКО). Разпоредбата предвижда, че отпадъците и скрапът, получени в резултат на обработката или преработката на стоки и загубите, дължащи се на естествена фира, се считат за стоки, които са получили направление за предписаната крайна употреба. В тази разпоредба не е предвидено изключение от установеното правило в зависимост от вида на учредения режим за съответната стока. Твърдението на касатора, че земеделското законодателство не предвиждало ползването на фири и/или загуби настъпили в масата на продукта по време на товаро-разтоварни дейности, транспортиране и складиране, или в резултат на действието на естествени процеси, е декларативно и необосновано. Това възражение е поддържано и пред първата инстанция, но от страна на митническия орган не е посочена конкретната правна норма, която изключва приложението на правилото по чл. 300, § 2 от Регламент № 2454/93 в случаите, при които се касае до внос на стоки, които са внесени в рамките на разрешен режим "внос със специфично предназначение". Настоящият състав не установи съществуването на правна норма с подобно съдържание, поради което приема направеното възражение за неоснователно. Следва да бъдат сподели изложените от първоинстанционния съд съображения и направения извод за неоснователност на направеното от митническия орган възражение, поддържано и пред настоящата инстанция, че в издаденото на "Захар" ЕАД разрешение за митнически икономически режим - специално предназначение, не е посочено, че загубите от естествени фири се считат за стоки, използвани по одобреното специфично предназначение. Такова посочване не е необходимо, тъй като се касае до приложение на разпоредба от регламент (чл. 300, § 2 от Регламент № 2454/93), която има директен ефект и се прилага пряко от всички органи в държавите членки, с предимство пред всички национални норми, които й противоречат. Посочване на естествените фири в искането за учредяване на митническия режим е и практически невъзможно, поради поне две причини. На първо място - в утвърдения образец на искането, представляващ приложение № 32 към чл. 329, ал. 1 и чл. 334а ППЗМ) не е предвидена възможност за посочване (или заявяване) на фири. На второ място - искането за разрешаване на режима и издаването на разрешението се правят преди осъществяване на вноса, а естествените фири възникват и съответно размерът им се установява в процеса на обработка, транспортиране, съхранение и т. н. на стоките. Размерът на естествените фири е в определена зависимост от конкретни обстоятелства, поради което размерът на загубите от фири може да бъде конкретно определен едва след вноса и измерването на стоката при получаването по местоназначението й. В тази връзка правилно съдът е обсъдил разликата между естествените фири и рандемана, който може да бъде определен предварително, но в случая същественото е, че не се касае до рандеман, а до фири. Възражението в касационната жалба, че е недопустимо фирите да бъдат заявени след подаване на ЕАД, е неоснователно. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, в чл. 862 от Регламент № 2454/93 е предвидено, че когато за целите на чл. 206 МКО (предвиждащ случаи, при които не възниква митническо задължение за определена стока, включително когато загубата на стока се дължи на самото естество на стоката), митническите власти по искане на заинтересованите лица, отбелязват липсващите количества, ако може да се докаже, че установените загуби се дължат единствено на характера на стоките. В случая е налице уведомяване на митническите органи с цитираното от съда писмо от "Захар" ЕАД, поради което следва да се приеме, че дружеството е изпълнило задължението си. По изложените съображения, с обжалваното решение правилно е прието, че при приложение на чл. 300, § 2 от Регламент № 2454/93 установените загуби на внесената нерафинирана захар, дължащи се естеството на стоката, се считат за стоки, които са използвани по определеното специфично предназначение. Поради това не е допуснато нарушение на митническия режим и няма основание за промяна на тарифното класиране на стоката, съответно - за възникване на митническо задължение. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и направеното искане, на ответника по касационната жалба следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 228, вр. чл. 143 и 144 АПК, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК. предметът на правния спор и на основание чл. 8, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответното дружество има право на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., дължимо от Митница Свищов. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,