Решение № 15784 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9393/2009 г.

Решение № 15784 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9393/2009 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби на "В и В" ООД - гр. Сливен и дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП срещу решение № 613/1.06.2009 г., постановено по адм. дело № 360/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Бургас. "В и В" ООД - гр. Сливен чрез процесуалния си представител адв. Стоян Евтимов обжалва решението в частта, в която жалбата срещу РА № 2000118/26.06.2007 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Сливен, потвърден с решение № РД-10-375/06.08.2007 г. на дирекция "ОУИ" - гр. Бургас е отхвърлена - за разликата над 3 616, 46 лв. до 7 992, 88 лв. за определен корпоративен данък за 2005 г. и съответните лихви. Релевират се всички посочени отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът възразява, че неправилно съдът е приел, че законосъобразно органа по приходите не е признал разходи за гориво и пътни такси в размер на 27 275, 92 лв., игнорирайки договор от 01.0.2005 г., за който е приел, че не е такъв за наем. Касаторът се оплаква също така, че съдът не е отчел, че са налице няколко договора, като единият е за наем от 01.04.2005 г., а другият е ненаименован, който представлява договор за спедиция. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, в която се иска отмяна съдебното решение в обжалваната му част. Ответникът по тази касационна жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, редовно призован не е взел становище. Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, в която РА № 2000118/26.06.2007 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Сливен, потвърден с решение № РД-10-375/06.08.2007 г. на дирекция "ОУИ" - гр. Бургас е частично отменен. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът възразява и счита, че неправилно съдът е приел, че автомобилът е ползват само 107 дни, позовавайки се на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, без да я обсъди с всички доказателства, което пък сочи на още едно въведено с касационната жалба отменително основание - съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по тази касационна жалба "В и В" ООД - гр. Сливен, редовно призован не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност и на двете касационни жалби, тъй като съдът правилно е приложил материалния закон и е спазил съдопроизводствените правила. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: По касационната жалба на "В и В" ООД. Съдът да постанови обжалвания резултат от дружеството не е приел тезата му, че договорът от 01.04.2005 г. за наем на превозно средство представлява спедиционен договор. В тази връзка съдът се е позовал на чл. 361, ал. 1 ТЗ, уреждащ спедиционния договор и според който спедитора се задължава срещу възнаграждение да сключи от свое име за сметка на доверителя договор за превоз на товар. Обсъдено е от съда, че законосъобразно с ревизионния акт не са признати разходи за гориво и пътни такси във връзка с извършения от ЕТ "Господинов - Г. Господинов" и "В и В" ООД, които са свързани лица международен транспорт на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.) в редакцията на тази норма, приложима за 2005 г. Решението в тази обжалвана част е правилно. Спорът в тази част между страните е дали са касае за сключен договор за наем или спедиционен договор. Двата договори имат законодателна уредба и съгласно чл. 228 ЗЗД с договора за наем наемодателят предоставя една вещ за временно ползване, а наемателят се задължава да му плати определена цена. Следователно, за да се квалифицира един договор като такъв за наем трябва да са налице две предпоставки - отдаване на определена вещ за временно ползване и плащане на наемна цена за ползването на вещта. Спедиционният договор се урежда от чл. 361 ТЗ и според тази правна норма спедиторът се задължава срещу възнаграждение да сключи от свое име, но за сметка на доверителя договор за превоз на товар. Представеният по делото договор от 01.04.2005 г. между свързани лица ЕТ "Господинов-Г. Господинов" и "В и В" ООД, по което обстоятелство страните по делото не спорят са изразили волеизявления ЕТ "Господинов-Г. Господинов" като възложител възлага на "В и В" ООД като изпълнител да предостави собствения си тежкотоварен автомобил за извършване на международни превоз до Холандия. Изрично според т. I. 3 от договора всички разходи, свързани с експлоатацията на наетата вещ са за сметка на изпълнителя, т. е. за "В и В" ООД. В случая правоотношенията на страните са пряко уредени от договора, без да има задължение за изпълнителя да сключва договори за сметка на доверителя за превоз на това, поради което правилно съдът е приел, че този договор не е такъв за спедиция. Прави впечатление, че в договора не е уговорена наемна цена, както и като се има предвид, че страните по договора са свързани лица, правилно и органът по приходите, а впоследствие и съдът са приели, че договорът е сключен при условия, различаващи от тези, сключени между несвързани лица. Този извод кореспондира с другия такъв, че при условията, сключени в процесния договор с неуговаряне на наемна цена, се стига до друг размер на печалбата, което води до отклонение от данъчно облагане - чл. 13 и чл. 15, ал. 2 ЗКПО (отм.). Затова, позовавайки се на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, определило наемна цена, използвайки друг разумен метод съгласно Наредба № 5/1999 г., съдът не е допуснал нарушение на закона, като е приел, че припадащата се част от наема с оглед времето на използване на хладилния фургон е в размер на 10 520, 24 лв. Правилно е възприето заключението на експерта, който е приел, че е икономически оправдано, когато се отдава превозно средство под наем, приходите от този наем да покрият направените разходи по придобиването на превозното средство, предвид представения по делото договор за лизинг, като разбира се се вземе предвид амортизацията на автомобила и процента печалба, като последното е поставено в зависимост от търсенето и предлагането на пазара на такъв вид услуги. Относно неприемането на договора за спедиционен, съдът е изложил убедителни доводи за това, изследвайки характера на спедиционния договор по смисъла на чл. 361 ТЗ и е достигнал до правилния извод, че макар да съдържа някои белези на спедиционен договор, процесния не е такъв. Досежно непризнаването на разходите за гориво в размер на 23 876, 73 лв. и за пътни такси в размер на 794, 44 лв., свързан с извършения от ЕТ "Господинов-Господин Господинов" международен превоз. Правилно съдът е приел, че това не са присъщи разходи на дружеството, а са свързани с осъществения от едноличния търговец превоз. Непредставянето на доказателства, че наистина разноските по осъществяването на международния превоз са за сметка на ревизирания субект, не може да доведе до изводи, подкрепящи твърденията на касатора. С оглед изразеното становище на представителя на Върховна административна прокуратура, че при постановяване на решението съдът не се е съобразил относно фактура № 116384/08.11.2005 г., издадена от "ДЗИ-Консулт-Лизинг" ЕООД и с данъчна основа 1525, 76 лв., то е неоснователно. Органът по приходите е приел, че това е неправилно осчетоводен разход и не го е признал, а ревизирания субект не спори, че фактурата е била неправилно осчетоводена. Затова следва да се приеме, че органът по приходите е преобразувал финансовия резултат и с данъчната основа по тази фактура, поради което не е необходимо съдът отново да я включва във финансовия резултат. В посочената обжалвана част решението не страда от пороците, визирани от касатора и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила като правилно. По касационната жалба на дирекция "ОУИ" - гр. Бургас. Основното оплакване на този касатор се състои в това, че неправилно съдът е възприел констатациите на съдебно-счетоводната експертиза, че процесното превозно средство е ползвано в рамките на 107 дни. Това оплакване е неоснователно. Вещото лице е направило констатацията, че през 2005 г. ЕТ "Господинов-Господин Господинов" е ползвал превозното средство общо 107 календарни дни и затова е изчисли припадащата се цена на наема в размер на 10 520, 24 лв. (98, 32 лв. х 107 дни) и тази констатация се базира на доказателствата по делото. В табличен вид към заключението си вещото лице е отбелязало срещу всяка една заявка на клиент и от данните по пътните листове за колко време се е осъществявал превоза и е направил рекапитулация в таблицата си, че се касае за 107 дни. Въз основа на тези данни по делото и извършената констатация на вещото лице, първоинстанционният съд е направил законосъобразен извод, че превозното средство е ползвано от ЕТ "Господинов-Господин Господинов" 107 дни, а не повече, както твърди касатора. Доказателства за обратното не са ангажирани от приходната администрация, поради което констатацията, че ползването на превозното средство се е извършвало през цялата година е останала необоснована. Предвид изложеното решението в посочената обжалвана част като правилно следва да бъде оставено в сила, тъй като не са установиха нарушенията, посочени от касатора и водещи до неговата отмяна. На основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,