Решение № 11113 от 29.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5703/2010 г.

Решение № 11113 от 29.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5703/2010 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Пепа Христова Недкова - Урумова от гр. София срещу решение от 19.02.2010 г. по адм. д. № 5544/2009 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена подадената от нея жалба срещу заповед № з-10665/30.06.2009 г., издадена от заместник директора на Столична дирекция на вътрешните работи за налагане на принудителна административна мярка по чл. 76, т. 3 от ЗБЛД (отм.). Жалбоподателката се позовава на изменението на ЗБЛД /ДВ, бр. 82 от 2009 г./, влязло в сила преди приключване на устните състезания по делото, което е следвало да се вземе предвид от съда при постановяване на решението, както и на наличие на влязло в сила решение по адм. д. № 3511/2007 г. на Административен съд София - град, с което е отменена издадената й заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл. 76, т. 3 от ЗБДС за същото задължение. Ответникът по жалбата не е взел становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211 АПК, ал. 1 АПК, с пощенско клеймо от 10.03.2010 г. при връчено съобщение за решението на 24.02.2010 г. Разгледана по същество е основателна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че оспорената заповед е съобразена с разпоредбата на чл. 76, т. 3 (отм.) от ЗБЛД, действаща към момента на издаването й и че са налице кумулативните предпоставки за налагането на принудителната административна мярка: парични задължения в големи размери към български физически или юридически лица или чуждестранни такива, установени по съдебен ред и липса на лично имущество, покриващо задължението или представено надлежно обезпечение. Правилни са изводите на съда, че последвалата промяна на ЗБЛД /ДВ, бр. 82 от 2009 г./, в сила от 16.10.2009 г., с която е отменена посочената разпоредба на закона и е създадена нова точка 6 на чл. 75 от ЗБЛД, не може да обоснове отмяна на оспорената заповед, тъй като законосъобразността й се преценява към момента на издаването й, съгласно чл. 142, ал. 1 АПК и предоставената от закона възможност за налагане на принудителната административна мярка на посоченото основание е предмет на преценка по целесъобразност на компетентния административен орган, а съдът извършва контрол за законосъобразност за наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че влязлото в сила съдебно решение по адм. д. № 3511/2007 г. на Административен съд София - град, с което е отменена издадена заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл. 76, т. 3 от ЗБДС за същото задължение е пречка за издаване на оспорената пред съда заповед № з-10665/30.06.2009 г. Видно от представеното с касационната жалба съдебно решение, преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съгласно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона, като в мотивите е посочено, че следва да се установи дали към момента на постановяване на административния акт наложените обезпечения покриват изцяло задължението по изпълнителното дело. В изпълнение на съдебното решение е издадена новата заповед оспорена пред съда. От друга страна съдът не е съобразил съдебната практика на Върховния административен съд по прилагането на разпоредбата на чл. 76, т. 3 от ЗБЛД /решение № 3909 от 24.03.2010 г. по адм. д. № 13704/2009 г. на ВАС, Седмо отделение/. Както е посочил съдът, приложено е визираното в закона ограничение за свободното придвижване на длъжника, основание за което представляват размера на съдебно установеното вземане и липсата на надлежно обезпечение на дълга. Разпоредбата на чл. 76, т. 3 (отм.) от ЗБЛД противоречи на забраната по чл. 27, ал. 1 от Директива 2004/38/ЕО за ограничаване на правото на свободно движение на територията на държавите-членки на Съюза единствено по съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве, като позоваването на такива съображения за икономически цели е забранено. В случая основанието за налагането на принудителната административна мярка "забрана за напускане на страната " по чл. 76, т. 3 от ЗБЛД е защитата на финансовия интерес на частно лице - кредитор по парично вземане, поради което това основание не попада сред изчерпателно изброените основания в директивата и по-конкретно не представлява съображение за обществен ред. Разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от цитираната директива създава задължение за държавите-членки да не ограничават правото на свободно движение на своите граждани в качеството им на граждани на Европейския съюз на територията на последния, освен на изброените в нея основания. Разпоредбата на чл. 76, т. 3 (отм.) от ЗБЛД предвижда ограничение на правото на излизане от държава-членка /като част от правото на свободно движение по чл. 21 от Договора за функциониране на Европейския съюз /предишен чл. 18 от ДЕО, норма с директен ефект/, на основание, непредвидено в директивата, поради което й противоречи. Поради неизпълнение на задължението за транспониране на директивата във вътрешното законодателство към 1.01.2007 г., нормата на чл. 27, ал. 1 от същата има вертикален директен ефект, т. е. частните лица могат да черпят права от нея спрямо националните органи и да се позовават на посочената норма пред национален съд при накърняването на техните права. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи служебно, включително за приложението на общностно право по силата на принципа на примата над националното право. Налице е нарушение на общностния закон, чието неправилно приложение е основание за отмяна на съдебното решение по чл. 209, т. 3 АПК. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, Седмо отделение.